Нямаше и капка колебание у бившия президент на Манчестър Юнайтед Мартин Едуардс, когато трябваше да отговори на въпрос за влиянието, което Ерик Кантона имаше на „Олд Трафорд“: „Той промени историята на клуба.“
Рекордни 13 титли на Висшата лига, три домашни дубъла, требъл, два трофея от Шампионската лига и кабинет с трофеи, приличащ на пещерата на Аладин – всичко това дойде след отмъкването на Кантона от големия враг Лийдс.
Само шест месеца преди Едуардс и мениджърът сър Алекс Фъргюсън да шокират света, Кантона и Лийдс бяха потопили Юнайтед в отчаяние. Момчетата на Хауърд Уилкинс спечелиха титлата, а „червените дяволи“ изпуснаха най-добрия си шанс от години насам.
Кантона и съотборниците му празнуваха на „Елън Роуд“, докато Едуардс бе загубил надежда, че клубът някога ще сложи край на сушата без титла, която се простираше в цели 26 години – до времената на сър Мат Бъзби и Светата троица от Бест, Лоу и Чарлтън.
Няма човек на света, който да си помисли за Фърги и автоматично да не се сети за Юнайтед. Но по онова време и той, както и предшествениците му, се беше провалил.
„Бяхме толкова близо през 1992-ра да сложим край на дългото чакане, а когато не успяхме, клубът изпадна в дупка – разказва Едуардс. – Никога повече ли нямаше да спечелим? Този въпрос ни изяждаше отвътре. Бях отчаян.
Тимът на Фърги се мъчеше пред гола и трудно вкарваше. Юнайтед имаше добър отбор, но му липсваше частицата, с която да завърши пъзела. И точно нея търсеше. Едно телефонно обаждане преди 27 години промени всичко.
Легендата от „Олд Трафорд“ разказва как бившият президент на Лийдс Бил Фотърби е звъннал на колегата си в Юнайтед Едуардс, за да го попита за евентуалната продажба на Денис Ъруин. Разбира се, въпросът му получава отрицателен отговор още преди да бъде довършен.
След това, според легендата, Фъргюсън, който е седял от другата страна на масата срещу Едуардс,му плъзнал лист хартия, на който бил написан нов въпрос: „Колко е цената на Кантона?“
Едуардс разказва историята малко по-различно. Фотърби, наистина, му е звъннал, за да го пита за Ъруин. Но Фърги не е бил в стаята и Едуардс сам е измислил добрия контра въпрос за Кантона.
„Бях добър приятел с бившия президент на Тотнъм Ървинг Сколар, който живеше в Монте Карло. Той гледаше много френски футбол и не спираше да говори за Кантона. На всички е ясно, че вече бях виждал Ерик да играе и в Англия, но тогава се сетих за думите на Ървинг. Бях чул, че отношенията между Кантона и мениджъра Хауърд Уилкинс не са добри, и затова реших да пробвам късмета си.
Бил отговори, че ще го разфасоват, ако продаде Кантона, особено на Манчестър Юнайтед, но добави, че ще си помисли. Приключихме разговора си и веднага звъннах на Алекс: „Ако успея да уредя Кантона от Лийдс, би ли го искал?“. „И още как!“, беше краткият му отговор. Нямаше начин да продадем Ъруин, но искахме много Кантона.
Когато говорих отново с Бил, той се съгласи на трансфера и каза, че ще ни струва 1,6 милиона паунда. Ние бяхме готови да дадем само един. Накрая, се споразумяхме за един милион, но Бил ме помоли да кажа, че сме платили 1,6 милиона, за да укроти феновете. Казах му, че няма проблем. Бяхме направили невероятна сделка!
Не съм сигурен какво можеше да се случи без него, но знам, че всичко започна да върви от момента, в който го взехме.“
Алекс Фъргюсън бе запомнил името на Кантона много добре, след като французинът се разправи с централната му двойка бранители Гари Палистър и Стив Брус. И двамата силно са пожелали привличането му в Юнайтед, а думите им се запетили в ума на Фъргюсън.
„Мениджърът често ни питаше за варианти за таката ни – разказва Палистър. – Спомням си, че по онова време търсехме нападател, който да ни донесе допълнителна острота. Вече ни бе питал за Алън Шиърър, който тогава още беше в Саутхемптън, и за Дейвид Хърст от Шефийлд Уензди.
След това ми се обади един журналист и ми каза: „Познай кого купихте току-що!“ Изредих доста имена на нападатели, но така и не се сетих за Кантона. Просто не очаквах, че Лийдс ще го продаде. Съперничеството между двата клуба беше толкова яростно, че и за секунда не съм си помислял, че играч от неговата класа може да дойде при нас.“
Кантона направи неофициалния си дебют за Юнайтед на 1 декември 1992-ра в приятелски мач в чест на легендата на Бенфика и Португалия Еузебио на „Ещадио да Луж“.
„Имахме много силен отборен дух и няколко страхотни личности и характери – добавя Палистър. – Но Ерик вървеше с изправен гръб, все едно искаше да каже: „Аз съм роден за това място.“ Да имаш характер е едно, но да го показваш и да го доказваш – съвсем друго. Ерик можеше да прави и двете.
