Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гадно е, когато политиката се набута във футбола

Вижте в галерията някои от най-големите намеси на политиката във футбола...
Вижте в галерията някои от най-големите намеси на политиката във футбола...

1934: Пропаганда на фашизма

За световното първенство през 1934 г. италианският лидер Мусолини не пести средства. Хвърлени са цели 3,4 милиарда лири – колосална сума за онези времена на глобална криза. Целта е да се направи колкото се може по-голямата пропаганда на фашисткия режим. Разбира се, стадионът в Торино е прекръстен на „Мусолини”.
Както може и да се очаква, диктаторът присъства лично на всички мачове на Италия. 
Затова не е странно, че в доста от тях домакините получават мощно съдийско рамо. В мача Италия – Испания натурализираният аржентински защитник Монти и останалите от отбраната контузват тежко половината отбор на съперника, а вратарят Замора завършва с няколко счупени ребра. Все пак, двубоят завършва 1:1, а в преиграването Монти чупи крака на лявото крило на испанците Бош при победата с 1:0. Осакатеният испански отбор все пак успява да отбележи изравнителен гол, отменен от съдията Мерсе. Същото става и на финала с Чехословакия, когато реферът Иван Еклунд от Швеция е извикан на спявка в официалната ложа при Мусолини. На терена Монти контузва тежко чешкия защитник Кърчил, а в продълженията Италия печели с 2:1.
1934: Пропаганда на фашизма

За световното първенство през 1934 г. италианският лидер Мусолини не пести средства. Хвърлени са цели 3,4 милиарда лири – колосална сума за онези времена на глобална криза. Целта е да се направи колкото се може по-голямата пропаганда на фашисткия режим. Разбира се, стадионът в Торино е прекръстен на „Мусолини”. Както може и да се очаква, диктаторът присъства лично на всички мачове на Италия.

Затова не е странно, че в доста от тях домакините получават мощно съдийско рамо. В мача Италия – Испания натурализираният аржентински защитник Монти и останалите от отбраната контузват тежко половината отбор на съперника, а вратарят Замора завършва с няколко счупени ребра. Все пак, двубоят завършва 1:1, а в преиграването Монти чупи крака на лявото крило на испанците Бош при победата с 1:0. Осакатеният испански отбор все пак успява да отбележи изравнителен гол, отменен от съдията Мерсе. Същото става и на финала с Чехословакия, когато реферът Иван Еклунд от Швеция е извикан на спявка в официалната ложа при Мусолини. На терена Монти контузва тежко чешкия защитник Кърчил, а в продълженията Италия печели с 2:1.

1935: „Хайл Хитлер!” в Лондон

За Адолф Хитлер най-важното спортно събитие се явяват олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Но година по-рано един обикновен приятелски мач между Англия и Германия в Лондон „взривява“ страстите. Срещата трябва да се играе на стадиона на Тотнъм „Уайт Харт Лейн”, в средата на еврейския квартал. Сега е моментът Хитлер да организира антисемитистка демонстрация на стадиона. За целта от Германия са изпратени повече от 5000 души, членове на казионната организация „Kraft durch Freude”. Те развяват знаменца с пречупения кръст, докато двата отбора излизат на терена. Там, при построяването, германските футболисти отдават нацисткия поздрав „Хайл Хитлер!” с вдигнатата ръка. Евреите, присъстващи на мача, ги освиркват. В крайна сметка, идеята за пропагандиране на силата на арийския футбол пропада, тъй като Англия бие с 3:0.
1935: „Хайл Хитлер!” в Лондон

За Адолф Хитлер най-важното спортно събитие се явяват олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Но година по-рано един обикновен приятелски мач между Англия и Германия в Лондон „взривява“ страстите. Срещата трябва да се играе на стадиона на Тотнъм „Уайт Харт Лейн”, в средата на еврейския квартал. Сега е моментът Хитлер да организира антисемитистка демонстрация на стадиона. За целта от Германия са изпратени повече от 5000 души, членове на казионната организация „Kraft durch Freude”. Те развяват знаменца с пречупения кръст, докато двата отбора излизат на терена. Там, при построяването, германските футболисти отдават нацисткия поздрав „Хайл Хитлер!” с вдигнатата ръка. Евреите, присъстващи на мача, ги освиркват. В крайна сметка, идеята за пропагандиране на силата на арийския футбол пропада, тъй като Англия бие с 3:0.

