Когато на 31 януари Фабио Куалярела се погледне в огледалото, ще види 36-годишен мъж, по чието лице вече се открояват досадните отпечатъци на времето. Ще види също така някой и друг бял косъм, повел безмилостната борба за заличаване на черното от скалпа му. Ще се вгледа и в очите си и за секунда-две ще върне спомена за видените от тях неща. А те са достойни за написването на напрегнат роман. История като за бестселър с ченге-психопат, изнудване, шантаж, смъртни заплахи, детска порнография и пипалата на "Камора".
Но нека започнем с футбола.
Като момче от Кастеламаре ди Стабиа - градче в Неаполитанския залив в полите на Везувий, Фабио се заразява с изпепеляващата любов към Наполи още в първите си съзнателни години.
Но животът рядко поднася подаръци наготово и вместо в отбора на сърцето си, Куалярела започна професионалния си път на север, преминавайки през Торино, Фиорентина, Киети, Асколи, Сампдория и Удинезе.
През 2009-а беше само на 26, златна футболна възраст, и бележеше достатъчно често за "фриуланите", за да чуе най-жадуваното предложение в живота си.
Трансферът в родния Наполи трябваше да е сбъдната мечта за Фабио, но вместо това се превърна в кошмар.
"Винаги съм си се представял като капитан на Наполи. Като футболист, който печели трофеи с екипа на отбора, защото тъкмо бяха започнали да се превръщат в страхотен тим, какъвто са сега. Ако не се беше случило това, съм сигурен, че още щях да съм в Наполи", тъжно отбелязва голмайсторът.
А "това" е нещо, от което ти настръхват косите...
В годините преди да получи зова за завръщане по родните земи от "партенопеите", Фабио се прибира в Кастеламаре само по празници и през ваканциите си. Използва свободното си време да се види с роднини и приятели. В градчето го обожават, а почти във всеки дом има негов плакат. Така е и в магазинчето за GSM аксесоари на приятеля му от детинство Джулио де Ризо.
През 2006-а, три години преди да подпише с Наполи, Куалярела споделя с него, че има някакъв проблем с компютъра си.
Футболистът не е специалист, но от разказите му Джулио стига до извода, че машината е хакната. Фабио не може да влезе в профилите си сякаш паролите му са променени, а компютърът като цяло се държи странно.
Де Ризо казва, че познава човек, който може да помогне и така на сцената излиза Рафаеле Пиколо - полицай, който се занимава с дигитални престъпления. Самият Джулио го познавал отскоро. Потърсил го след като започнал да получава странни писма в магазина си, обвиняващи го, че работи за камората, а после и sms-и със заплахи. Ченгето се заело с нещата и тормозът престанал. Затова Де Ризо вярвал, че Пиколо ще помогне и на футболиста.
"Когато Фабио ми каза за неговия проблем с хакер, сетих се за Пиколо", разказва Де Ризо. Урежда среща на Рафаеле с Куалярела, за да си поговорят по темата.
Разбира се, полицаят с готовност приема да помогне - компютърът е почистен и е заведена жалба срещу неизвестен извършител. Нещата завършват по италиански - "Чао, грацие!", прегръдки, целувки, ново приятелство.
През 2009-а тифозите очакват "сина на Неапол" с шалове и знамена по улиците на града, но не знаят, че нещо яде отвътре Фабио вече повече от година. "Ти си гаден наркоман и мафиот. Всички ще разберат това", са най-безобидните съобщения, които получава на мобилния си телефон. Първоначално си мисли, че някой от съотборниците му си прави майтап с него, но постепенно го обхваща паника.
Тормозът започва докато е в Сампдория, а после продължава и в Удинезе. Куалярела се моли горещо, че след преминаването в Наполи ще бъде оставен на мира. Но за негов ужас става още по-лошо.
Отново споделя с Де Ризо, а приятелят му доверява, че и той получава подобни съобщения.
Решават пак да потърсят помощта на Пиколо и отзивчивото ченге отново приема неволите им присърце.
Тримата се срещат в магазинчето, а Рафаеле отива в офиса отзад, за да попълни преписката си, както прави всеки полицай. Взима и мобилните им телефони. "Това е най-важното - убеждава ги той. - Ще проследим и прихванем човека, който праща съобщенията."
Фабио сменя номера си и заплахите престават, но на ред е ново изпитание. Много по-отвратително и нагло от страна на престъпника, който започва да изпраща писма със снимки на голи деца на родителите на Куалярела и твърдения, че синът им е педофил.
Но и това не е всичко. Един ден куриери доставят пред дома им ковчег, а вътре е снимка на нападателя.
Естествено, на помощ пак идва вездесъщият спец по киберпрестъпленията Пиколо, който ги съветва: "Не говорете с никого, това е човек от града или региона, щом знае точния ви адрес. Писмата да се отварят само с гумени ръкавици, да не се пипат с ръце." Самият полицай ги събира в черни пликове и ги носи в участъка в Неапол.
