Всички искат да хакнат футбола

Футболните скаути бяха мистериозни герои без име и фамилия. За тях рядко се говореше, но те бяха първото звено в световната футболна верига: големите кариери започваха с факта, че някой е открил страхотен талант на някое малко провинциално стадионче.

Преди десет години в скаутския свят се осъществи революция. Дотогава футболните съгледвачи бяха нископлатените романтици, които живееха зад волана на автомобила си и навъртаха по стотици хиляди километри годишно в търсенето на някой като Меси. Ясно е, че не бяха много ефективни.

След това дойде новото поколение скути, които вече не въртяха волана, а гледаха в мониторите на лаптопите си и тракаха по клавиатурата, без да стават от стола си. И вършеха много повече работа от старата школа.

Само ще споменем няколко факта:

• Главният скаут на Ливърпул изобщо не гледа футбол. Наби Кейта бе набелязан от него след компютърен анализ. Той изигра и основна роля при трансферите на Салах и Коутиньо.

• Водещият специалист по привличането на нови в Борусия Дортмунд измисли страхотен алгоритъм. Но нещо се обърка и програмата провъзгласи посредствен защитник за феноменален футболист.

• Огромен обем статистика за Арсенал обработват 500 души в Лаос и Камбоджа. Тези данни струват милиони евро, а всичко започна с неуспешния трансфер на Маруан Шамах.

• Арсенал искаше да обвърже заплатите със статистиката.

• Мемфис Депай избра Лион, използвайки математически модел.

Продължаваме по-задълбочено по засегнатите точки.

Всяка година на топ клубовете се предлагат 2–3 хиляди футболисти

В края на миналото десетилие статистиката навлезе масова във футбола. Отчитаха се брой на ударите, точността на подаванията, спечелените единоборства и т.н. Компании като WyScout и Instat изготвиха профили на десетки хиляди професионални играчи. При интерес те можеха да предоставят не само числа, но и видеозаписи на съответните състезатели.

Така бе прекъсната практиката агентите да носят компилации с уменията на играчите, тъй като на всички тях клиентите им изглеждаха като суперзвезди. WyScout и Instat обаче показваха нещата обективно. Чрез тях цялата информация вече беше лесна за проверка.

В същото време обаче възникна проблем с това как да се обработват тези данни и да се вадят правилните изводи. Как да се прогнозира дали блестящ плеймейкър от Япония ще блести и в Бундеслигата? Ще може ли норвежки вратар с десет спасявания на мач да прави същото и във Висшата лига на Англия? Дали този супер ефективен дрибльор от Уругвай няма да се загуби в испанската Ла Лига?

Водещите скаути вече са толкова напред с материала, че знаят как да четат даннните, но затруднението идва от това, че на водещите европейски клубове се предлагат 2-3 хиляди футболисти всяка година. И ако на някой клуб му трябва, да речем, ляв бек, това означава, че трансферните специалисти трябва да разгледат стотици профили и да се удавят в числа.

Скаутът на Дортмунд Свен Мислинтат беше един от първите, които разбраха, че това е невъзможно и започна да прилага филтри, които да му спестят стотици часове работа.

Авторът на книгата "Футболни хакери, науката и изкуството на революцията на данните" Кристоф Бьорман нарича Мислинтат "най-голямата звездата в скаутския свят". И не случайно. Свен помогна много на Юрген Клоп за двете титли в Бундеслигата и намери Шинджи Кагава, който бе взет от Япония безплатно, а две години по-късно бе продаден на Манчестър Юнайтед за 16 милиона евро.

През 2012 г. скаутът разработи свой алгоритъм за анализ на данни. Най-общо казано - полето се разделяше на 100 квадрата и всеки имаше собствен коефициент на полезност. Победа в единоборство в наказателното поле се оценяваше много по-високо, отколкото в центъра на терена. Същото - за пасовете и изстрелите към вратата.

Мислинтат разказа всичко това на шефовете на Борусия и в началото те останаха впечатлени. Нещата вървяха отлично до момента, в който го накараха да им покаже символичния идеален отбор на сезона според алгоритъма. В центъра на отбраната му бе играчът на затъналия Гройтер Фюрт - Ласе Собех. А в Дортмунд го познаваха перфектно, тъй като е продукт на тяхната академия. Неслучайно го бяха освободили навремето. Спортният директор Майкъл Цорк и изпълнителният директор Ханс-Йоахим Вацке напуснаха стаята, заливайки се от смях.

В следващите седмици Свен започна да мисли върху това къде се объркаха нещата и намери отговора. Гройтер Фюрт изпадаше в глуха защита почти през целия сезон и позовляваше много пробиви по фланговете - съответно и центрирания. Със своите почти два метра ръст не бе учудващо, че Собех печелеше високи топки. Отделно партньорите му също не бяха някаква сериозна класа и Ласе имаше и други високи статистики.