1960: Франко спира Испания от мача с СССР

Крайно дясната диктатура на Франко в Испания също оставя своя отпечатък върху футбола. В четвъртфитналите за Евро-60, които тогава се играят на разменено гостуване, генералисимусът забранява на националния отбор да пътува за мача със Съветския съюз. Причината е, че режимът на Кремъл е подкрепял Втората испанска република в гражданската война, и оттогава отношенията между Москва и Мадрид са обтегнати. В резултат на това Испания се оттегля от европейското, което води до огромно огорчение за запалянковците и в двете страни. 
Четири години по-късно финалът на Евро-64 в Мадрид отново противопоставя тези два отбора. Този пък Франко разрешава на сънародниците си да излязат на „Сантяго Бернабеу”, а испанците печелят с 2:1. Тази европейската титла от 1964 г. дълго време остава единствения голям трофей във витрината на „ла фурия”.
1960: Франко спира Испания от мача с СССР

Крайно дясната диктатура на Франко в Испания също оставя своя отпечатък върху футбола. В четвъртфитналите за Евро-60, които тогава се играят на разменено гостуване, генералисимусът забранява на националния отбор да пътува за мача със Съветския съюз. Причината е, че режимът на Кремъл е подкрепял Втората испанска република в гражданската война, и оттогава отношенията между Москва и Мадрид са обтегнати. В резултат на това Испания се оттегля от европейското, което води до огромно огорчение за запалянковците и в двете страни.

Четири години по-късно финалът на Евро-64 в Мадрид отново противопоставя тези два отбора. Този пък Франко разрешава на сънародниците си да излязат на „Сантяго Бернабеу”, а испанците печелят с 2:1. Тази европейската титла от 1964 г. дълго време остава единствения голям трофей във витрината на „ла фурия”.

1968: Кремъл не пуска Левски срещу Милан

Тегленето на жребия за европейските клубни турнири през 1968 г. е последвано от нахлуването на войските от Варшавския договор в Чехословакия. България също участва в операцията, като харманлийският полк под командването на полковник Чавдаров е един от първите, стъпили на чехословашка територия. „Пражката пролет“ и идеята за социализъм с човешко лице е смазана от танковете. Реакцията на световната общност е категорична, а прочутият френски певец Ив Монтан къса публично членската си книжка в комунистическата партия. 
Преди операцията обаче жребият за турнирите на УЕФА е определил, че за Купата на европейските шампиони Левски трябва да играе с Милан, а носителят на Купата на Съветската армия Спартак (Сф) ще срещне французите от Бордо. На 31 август обаче УЕФА свиква извънредно заседание и решава, че отборите от страните агресори в Чехословакия ще играят първо помежду си. Така Левски се пада с унгарците от Ференцварош, а Спартак – с полския Гурник (Забже). По нареждане на Кремъл всички отбори от СССР, България, Полша, ГДР и Унгария обявяват бойкот на турнира. 
Куриозното е, че отборите от Чехословакия участват и правят страхотен фурор. Шампионът Спартак (Търнава) стига до полуфинал срещу Аякс, където губи първия мач в Амстердам с 0:3, но бие в ответния двубой с 2:0. Слован (Братислава) е още по-убедителен – той печели Купата на носителите на купи с победа 3:2 във финала с Барселона!
1968: Кремъл не пуска Левски срещу Милан

Тегленето на жребия за европейските клубни турнири през 1968 г. е последвано от нахлуването на войските от Варшавския договор в Чехословакия. България също участва в операцията, като харманлийският полк под командването на полковник Чавдаров е един от първите, стъпили на чехословашка територия. „Пражката пролет“ и идеята за социализъм с човешко лице е смазана от танковете. Реакцията на световната общност е категорична, а прочутият френски певец Ив Монтан къса публично членската си книжка в комунистическата партия.