На Куалярела изобщо не му е до футбол в този момент. "Заплашваха и татко и му казваха, че някой ден ще ме застрелят в главата и ще вдигнат във въздуха къщата ни с бомба. Обвиненията срещу мен не бяха само в педофилия, но и за връзки с мафията, продажба на наркотици и уреждане на мачове", разказва Фабио.
Президентът на Наполи Аурелио де Лаурентис, човек с огромни връзки в Южна Италия, включително и в подземния свят, усеща, че нещо не е наред, но Куалярела отказва да сподели терзанията си. Нали Пиколо му е казал да държи устата си затворена, за да не провали разследването?
Така след само година на "Сан Паоло", голмайсторът приема предложението на Ювентус и тръгва за Торино.
Тифозите на Наполи нямат и понятие за трудностите му и адът се стоварва с още по-голяма сила върху Фабио и семейството му.
Обидите и заплахите за тях са се превърнали в ежедневие, но са свикнали sms-ите и писмата да са анонимни, а не хората да ги презират по улиците на Кастеламаре и Неапол с лицата и имената си.
"Обвиняваха ме, че съм поел на Север за пари, но нямаше как да знаят истината. Всеки път, когато се прибирах в Неапол, се дегизирах, за да не ме разпознаят. Когато приятели ме канеха да изляза с тях, трябваше да отказвам, защото не ми се спореше по улиците и заведенията с моите земляци. Те не го заслужават, аз не го заслужавам. Тайничко се молех да дойде денят, в който ужасът ще свърши", разказва Куалярела.
И след 5-годишен терор кошмарът най-сетне приключва.
"Татко разкри схемата. В един момент той осъзнал, че жалбите не са стигали до властите, а изнудвачът ги е държал у себе си", добавя той за разплитането на мистерията.
Както всичко в тази история и разбулването на загадката е като на кино.
Виторио Куалярела, горд южняк и баща на футболиста, през цялото време се опитва да му помогне и да достигне до истината.
Синът му вече е в Юве, но Виторио и съпругата му продължават да получават съобщения и писма на домашния си адрес. Това е причината да си уговори среща с Пиколо, за да обсъдят докъде е достигнала разследването. Ченгето твърди: "Онази гадина ме пипна и мен. Знае, че аз работя по случая и започна да ме заплашва." Виторио иска от него да му покаже съобщенията, но Рафаеле твърди, че ги е изтрил.
Представяте ли си - полицай, който е пряко ангажиран със случая, да изтрие доказателства?
Виторио не е вчерашен и започва да подозира, че нещо не е наред. Отива в полицията и иска да види материалите по случая. В продължение на години дават показания пред Пиколо и пишат десетки страници обяснения, които се оказва, че никога на се стигали до участъка. Няма и следа от тях.
Полицията започва дискретно вътрешно разследване срещу колегата си, а през ноември 2010-а екип влиза в дома на заподозрения със заповед за обиск. В компютрите му са открити страховити неща. Куалярела е само един от стотици тормозени - лекари, адвокати, бизнесмени...
Делото срещу ченгето-психопат започва веднага, но все още се точи и е на свобода. Даже доскоро продължаваше да е полицай.
През февруари 2017-а Пиколо бе осъден на 4 години и 8 месеца затвор, но обжалва. През ноември миналата година присъдата бе потвърдена от Апелативния съд в Неапол, но остава още една инстанция. Колко време ще мине - трудно е да се прогнозира. Но и трудно престъпникът ще се отърве от затвора, заслужил си го е.
Жертвите му вероятно са десетки, но едва ли има друг, чиито мечти така безжалостно са били потъпкани, както тези на Фабио Куалярела - сина на Неапол, който от 4-годишен е готов да даде и живота си за любимия отбор.
И който за да "не се скара със земляците", предпочиташе да крие лицето си, когато се завръщаше в родното място.
Днес обаче и малките деца край гърлото на Везувий знаят, че не е предател и сребролюбец.
"Премина през ада с огромно достойнство. Отново си един от нас, Фабио. Син на този град!", посрещнаха го тифозите на "Сан Паоло" след като тайните му изплуваха на повърхността.
Товарът падна от плещите на Куалярела и той отново полетя с фланелката на Сампдория. С 16 отбелязани гола е лидер при голмайсторите в Серия "А" и преди дни изравни постижението на Габриел Батистута от 11 последователни срещи с гол. Още един двубой с попадение и измества аржентинеца.
Срещу кой е следващият мач на Самп ли? Ами, срещу Наполи на "Сан Паоло".
И още нещо - дни след 36-ия си рожден ден Фабио се завръща в националния отбор на Италия за първия му лагер през новата година.
Невероятно, нали?
История, която започна като криминале и завърши като приказка. Историята на Сина на Неапол!