Това откритие помогна на Мислинтат да подобри алгоритъма си, но от клуба отказаха да финансират по-нататък проекта.

Свен не получи пари, но остана в клуба. И паралелно с това работеше върху собствения си стартъп Matchmetrics, който се основаваше на споменатия коригиран алгоритъм. Компанията започна да работи през 2016-а и имаше специална стратегия - във всяка страна да работи само с един клиент.  За Германия това беше обяснимо. Все пак Свен беше на щат в Борусия и би било странно, ако помага на преки конкуренти.

През 2017-а специалистът бе поканен в Арсенал, където любопитната му история продължи.

Арсенал започна революцията на данните след неуспешния трансфер на Шамах. Клубът нае 500 статистици в Лаос и Камбоджа

Клубът от Северен Лондон определено си пада по статистикака, откакто дойде Стан Крьонке. Бизнесменът използва математически модели още от годините, в които инвестираше в американската НФЛ. Специално в Арсенал прибягнаха до математиката след провала с Маруан Шамах. Последният играеше отлично в Бордо и започна доста силно в Лондон, но фурорът му бе кратък.

Година по-късно пък дойде нападателят Парк Чу-Йонг от Монако за 5 милиона паунда. Неговата история бе още по-потресаваща. След Арсенал не успя да се наложи даже в първенството на Саудитска Арабия.

В двамата играчи "топчиите" инвестираха общо около 35 милиона паунда, включително заплатите им и комисионните за агентите. Тези пари бяха хвърлени на вятъра.

През 2012-а Шамах и Чу-Йонг вече бяха далеч от Северен Лондон, но продължаваха да се обсъждат в офисите на клуба. Германецът Хендрик Алмщат направи презентация пред Арсен Венгер и го увери, че математиката може да спаси Арсенал от нови подобни грешки. Специалистът се спря на няколко очевидни пропуска при привличането на Шамах и добави, че това е само повърхностен анализ, а математиката може да направи много повече.

Венгер беше впечатлен и настоя пред ръководството, че иска да изпробва предложената иновация. Арсенал подписа с компанията StatDNA (Алмщат работеше именно с нейните данни) срещу 2 милиона евро годишно.

StatDNA "изчисляваше" футбола много по-дълбоко от Opta и другите подобни компании. Служителите й наброяваха 500 души в Лаос и Камбоджа, които прекарваха огромен брой часове пред мониторите и изготвяха подробни досиета по зададени от клуба секретни инструкции.

За пълната обработка на един мач бяха нужни около 3-4 часа. А понякога и повече.

Постепенно се разработиха понятия като Pass Value (стойност на паса), която измерваше вероятността за гол след съответното подаване, както и Creation Value (показател за креативност). Попитайте Венгер и днес и той ще ви каже само положителни неща за сътрудничеството със StatDNA.

Арсенал искаше да обвърже заплатите със статистиката, а Торейра бе намерен чрез алгоритъм

Венгер определено беше доволен от помощта, която му оказваше StatDNA, но продължи да работи и с класическия скаутски екип, който не се доверяваше и дори се подиграваше с Алмщат и неговите числа. Но шефовете бяха във възторг и помолиха германеца да измисли как да обвърже заплатите на футболистите със статистиката.

"Ето ти 30 играчи, на които да гледаш като на инвестиционни портфейли. Какво би предложил?", попита генералният директор на клуба Иван Газидис, който си спомни, че Алмщат е влязъл в света на футбол от финансова компания.

Но специалистът не успя да се справи с вътрешната опозиция срещу него и напусна, без да довърши работата си докрай. На негово място бе назначен Мислинтат, който бе натоварен с нова задача: да открива непознати таланти с помощта на числа, а не само готови футболисти от топ шампионатите.

Свен постоянно подобряваше алгоритъма си и чрез него намери Лукас Торейра. Скаутът познаваше халфа на Сампдория и преди това, но призна, че едва ли е щял да се спре на него без програмата. Днес уругваецът е сред важните играчи на лондончани.

Скоро Мислинтат напусна "Емиратс", но остави отпечатък с работата си в клуба.

Скаут №1 на Ливърпул не ходи по стадионите и изобщо не гледа футбол

Много интересен е и подходът към числата на европейския шампион Ливърпул. Собственикът Джон Хенри държи изключително много на статистиката. След смъртта на баща си, още като студент, той поема семейната соева ферма в Арканзас. Успешно търгува с фючърси от царевица и соя и разработва система, която предвижда тенденциите в запасите.

През 1981 г. той открива компания, която започва да консултира клиенти не само от селското стопанство. Хенри знае колко е важна математиката и за спорта. Така от няколко години на "Анфийлд" е Йън Греъм.