Преди операцията обаче жребият за турнирите на УЕФА е определил, че за Купата на европейските шампиони Левски трябва да играе с Милан, а носителят на Купата на Съветската армия Спартак (Сф) ще срещне французите от Бордо. На 31 август обаче УЕФА свиква извънредно заседание и решава, че отборите от страните агресори в Чехословакия ще играят първо помежду си. Така Левски се пада с унгарците от Ференцварош, а Спартак – с полския Гурник (Забже). По нареждане на Кремъл всички отбори от СССР, България, Полша, ГДР и Унгария обявяват бойкот на турнира. Куриозното е, че отборите от Чехословакия участват и правят страхотен фурор. Шампионът Спартак (Търнава) стига до полуфинал срещу Аякс, където губи първия мач в Амстердам с 0:3, но бие в ответния двубой с 2:0. Слован (Братислава) е още по-убедителен – той печели Купата на носителите на купи с победа 3:2 във финала с Барселона!

1973: Другари, няма да играете с Пиночет! 

На 11 септември 1973 г. хунтата на генерал Аугусто Пиночет сваля с преврат в Чили правителството на Салвадор Алиенде за радост не само на САЩ, но и на някои високопоставени функционери във ФИФА. Два месеца по-късно на „стадиона на смъртта“ в Сантяго, където са разстреляни хиляди опозиционери, сред които и поетът с китара Виктор Хара, трябва да се играе баражът за класиране на световното между Чили и СССР. Леонид Брежнев и останалите управници от режима в Москва решават, че сега е моментът да се даде урок на чилийската диктатура. Не че съветската е по-хуманна, с милионите осъдени на смърт и заточени в лагери, още повече, че същата година излиза и „Архипелагът ГУЛАГ“ на Александър Солженицин. 

В крайна сметка, Кремъл постановява, че „Сборная команда“ няма да лети до Сантяго. Мачът се превръща във фарс, тъй като чилийците излизат на терена, и – както постановява правилникът – провеждат атака от центъра, завършила с гол на празна врата на Франсиско „Камачо“ Валдес Муньо. Така Чили се класира за световното първенство в Западна Германия. Нещо повече – там хората на Пиночет намират начин да завършат наравно 1:1 с комунистите от ГДР. Последните обаче печелят пълна футболна и идеологическа победа срещу западните си сънародници, когато ги бият в Хамбург 1:0 след гол на бъдещия беглец от комунизма Юрген Шпарвасер.
1973: Другари, няма да играете с Пиночет!

На 11 септември 1973 г. хунтата на генерал Аугусто Пиночет сваля с преврат в Чили правителството на Салвадор Алиенде за радост не само на САЩ, но и на някои високопоставени функционери във ФИФА. Два месеца по-късно на „стадиона на смъртта“ в Сантяго, където са разстреляни хиляди опозиционери, сред които и поетът с китара Виктор Хара, трябва да се играе баражът за класиране на световното между Чили и СССР. Леонид Брежнев и останалите управници от режима в Москва решават, че сега е моментът да се даде урок на чилийската диктатура. Не че съветската е по-хуманна, с милионите осъдени на смърт и заточени в лагери, още повече, че същата година излиза и „Архипелагът ГУЛАГ“ на Александър Солженицин.

В крайна сметка, Кремъл постановява, че „Сборная команда“ няма да лети до Сантяго. Мачът се превръща във фарс, тъй като чилийците излизат на терена, и – както постановява правилникът – провеждат атака от центъра, завършила с гол на празна врата на Франсиско „Камачо“ Валдес Муньо. Така Чили се класира за световното първенство в Западна Германия. Нещо повече – там хората на Пиночет намират начин да завършат наравно 1:1 с комунистите от ГДР. Последните обаче печелят пълна футболна и идеологическа победа срещу западните си сънародници, когато ги бият в Хамбург 1:0 след гол на бъдещия беглец от комунизма Юрген Шпарвасер.