Ние бяхме професионален отбор, но Ерик внесе нов вид професионализъм. Беше уникално. Започваше тренировката преди нас и оставаше най-дълго от всички. Отвори ни очите. Имаше огромен ефект върху нас и знам какво влияние имаше върху Випуска от `92. Играчи като Дейвди Бекъм, Пол Скоулс, Ники Бът и Гари Невил научиха толкова много неща от Ерик и професионализма му.“
Постепенното навлизане на чуждестранни играчи в английската игра започна да променя и начина, по който отборите се подготвяха за мачовете. Британските футболисти от онова време са всеизвестни с незадоволимата си жажда за бира, но някои от новодошлите не пиеха изобщо. Е, не всички, разбира се.
„Кантона въздържател? Шегувате ли се? Няма начин! – казва Палистър през смях. – Ерик бе първият, който попита кога ще излезем заедно. Тренирахме във вторник и, по принцип, срядата ни беше свободна. Затова играчите ходехме в някой пъб за обяд и да изпием по няколко бири. На Ерик му харесваше много. Прие, че всички бяхме заедно като приятели, и постоянно питаше кога ще излезем отново.“
Юнайтед можеше да си позволи малко волности с играчите, защото Кантона преобрази тима. Те станаха непобедими. Въпреки че някои от зрелищата се превърнаха в победи с 1:0, Кантона изпрати Юнайтед в ново измерение. „Червените дяволи“ забравиха сушата от ерата преди Кантона и след зимната криза стигнаха до титлата през 1993-та. Последва и първият домашен дубъл в историята на клуба през 1994-та. Кантона пръскаше магия на „Олд Трафорд“.
Но Кантона имаше история със скандалите. В Юнайтед се чудеха кога нравът му отново ще се прояви и на 25 януари 1995-а дойде всеизвестният му кунг-фу ритник срещу фен на Кристъл Палас на „Селхърст Парк“.
„Това беше лоша вечер. Беше ужасен момент. Да избухнеш по такъв начин. Смятах, че това е краят на Кантона“, признава Едуардс.
Шефовете на Юнайтед и Фъргюсън се събраха на среща в хотел в Чешир. Съгласиха се да изпреварят наказанието на ФА и клубът да извади Кантона до края на сезона. Юнайтед вярваше, че ако действа със силна ръка, във ФА ще са доволни. Но ФА реши, че това не е достатъчно и наказа Кантона за осем месеца.
Последва пресконференцията, на която Кантона каза известната си реплика, че чайките следват рибарите, и която напусна, отправяйки се към Франция и заканвайки се, че няма да се върне.
Фърги трябваше да пътува до Париж, за да го разубеждава. След успешната им среща Кантона се завърна в Манчестър, изтърпя наказанието си и покори сезон 1995/96.
Фразата „Няма да спечелиш нищо с деца“ на Алан Хансен в предаването „Match of the Day” бе последвана от нов домашен дубъл. Французинът помогна на „червените дяволи“ да спечелят ФА Къп и още една титла. След това спечели и наградата за играч на годината за 1996-а. Кантона отговори на критиците си по възможно най-добрия начин.
Кантона мълчеше през цялата кампания и не говореше с пресата. Без значение какво правеха журналистите, французинът не говореше пред никого. Но след като Юнайтед смаза противника си от предишната година Нюкасъл с 4:0 за Чарити шийлд в началото на сезон 1996/97, Кантона се съгласи на интервю на тревата на „Уембли“.
Запитан, след като помогна на Юнайтед да спечели три титли на Висшата лига, дали не е време за триумф и в Шампионската лига, Кантона отговори: „Защо да се целим само в Шампионската лига?“
Кантона посочи, че Реал Мадрид, Барселона и Байерн Мюнхен не се целят само в европейската корона, но се борят и за титлите в своите първенства. „Можем да спечелим всичко!“, сигурен бе французинът.
Три години по-късно го направиха. За съжаление, Кантона вече бе обявил шокиращото си оттегляне от футбола през 1997-а само няколко седмици преди 31-вия си рожден ден.
„Беше огромен шок за мен, когато поиска среща само няколко дни, след като спечелихме титлата през 1997-а – казва още Едуардс. – Не бях подготвен за това.
Хората казват, че са знаели, че нещо не е наред, че Ерик е бил тих по време на празненствата, когато ни връчиха титлата на „Олд Трафорд“. Казват, че е изглеждал готов да се откаже. Но аз нямах никаква идея и не бях забелязал подобно нещо. За мен беше огромна изненада.
Нямаше как да променим решението му. Беше дошъл с подготвено съобщение, което да бъде пуснато, щом напусне страната. Отиваше на почивка и аз трябваше да си мълча, докато той напусне Англия. Това беше. Тръгна си. Звъннах на Алекс, за да му кажа. Можете да си представите колко изненадан бе той също. И той нямаше никаква представа.“
Ерата на Кантона беше свършила.
„В четири от петте сезона, в които игра за нас, спечелихме титлата на Висшата лига и два домашни дубъла – добавя Едуардс.
Абсолютно съм убеден, че ако не беше кунг-фу ритникът, щяха да са пет титли и три дубъла. Щяхме да спечелим титлата през 1995-а и финала за ФА Къп срещу Евертън, ако Кантона играеше, а не беше наказан. Толкова важен беше за нас. Той даде началото на поредицата от успехи, които последваха в следващите години.
Разбира се, Ерик беше доста темпераментен, но доброто у него винаги надделяваше над злото. Очаквах с нетърпение всеки мач заради него. Беше вълнуващ, Беше магически. Той промени всичко.“