Той завършва теоретична физика в Кеймбридж, но осъзнава, че не иска научна кариера и се впуска във футбола, създавайки своя собствена база от повече от 100 000 играчи от целия свят.

Още през 2016 г. той настояваше за закупуването на Наби Кейта и беше с голям принос за привличането на Салах, за когото комисията по трансферите на "Анфийлд" бе раздвоена. Много от членовете й бяха на мнение, че английският футбол не е подходящ за него заради провала на египтянина в Челси.

Греъм е и човекът, който посъветва Ливърпул да вземе Филипе Коутиньо, когато отборът се нуждаеше от силен атакуващ играч на левия фланг. Клубът похарчи за него само 13 милиона евро, след което го продаде на Барселона за 145. А без тези пари вероятно Върджил ван Дайк и Алисон сега нямаше да са на "Анфийлд".

Но най-важното - ако не бяха анализите на статистическия директор Греъм, Юрген Клоп нямаше да е в клуба.

Това признава и самият мениджър. В последния сезон на наставника в Дортмунд (2014/15) тимът стига само до 7-ото място, но анализаторът твърди, че заключенията, че вестфаленци играят слабо са неоснователни. Според неговите изчисления за качеството на играта на Борусия и създадените положения отборът трябва да е 4-5 места по-напред в таблицата.

При първата среща между Греъм и Клоп анализаторът говори за двубой с Майнц, в който Дортмунд тотално доминира, но не успява да отбележи. "Практически ги убихме в този мач. Видяхте го, нали?", разпалено отвръща Клоп. Но Греъм не е видял нищо от двубоя. Той изобщо не гледа мачовете на Дортмунд, а изучава играта му, използвайки математическите си модели.

Наставникът е много впечатлен и приема предизвикателството да заработи с Греъм и Ливърпул.

"В крайна сметка Клоп вдъхнови не само нашите играчи, а абсолютно всеки, който е влюбен в нашия клуб. Той е истински лидер, който е внимателен към детайлите. Спира се на дребните неща, които отстрани може да изглеждат малки и незначителни, но които са много важни в дългосрочен план", възхищава се Джон Хенри.

Мениджърът ежедневно комуникира с цяла група статистици, сред които са Тим Васкет (завършил астрофизика), Дейвид Стил (бивш шахматист и математик) и Уил Спирмен (завършил физика в Харврд и бивш служител на Европейска организация за ядрени изследвания CERN).

Греъм все още търси новодошли в Ливърпул от своя бял кабинет в задната част на клубната база. Отчасти благодарение на него все повече клубове вече се доверяват на числата.

Но анализът работи и в обратната посока.

Мемфис Депай си намери нов клуб с помощта на статистическа компания

Математиката е толкова могъща наука за спорта, че може да работи и в другата посока - според идеалните параметри да се избере не само футболист, но и клуб. Вярно е, че все още не е популярно сред играчите и засега известен е само един подобен случай - преминаването на Мемфис Депай в Лион.

През 2015-а холандецът бе в Манчестър Юнайтед, но Ван Гаал не успя да му намери подходящото място, а Моуриньо го закотви на пейката. В 53 мача за "дяволите" отбеляза скромните седем гола и с агента му решиха, че е време за промяна.

Двамата измислиха необичайна схема: да намерят идеалното място за него чрез математическо моделиране. И се обърнаха към SciSports. Поръчението им бе ясно - да му намерят отбор, в който да играе както в последната година в ПСВ (преди трансфера в Юнайтед) и както в националния на Холандия.

Депай имаше предвид да му се осигури по-свободна роля - без да е обвързан с фланговете и с максимум творчески функции на игрището. От SciSports си записаха предпочитанията му и използваха четири ключови филтъра:

• стил на игра (в случая на Депай се търсеше "много атакуващ")

• съответствие на финансовите възможности на клуба с трансферната стойност на играча и неговите условия

• топ първенство

• максимално игрово време, което би могъл да получи футболистът.

В резултат на търсенето от SciSports предлагат на Мемфис няколко клуба от Испания и Италия, Евертън, Фенербахче и Лион. Любопитното е, че французите също са имали интерес към холандеца, но все още не го бяха афиширали.

Нападателят се приспособи добре към новия си отбор, играе и бележи и вече мисли за ново предизвикателство. Искаха го от Ювентус и Милан, а фенове на Манчестър Юнайтед призоваха ръководството да активира клаузата за обратнонто закупуване на холандеца.

Преди години той заяви, че мечтае да спечели "Златната топка". Все още е само на 25. А след като стана първият футболист, намерил си клуб с математически модел, защо да не остане в историята и като първият, вдигнал най-ценната индивидуална награда благодарение на числата? Стига те да го отведат на точното място. Което се уверихме, че е напълно възможно.

Новините

Най-четените