1978: Генерал Видела и световното в Аржентина

Световното първенство в Аржентина през 1978 г. заварва на власт в Буенос Айрес хунтата на генерал Хорхе Видела, свалила с преврат правителството две години по-рано. В хода на диктатурата изчезват 30 000 души, от които най-малко 6000 са официално екзекутирани. За останалите не се знае. Превръщат в затвор училището по морска механика, разположено точно до стадион „Монументал“. В световното първенство хунтата вижда шанс да измие окаляния си имидж, макар че в Европа се надигат гласове срещу кървавия режим. Някои сравняват мондиала с олимпийските игри на Хитлер и световното по футбол на Мусолини. 

Аржентина се промъква извън предварителната група след корупционна схема с Перу и победа 6:0, добре подплатена с хиляди долари и прецакала Бразилия. След финала с Холандия, спечелен 3:1 в продълженията, генерал Видела се бута да връчва купата на аржентинския капитан Даниел Пасарела. Възмутени, холандците отказват да участват в подобен евтин цирк и напускат церемонията като протест срещу диктатурата. Аржентинският треньор Луис Сезар Меноти още на разбора преди финала казва на своите играчи: „Ние сме народът, принадлежим към потиснатата класа. Ние сме единственото легитимно нещо в тази страна: футболът. Играем за народа, не за диктатурата, а за свободата“. Генерал Видела си получава заслуженото, той умира като военнопрестъпник в затвора през 2013 г.
1978: Генерал Видела и световното в Аржентина

Световното първенство в Аржентина през 1978 г. заварва на власт в Буенос Айрес хунтата на генерал Хорхе Видела, свалила с преврат правителството две години по-рано. В хода на диктатурата изчезват 30 000 души, от които най-малко 6000 са официално екзекутирани. За останалите не се знае. Превръщат в затвор училището по морска механика, разположено точно до стадион „Монументал“. В световното първенство хунтата вижда шанс да измие окаляния си имидж, макар че в Европа се надигат гласове срещу кървавия режим. Някои сравняват мондиала с олимпийските игри на Хитлер и световното по футбол на Мусолини.

Аржентина се промъква извън предварителната група след корупционна схема с Перу и победа 6:0, добре подплатена с хиляди долари и прецакала Бразилия. След финала с Холандия, спечелен 3:1 в продълженията, генерал Видела се бута да връчва купата на аржентинския капитан Даниел Пасарела. Възмутени, холандците отказват да участват в подобен евтин цирк и напускат церемонията като протест срещу диктатурата. Аржентинският треньор Луис Сезар Меноти още на разбора преди финала казва на своите играчи: „Ние сме народът, принадлежим към потиснатата класа. Ние сме единственото легитимно нещо в тази страна: футболът. Играем за народа, не за диктатурата, а за свободата“. Генерал Видела си получава заслуженото, той умира като военнопрестъпник в затвора през 2013 г.

1982: „Солидарност“ срещу СССР

Световното първенство през 1982 г. в Испания се играе в две групови фази. Във втората съперници в групата са Белгия, СССР и Полша. Тънката подробност е, че по онова време поляците са под ботуша на военната диктатура на генерал Ярудзелски, поддържан от Съветския съюз срещу опозиционния профсъюз „Солидарност“, чийто лидер Лех Валенса гние в затвора. Последният мач между СССР и Полша се оказва решаващ за това кой ще продължи в полуфиналите. „Това ще бъде мачът на мачовете“, отсича капитанът на Полша Збигнев Бониек напук на комунистическата пропаганда във Варшава. 
Във всичките четири сектора на стадион „Ноу Камп“ в Барселона полските емигранти издигат огромни плакати с надпис „Солидарност“, за да се видят по време на преките предавания в соцлагера. И двата отбора минават за едни от хитовите в шампионата, но заради идеогическата обремененост предпочитат да играят на сигурно. Двубоят завършва 0:0, и напред се класира „Дружина полска“. Мачът остава като един от най-великите за всички времена в историята на футболна Полша.
1982: „Солидарност“ срещу СССР

