По време на състезателната си кариера Синиша Михайлович не харесваше особено много футбола. И нерядко изглеждаше, че чувството е взаимно.
Сръбският защитник направи дълга кариера в Серия "А", която освен с трофеи с Лацио и Интер, се свързва с изблици на расизъм, с мръснишки прояви и хулиганско поведение.
Но имаше и една съвсем различна страна от играта на Михайлович, която се проявяваше в момента, в който тимът му спечелеше пряк свободен удар на удобна позиция. Бранителят просто живееше за тези мигове.
"Играех футбол заради преките свободни удари", призна веднъж той. "Не харесвах много футбола, но фаловете бяха нещо страхотно. За мен футболът е в прекия свободен удар. Ако не бяха те, може би изобщо нямаше да играя".
Благодарение на магическия му ляв крак, всички бяха наясно колко много Михайлович обича да изпълнява фалове. А 12 декември 1998 г. беше незабравим ден не само за него, но и за цялата Серия "А".
Точно в онзи ден редица звезди се проявиха - Габриел Батистута отбеляза победен гол за водача в класирането Фиорентина срещу стария враг Ювентус, а Роналдо и Джордж Уеа вкараха късни попадения съответно за Интер и Милан. Ернан Креспо също се разписа - тогава с цветовете на летящата високо Парма.
Но при всички големи имена във фокус, денят принадлежеше на Синиша Михайлович и на никой друг.
Няколко месеца по-рано Лацио беше хвърлил немислимите 8.5 млн. паунда, за да го доведе на "Олимпико" от Сампдория.
Треньорът Свен-Горан Ериксон го беше идентифицирал като едно от липсващите парчета от пъзела, за да бъде спечелено първо Скудето от 1974 г. насам.
В онзи период Лацио инвестираше щедро и разполагаше с голям отбор, а през същото лято бяха привлечени имена като Марсело Салас, Серджо Консейсао, Иван де ла Пеня, Фернандо Коуто, Кристиан Виери и Деян Станкович.
Михайлович вече притежаваше репутация на носител на КЕШ с Цървена звезда, но тепърва имаше какво да доказва, защото стартът му в калчото беше труден.
Първоначално сърбинът беше привлечен на Ботуша от Рома и прекара две години, които по-късно описа като най-лошите сезони в кариерата си.
Той пристигна в Италия като ляво крило с афинитет към атаката, но беше преквалифициран в ляв бек, а после и в дефанзивен халф.
През лятото на 1994 г. Свен-Горан Ериксон го взе в Сампдория с идеята да го превърне в либеро и Михайлович разцъфтя в новата си роля, позволила му да съчетава дефанзивните функции с прекрасни подавания през целия терен. А понякога и със зашеметяващи удари от дистанция.
През четирите години в Сампдория Синиша окончателно се утвърди като голям специалист в статичните положения, които впрочем тренира преимуществено от съвсем малък.
"Като дете не обичах да играя футбол, а само да ритам топката", разказва той и си спомня как по 4-5 часа на ден е прекарвал сам с кълбото и е целел вратата от различни позиции.
В италианския елит всички бяха наясно, че Михайлович е способен да изпълнява фалове с различна техника от всякакви позиции и често ще опита да отбележи дори директно от ъглов удар.
Siniša Mihajlović is one of the best players from long range.
— Jerry Mancini (@jmancini8) September 12, 2021
This guy was magnificent from set pieces. Each goal he scored got better and better.
A Lazio legend🔥🔥🦅🦅💙💙pic.twitter.com/RlDGAIs2dx
Паметни голове от пряк свободен удар той вкарваше и за Рома, и за Сампдория, но едва през онази 1998 г. се превърна в истинска легенда на Серия "А".
На прословутия 12 декември Синиша успя да запише хеттрик срещу бившия си отбор Сампдория, и то изцяло от свободни удари. Сърбинът трупаше самочувствие няколко месеца след трансфера си в Лацио, където беше последвал Ериксон и почти веднага беше спечелил Суперкупата на Италия - негов първи трофей на Апенините.
"Орлите" не стартираха блестящо в шампионата, но през декември вече влизаха в ритъм с победа в гостуването на Ювентус и им трябваше още малко импулс. Михайлович беше точният човек, който да им го даде.
В своята кариера в калчото футболистът вкара общо 38 гола, като 28 от тях бяха от преки свободни удари.
В Италия само Андреа Пирло може да се похвали с такава резултатност от статични положения, а само един друг футболист е вкарвал хеттрик от фалове и това е легендата на Лацио Джузепе Синьори.
Съдбата на Михайлович беше да повтори постижението, също с фланелката на Лацио, и то в мач, ръководен от култовия Пиерлуиджи Колина.
Треньор на Сампдория тогава беше все още младият и неопитен Лучано Спалети, който в момента води безпогрешния лидер в Серия "А" Наполи, натрупал осем поредни победи от началото на сезона.
Разбира се, тогава ситуацията беше съвсем различна и по-скромният като възможности тим на Сампдория опитваше да играе типично катеначо срещу звездите в атаката на Лацио.
Тактическите нарушения очевидно бяха предпочитан от Спалети прийом, но с играч като Михайлович на терена, фаловете в полза на римляните се превръщаха автоматично в голови положения.
След първия си гол сърбинът не празнува особено бурно, вероятно от уважение към бившия си тим, вероятно и защото да вкара от свободен удар не беше нещо изненадващо за него.
Самп изравни, но Михайлович получи нова изключително удобна позиция за обстрелване на вратата и с удивителен финес завъртя топката за 2:1.
Малко след началото на второто полувреме Матиас Алмейда беше повален и Синиша вече предчувстваше какво ще се случи.
По-далечната дистанция не беше проблем за него, защото той умееше освен с финес, да шутира и с невероятна мощ, а в случая заложи именно на силата и на натрупаната от предните два гола увереност.
Резултатът беше истински шедьовър.
Sinisa Mihajlovic's hat-trick of free-kicks against Sampdoria, 1998.pic.twitter.com/FeS4FryFV8
— 90s Football (@90sfootball) May 17, 2019
Попаденията в това шоу продължиха да валят и срещата завърши 5:2 в полза на "орлите". Лацио вече притежаваше голям отбор и го показваше, а успехите нямаше да закъснеят.
В същия сезон тимът вдигна КНК и макар че изпусна титлата само с точка по-малко от възраждащия се Милан, следващата кампания вече нямаше кой да спре Ериксон и играчите му.
Домашен дубъл осигури първа титла от 26 г., самият Михайлович пък се отчете с 21 гола в двата сезона.
Това беше пиковият момент и за него, и за отбора, защото после Ериксон напусна, за да поеме Англия, а финансовата криза на Лацио не закъсня заради затрудненията на собственика Серджо Краньоти.
През 2004 г. Михайлович премина в Интер и там продължи да печели трофеи, макар и вече да не играеше толкова водеща роля в отбора.
Две години по-късно той окачи обувките при впечатляващите 99 кариерни попадения.
Тепърва му предстояха огромни изпитания, но вече над десетилетие сърбинът се доказва и като треньор, а съдбата му остава неизменно свързана със Серия "А".
От 2019-а той води Болоня и се справя стабилно в лигата, която толкова добре познава.
До ден днешен феновете го свързват със славата на луда глава и с майсторството му при преките свободни удари, а доказателство за неговата репутация е масивният успех на автобиографията му "Мачът на живота" от края на миналата година.
Не е никак зле за човек, който не харесваше футбола кой знае колко.
