Една от характерните черти на много диктатури е насърчаването на хората да водят здравословен начин на живот, а спортистите да преследват рекорди и медали, с които да прославят името на родината.
Стратегията е най-вече за отвличането на вниманието на народа, който компенсира нарушаването на правата си чрез участие в нещо "голямо и велико".
Фашисткият режим на Бенито Мусолини, който държи властта в Италия в продължение на повече от две десетилетия (1922-1943), също не подминава този подход. На Ботуша се организират всякакви турнири, състезания, първенства и маратони и се изграждат огромни стадиони и спортни дворци.
Стремежът към величие и мегаломанията са толкова големи, че Дуче дори възнамерява закриването на съществуващите римски клубове и създаването на едно-единствено обединено дружество, което да брани спортната слава на Вечния град.
Правителственият глава е разубеден от тази идея от генерала и голям почитател на Лацио Джорджо Вакаро. Последният е човек с изключителен интелект и визия и в крайна сметка Мусолини се вслушва в съветите му.
А на генерала, който освен всичко друго, оглавява и италианската футболна федерация, му е поставена цел за задължително спечелване на световната титла от "адзурите" през 1934 и 1938 г.
Така в "скуадрата" са привлечени редица "ориунди" (чужденци, които биват натурализирани), а Вакаро осигурява и стабилно финансиране на отбора. Затова не е никак случайно, че някои летописци на италианския футбол оценяват приноса му за спечелването на двете златни богини като не по-малък от този на треньора Виторио Поцо.
Генералът изиграва също толкова важна роля и в операцията по спасяването на трофея "Златната Нике", който германските служби се опитват да задигнат и отнесат в Берлин по лична заповед на Адолф Хитлер. Но Вакаро, заедно със своя верен приятел и секретар на Италианската футболна федерация Оторино Бараси, осуетява тези планове.
"Златната богиня" е скрита в кутия за обувки
В една ранна ноемврийска утрин на 1943-та богаташка кооперация срещу храма на Божествения Адриан в Рим е разтресена от тропота на войнишки ботуши, дрънченето на автомати и груба немска реч. Висш офицер нарежда отцепването на сградата и се качва в жилище на втория етаж, придружен от трима души в шинели.
Оторино Бараси отдавна очаква това посещение, но изобщо не предполага, че неканените гости ще се държат толкова арогантно. Вместо да позвънят или да почукат, германците нахлуват в дома му с касата на вратата.
Няколко седмици по-рано футболният функционер е разпитан от Гестапо, като най-важният въпрос към него е свързан с местонахождението на трофея, спечелен от Италия на Световното първенство през 1938 г.
Първоначално хората на фюрера търсят тежащата почти 2 кг чисто злато "Нике" в сейфа на римска банка, където се предполага, че се съхранява, но не е открита там.
Следата води към Оторино, който признава, че е взел купата от трезора, но по нареждане на Мусолини тя е била транспортирана от Рим във Флоренция и по-нататъшната съдба на "богинята" не му е известна.
Но истината всъщност е съвсем друга. Скрит в кутия за обувки, доскоро трофеят наистина е бил в дома на Бараси.
Германците първо преобръщат офисите на федерация, а след това посещават секретаря в жилището му. Няколко дни преди германската атака Оторино се среща със своя бивш шеф и приятел - генерал Вакаро, който живее на приземния етаж, и му признава, че е взел реликвата. "Слушай какво - давай ми я на съхранение у нас, защото у вас със сигурност ще я намерят, и след това ще те застрелят", тревожи се Джорджо, който се е оттеглил от поста си в началото на войната.
Италианският генерал е спасен от Гьоринг
Оторино се вслушва в съвета и остава напълно равнодушен, докато военните безуспешно тършуват из апартамента му за "Златната Нике". Вбесени, гестаповците слизат и на партера при Вакаро. В апартамента на генерала се държат доста по-умерено, но все пак оглеждат всичко сантиметър по сантиметър.
Опитният Джорджо е напълно непоклатим и докато германците тършуват из дома му, съвсем лежерно показва на ръководещия операцията майор оръжейната си колекция. Като основен аргумент за своята почтеност и готовност да сътрудничи на нацистите Вакаро показва писмо от Херман Гьоринг, адресирано до него, в което райхсмаршалът пише колко високо цени тяхното приятелство.
Аргументите на генерала се оказват убедителни и единствената стая, която войниците не претърсват щателно, е детската на сина му. А под леглото на спокойно спящото в този момент дете е "Златната богиня", увита в кухненска покривка. Германците си тръгват с празни ръце, а няколко дни по-късно трофеят е качен във вагон за добитък и превозен до Торемаджоре край Фоджа. Там роднините на Бараси - Леонардо и Лизета - скриват купата в буре със зехтин и тя прекарва във фермата им цели две години.
Оторино е викан още два пъти на разпит в Гестапо, като дори е жестоко пребит, но така и не издава тайната.
Чиновникът преживява войната и през 1946 г. посещава първия следвоенен конгрес на ФИФА в Люксембург. Италианецът получава думата и в края на речта си казва на гостите на големия форум, че има специална изненада за тях. В този момент в залата е внесена черна кутия, от която Бараси вади "Златната богиня". Следват бурни аплодисменти в продължение на няколко минути, тъй като до този момент всички в света на футбола смятат, че трофеят е безвъзвратно изчезнал.
Майката на Вакаро е хвърлена от мост
Героичният акт позволява на Оторино да оглави оргкомитета на ФИФА за Световното първенство през 1950 г., а по-късно да стане един от учредителите на УЕФА и основател на Европейското първенство. А за да се проведе първото му издание, води тежка битка с основната организация в световния футбол, която възприема новия турнир като конкурент на мондиалите.
Бараси е член на изпълнителния комитет на УЕФА до смъртта си през 1971 г., създавайки и друг турнир през 1968 г. - Купата на носителите на купи (КНК). В него първоначално участват аматьорски клубове от Италия и Англия, след което се разраства. През 2011 г. Оторино заслужено е въведен в Залата на славата на италианския футбол.
Животът на генерал Вакаро след войната се превръща в ад по обясними причини.
Той не е екзекутиран като Мусолини, но е вкаран в затвора заради верността си към нацистите. Едва след освобождаването си Джорджо научава, че партизаните са хвърлили майка му Тереза от мост.
Бившият военен влиза в ръководството на Лацио през 60-те години и възобновява членството си във футболната федерация, но е изключен пожизнено от Международния олимпийски комитет.