Световното първенство през 1982 г. в Испания се играе в две групови фази. Във втората съперници в групата са Белгия, СССР и Полша. Тънката подробност е, че по онова време поляците са под ботуша на военната диктатура на генерал Ярудзелски, поддържан от Съветския съюз срещу опозиционния профсъюз „Солидарност“, чийто лидер Лех Валенса гние в затвора. Последният мач между СССР и Полша се оказва решаващ за това кой ще продължи в полуфиналите. „Това ще бъде мачът на мачовете“, отсича капитанът на Полша Збигнев Бониек напук на комунистическата пропаганда във Варшава.

Във всичките четири сектора на стадион „Ноу Камп“ в Барселона полските емигранти издигат огромни плакати с надпис „Солидарност“, за да се видят по време на преките предавания в соцлагера. И двата отбора минават за едни от хитовите в шампионата, но заради идеогическата обремененост предпочитат да играят на сигурно. Двубоят завършва 0:0, и напред се класира „Дружина полска“. Мачът остава като един от най-великите за всички времена в историята на футболна Полша.

1982: Принц Фахид отменя гола на Франция

Можете ли да си представите, че важна държавна клечка може да отмени гол на световно първенство? И това се е случвало, и то не чак толкова отдавна. На мондиала в Испания през 1982 г. се играе двубоят от груповата фаза между Франция и Кувейт. За всички е ясно, че „петлите“ така или иначе ще победят. В началото на второто полувреме те вече водят с голове на Бернар Женжини, Мишел Платини и Дидие Сикс, преди  Абдулазис Ал Балуши да намали. При резултат 3:1 за Франция Ален Жирес е точен за четвърти път във вратата на кувейтците. 
В този момент кувейтските футболисти чуват познато изсвирване с два пръста от официалната трибуна на стадиона във Валядолид, където се играе мачът. Отгоре слиза принц Фахид, член на управляващата фамилия и президент на футболната федерация на Кувейт. Представителят на династията заявява, че или голът ще бъде отменен заради някакво нарушение на правилата, или отборът ще напусне терена. Уплашен от очертаващия се скандал, украинският съдия от СССР Мирослав Струпар отменя попадението. В крайна сметка Франция печели с 4:1. Реферът Струпар е наказан да не свири повече международни мачове, а принцът отнася глоба от 15 000 швейцарски франка.
1982: Принц Фахид отменя гола на Франция

Можете ли да си представите, че важна държавна клечка може да отмени гол на световно първенство? И това се е случвало, и то не чак толкова отдавна. На мондиала в Испания през 1982 г. се играе двубоят от груповата фаза между Франция и Кувейт. За всички е ясно, че „петлите“ така или иначе ще победят. В началото на второто полувреме те вече водят с голове на Бернар Женжини, Мишел Платини и Дидие Сикс, преди Абдулазис Ал Балуши да намали. При резултат 3:1 за Франция Ален Жирес е точен за четвърти път във вратата на кувейтците.

В този момент кувейтските футболисти чуват познато изсвирване с два пръста от официалната трибуна на стадиона във Валядолид, където се играе мачът. Отгоре слиза принц Фахид, член на управляващата фамилия и президент на футболната федерация на Кувейт. Представителят на династията заявява, че или голът ще бъде отменен заради някакво нарушение на правилата, или отборът ще напусне терена. Уплашен от очертаващия се скандал, украинският съдия от СССР Мирослав Струпар отменя попадението. В крайна сметка Франция печели с 4:1. Реферът Струпар е наказан да не свири повече международни мачове, а принцът отнася глоба от 15 000 швейцарски франка.