Първата световна война тъкмо е минала, но това не пречи на Германия вече да гледа към Полша. Отначало със страх от съветска инвазия, който кара германците да започнат да работят по проекта Оствал - в буквален превод "Източна стена".
Възходът и грандоманията на Адолф Хитлер дават тласък на изграждането на сложна система от тунели между реките Варта и Одер.
Лабиринтът води до бункери, командни пунктове и спални помещения и даже има собствена железница, която би трябвало да функционира във военно време.
Някои предполагат, че общата дължина на тунелите е над 30 километра, други смятат, че достига до 80 километра.
Още през 1934 г. германците успяват да приключат с основната част от укрепването на почвата между двете реки и започват да изграждат останалата инфраструктура.
На повърхността се виждат само противотанкови пирамиди, докато под тях се разраства мегаломански проект с капацитет да подслони хиляди военни.
Подземният град е съставен от три части, всяка от които се разделя на по-малки помещения и е оборудвана с възможно най-модерните оръжия. По проект има и четвърта част, но тя така и не е започната.
Цялото съоръжение е можело да побере до 24 хиляди войници.
По-големите "артерии" са били свързвани чрез железницата, която е имала собствени подземни гари.
Лично Хитлер пътува няколко пъти до обекта, за да наблюдава с очите си напредъка по него.
Само за централната от трите части са използвани над 2 милиона кубични метра бетон, които да оформят отделните помещения, складове, кътове за отдих и за социализация между военните. По всичко личи, че още тогава Берлин се готви за мащабен военен конфликт, по-жесток и от Първата световна война.
На места дълбочината на тунелите и помещенията достига до 40 метра, което е едновременно впечатляващо и жалко от гледна точка на нацистите.
Оствал и подземната военна галерия са впечатляващ инженерен подвиг за 30-те години на миналия век, само че през 1939 г. Германия и СССР сключват пакта за ненападение Рибентроп-Молотов и съоръжението става излишно.
В хода на войната пък подземната крепост е превърната в място за разработка на самолетни двигатели.
През 1945 г. там вече няма никого, но въпреки това обектът е вандализиран от настъпващите съветски войници.
За съществуването на Оствал подсказват няколко яркозелени купола, които са играели ролята на амбразура. Носят се легенди, че там е имало скрито нацистко злато и ценни картини, които германците са успели да вземат със себе си в последния момент или съветската армия е успяла да отмъкне.
Нищо от интериора обаче не подсказва крепостта да е служила за подземен музей или сейф.
Днес подземният град е превърнат в музей, в който могат да се видят нацистки униформи, пропагандни плакати, техника и документи.
Тъй като Оствал е трябвало да служи като пълноценно селище под земята, манекени в различни пози показват какъв би бил този живот.
Има дори пречистватели за въздух, оборудвани тоалетни и санитарни помещения, каквито са щели да се появят и ако германците бяха завършили проекта си.
Впечатляващи са и шахтите, които отвеждат още по-дълбоко в земята към нови и нови помещения на лабиринта. Тунелите, достатъчно широки, за да преминават през тях влакове и военна техника, също смайват с мащабите и прецизността, с която са изградени.
Все пак остава и надеждата, че подобни съоръжения няма да ни бъдат необходими и завинаги ще си останат музеи, които да радват любопитните посетители.
