Вратар: Виктор Валдес
След 536 мача за Барселона, през лятото на 2014-а каталунците отказаха да удължат договора на 32-годишния тогава вратар. Валдес стоя половин година без отбор, преди да подпише с Манчестър Юнайтед. Прекара година и половина на „Олд Трафорд“, включително и период под наем в Стандарт Лиеж. През 2016-а премина в Мидълсбро, а след един сезон с Боро се отказа.
Един човек, един отбор. Пуйол прекара цялата си кариера в Барселона, още от Ла Масия, чак до отказването си през 2014-а. Изигра 593 мача за каталунците, с които спечели всичко, а, междувременно, стана световен и европейски шампион с Испания. След отказването си, се отдаде на семейството си, а от време на време влиза в ролята на телевизионен анализатор. Бе поканен от иранска телевизия да коментира двубоите от Мондиал 2018, но не бе допуснат в студиото заради дългата си коса.
Обяви края на кариерата си през лятото на 2018-а, след като игра на пето световно първенство. Легендарният защитник се отказа на 39 години като играч на мексиканския Атлас. Бе част от Барселона между 2003 и 2010 г. Продукт на Атлас, премина през Монако, преди да стигне до „Камп Ноу“. След това игра за американския Ню Йорк Ред Булс, мексиканския Леон и италианския Верона, преди да се прибере у дома в Атлас и там да се откаже.
По-малкият брат на Диего Милито, но за разлика от брат си, играеше като защитник. Израснал в школата на Индепендиенте и минал през Сарагоса, Милито игра за Барселона в продължение на четири години. След това се завърна в Индепендиенте, където се отказа през 2012 г. Три години по-късно влезе в треньорската професия, но не много успешно. От началото на 2018-а е без отбор след кратки периоди начело на Естудиантес, Индепендиенте и чилийския О`Хигинс.
„Номерът ми 22 показва, че два пъти съм боледувал от рак и два пъти съм го побеждавал“, е една крилата фраза, която се приписва на Ерик Абидал. Пристигна в Барселона през 2007 г. от могъщия отбор на Лион, където беше част от три от седемте поредни шампионски титли. Шест години по-късно си тръгна като свободен агент. Игра за кратко в Монако и Олимпиакос, след което се отказа през 2015-а. От лятото на 2018 г. е спортен директор в Барса.
Двукратен шампион на Примера и трикратен на Висшата лига, Яя Туре изживя мечтата на всеки футболист от Кот д`Ивоар. Спечели и Шампионската лига с Барса през 2008/09, а от 2011 до 2014 г. включително неизменно бе избиран за Футболист №1 на страната си. От лятото на 2018-а, когато бе освободен от Сити, играе за Олимпиакос, като през този сезон има четири мача във всички турнири.
Един от малкото футболисти, печелили Шампионската лига с два различни отбора – Порто и Барселона. Прекара четири години на „Камп Ноу“, след което изкара и два сезона в Челси. През 2010-а премина като свободен агент във Флуминензе, където контузия прекрати кариерата му през 2013 г., когато Деко беше на 36. След отказването си се занимава с благотворителност, като си има и своя фондация.
Още една легенда на Барселона и испанския национален отбор. Игра общо 769 пъти за каталунците. Спечели на четири пъти Шампионската лига, стана осем пъти шампион в Ла лига. С „ла фурия“ е световен и двукратен европейски шампион. През 2015-а напусна Барселона и отиде в катарския Ал Сад, където е и до днес.
Един от най-големите магьосници, докосвали се някога до топка. Роналдиньо е един от малкото митични футболисти, печелили Шампионската лига, световното първенство и „Златната топка“. Игра за Барселона в продължение на пет години и спечели всичко с каталунците. Звездата му изгря в ПСЖ, а след това игра за Милан, преди да се прибере в Бразилия. За последно игра за Флуминензе през 2015-а, но обяви официалното си отказване в началото на 2018 г.
Всичко, което важи за Шави, важи в същата стойност и за Иниеста. С единствената разлика, че Андрес игра 100-тина пъти по-малко за Барса, но има повече трофеи. През 2018-а той също напусна „Камп Ноу“ и замина за Япония, за да облече фланелката на Висел Кобе.
Реал Мадрид не оцени таланта му и го продаде за смешните 4,5 милиона евро на Майорка през 2000 г. С 66 гола в 154 мача камерунецът привлече окото на Барселона, но този път цената бе сравнително по-голяма – 27 млн. Ето`о спечели на два пъти Шампионската лига с Барселона, след което и още веднъж с Интер. Вече на 37 играе за катарския Катар, след като премина още през Анжи, Челси, Евертън, Сампдория и турските Аналияспор и Коняспор.
Безмилостен като футболист, Рийкард триумфира на три пъти в Шампионската лига – веднъж с Аякс и на два пъти с Милан. Като треньор, изведе Барселона до купата с ушите през 2006 г. и до две титли в Испания в петте си години като треньор между 2003 и 2008 г. Треньорската му кариера беше кратка – само 15 години. Започна като асистент в националния отбор на Холандия, който след това и води. Бе начело на Спарта Ротердам, Галатасарай и Саудитска Арабия, където работи до януари 2013 г.
Вратар: Икер Касияс
Кадър на Фабриката, Касияс пази под рамката на Реал Мадрид 725 пъти. Спечели три пъти Шампионската лига и пет пъти стана шампион в Примера. Също като Шави и Иниеста, Касияс е световен и двукратен европейски шампион с Испания. През 2015-а премина в Порто, където се превърна във футболиста с най-много мачове в историята на Шампионската лига (170), изпреварвайки Шави.
Допълваме списъка „световен и двукратен европейски шампион“ и с Рамос. Пристигна в Реал през 2003 г. от Севиля и оттогава е незаменима част в защитата на „кралете“, първо, и отдясно, след което – в центъра. Четирикратен шампион на Испания и четирикратен носител на трофея от Шампионската лига, последните три от които поредни. Рамос има 576 мача за Реал и е единственият футболист от онзи мач, който все още рита в един от двата гранда.
Един от най-мразените футболисти от феновете на Барселона. В продължение на 10 години Пепе риташе безмилостно звездите на каталунците. Учудващо е даже как си изкара само три червени картона в 229 мача в Ла лига. Пепе спечели три титли на Испания и три трофея от Шампионската лига с Реал, а през 2016-а стана европейски шампион с Португалия. От 2017-а е играч на турския Бешикташ, като от началото на този сезон има цели пет гола в 14 мача.
Последният защитник със „Златна топка“ – през 2006 г. след световната титла на Италия, и предпоследният, преди Кака, преди 10-годишната ера на доминация на Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Канаваро изкара три сезона в Реал, в които стана два пъти шампион. Интересното за него е, че през всичките си години в Наполи, Парма, Интер и Ювентус така и не успя да спечели титлата в Серия А. След Реал се върна за кратко в Ювентус, след което игра за Ал-Ахли, където се отказа през 2011-а. Веднага се прехвърли в треньорската професия, започвайки именно в африканския тим на няколко позиции, включително и помощник. След това води Гуанджоу Евъргранде, саудитския Ал-Наср, Тиендзин Сунцзян, а в последната година отново е начело на Евъргранде, с който е в борбата за титлата през този сезон.
Хайнце е част от шампионския отбор на Аржентина, който спечели златните медали на Олимпиадата в Атина през 2004 г., заедно с Лионел Меси и Серхио Агуеро. Тръгна от Нюелс, мина през Валядолид, Спортинг и ПСЖ, за да стигне до Манчестър Юнайтед. Спечели веднъж титлата в трите си години на „Олд Трафорд“, след което бе купен от Реал. Там игра два сезона, отново ставайки шампион веднъж. След това стана шампион и във Франция с Марсилия. Последва период в Рома, преди да се завърне в Нюелс и да окачи бутонките през 2014-а. В момента е треньор. Започна кариерата си в Годой Круз, мина през Архентинос, а сега е начело на Велес.
Още един член на легендарния отбор на Лион, с който стана пет пъти шампион в Лига 1. Малиецът пристигна в Реал срещу 26 милиона евро и изкара пет години на „Бернабеу“, в които вдигна титлата на два пъти. През 2011-а си тръгна като свободен агент и отиде Монако, но остана само половин година. Последваха периоди, в които ту беше без отбор, ту играеше за Фулъм, където и в крайна сметка се отказа през 2014 г. През 2016/17 тренира с втородивизионния Брентфорд и дори записа мач за дубъла, но нищо повече.
Снайдер повтори блясъка, с който стана известен в Аякс, единствено в Интер. За Реал игра между 2007 и 2009 г. и спечели веднъж титлата. В следващия сезон бе важна част от състава на „нерадзурите“, който спечели с митичния требъл. Остана три години в Интер, после игра за Галатасарай и Ница, а от януари 2018-а е в катарския Ал-Гарафа.
Авторът на победното попадение за Реал. Бразилецът изкара спорен период в Реал, в който отбеляза 13 гола в 77 мача и веднъж стана шампион. Премина през период под наем в Арсенал, след което бе продаден на Рома. След това се завърна за два сезона в Малага, игра за Крузейро и Орландо Сити, а през януари 2017-а обяви края на кариерата си. Изненадващо, почти на 37, през август 2018 г. подписа с румънския Клуж.
Нападател-икона в Реал Мадрид. Отхвърлен от академията на Атлетико, Раул решава да се пробва в Реал и резултатът е изумителен. 741 мача, 325 гола, шест шампионски титли на Испания и три на Шампионската лига. През 2010-а испанецът премина в Шалке, а след това игра и за катарския Ал Сад и американския Ню Йорк Космос. Отказа се в края на 2015-а и в момента е посланик на Ла лига в САЩ.
Беше смятан за невиждан талант в Сантос. Затова и Реал плати 24 милиона евро за него през 2005 г., когато това си бяха повече от сериозни пари за 21-годишен футболист. Бразилецът игра три години на „Бернабеу“, в които вкара 35 гола в 137 мача и два пъти спечели Ла лига. През 2008-а Манчестър Сити го купи срещу 43 млн. евро, но оттам кариерата му тръгна надолу. За кратко възстанови формата си и бе част от последния шампионски отбор на Милан, където изкара четири години, през 2010/11, но след това последваха китайският Гуанджоу Евъргранде и бразилският Атлетико Минейро, а от началото на 2018-а е в турския Сиваспор, за който има четири гола в девет мача през този сезон.
Ван Нистелрой изгради името си в Манчестър Юнайтед, за който вкара 150 гола в 219 мача, но спечели само веднъж титлата във Висшата лига. Премина в Реал срещу 15 млн. евро през 2006 г. след скандал със сър Алекс Фъргюсън. Игра четири години за „кралете“, в които наниза 64 гола в 96 мача и стана два пъти шампион. След това игра за Хамбургер и Малага, преди да се откаже през 2012 година. В момента е треньор на младежите на ПСВ.
58-годишният германец бе начело на Реал само година и половина, но успя да донесе титлата през 2007/08, като тя остава и единствената досега в кариерата му на треньор. В треньорската си кариера води Кьолн, Херес, Шахтьор Донецк, Леванте и Хетафе преди Реал, а след това – Бешикташ и Малага. От март 2018-а е начело на китайския Далиен Аербин.
