Хуан Роман Рикелме не бе перфектен, но повечето от най-бляскавите футболисти са такива. Той олицетворяваше какво означава да бъдеш истинска десетка.
Аржентина от дълго време бе в очакване на своя нов №10 - позиция, която има специална позиция в историята на "албиселесте". Там плеймейкърът се нарича още Enganche, а позицията се уважава повече откъдето и да е другаде. И публиката очаква много от него.
Диего Марадона бе архетипът на десетката за националния отбор. След него започнаха да се редят кандидати за негов наследник: Марсело Гаярдо, Ариел Ортега, Андрес Д'Алесандро. Всеки бе натоварен с етикета "новия Марадона" преди появата на Лионел Меси, който узурпира тази позиция.
Рикелме бе някъде по средата на това време, засенчвайки идола от детство на Меси - Пабло Аймар, който също бе сред сочените наследнити на Дон Диего. Може би най-точният пример за футболна десетка, с неподражаемия си стил и кадифено докосване той екзалтираше едни и вбесяваше други.
Аржентинецът бе майстор на това да намира празните пространства и почти невъзможни ъгли, "отключваше" защити и се подиграваше на противниците си по онзи романтичен начин, който вече липсва в модерния футбол. Една от големите фигури, от времената, в които играта бе една идея по-бавна и не толкова физическа.
Както Марадона, така и Рикелме отиде от Архентинос Хуниорс в Барселона, като преди това премина и през Бока Хуниорс. А краят на кариерата на единия се превърна в началото на тази за другия.
На 25 октомври 1997-а вече залязващата звезда излезе на голямата сцена за един последен път. Под бурните овации на публиката Марадона бе заменен на почивката по време на Суперкласикото срещу големия враг Ривър Плейт. На негово място на терена се появи 19-годишният Рикелме, който помогна на Бока да обърне резултата и да стигне до победа с 2:1.
Рикелме игра цели седем години на "Бонбонера", в които Бока спечели шест големи трофея, включително и поредни триумфа за Копа Либертадорес.
Барселона
След почти 200 мача, 44 гола и безброй асистенции, пируети и извеждащи паса, Рикелме премина в Барселона. През 2002-ра каталунците платиха за него 10 милиона евро.
Но по онова време вече дори в тактически изисканото испанско първенство бе нужно нещо повече от техника. Изискваше се вече много повече физически дадености, издръжливост и бързина при отиграването на топката.
На "Камп Ноу" обаче Рикелме бе третиран като натрапник, като футболист, който няма нужните качества, за да се наложи в състава. Междувременно, Луис ван Гаал пък се оплака, че не го е искал и от клуба са купили аржентинеца, без да се консултират с него.
Рикелме играеше рядко, а когато го правеше, бе пращан на крилото, където талантът му биваше погубен. Аржентинецът бе факир като десетка, но нямаше нужната бързина, за да действа по крилото.
Намери мястото си във Виляреал
След като стана ясно, че няма да му се получи в Барселона, Рикелме намери своя нов дом на изключително любопитно място. Аржентинецът бе отдаден под наем във Виляреал, който влезе в елита за първи път през 1998-а.
В малкото градче на брега на Средиземно море Рикелме преоткри любовта си към футбола, а във Виляреал решиха да построят целия отбор около него. В следващите четири години той щеше да се превърне в най-важната фигура за "жълтата подводница" и за успехите на тима не само в Испания, но и в Европа.
В първия сезон на Рикелме Виляреал завърши на осмо място, а само година по-късно записа рекордно високо класиране, финиширайки на трето място през кампания 2004/05.
Маркос Сена се грижеше за дефанзивните действия зад него, а Рикелме беше свободен да прави, каквото знае, с топката, захранвайки с голови пасове Диего Форлан, който дори успя да спечели "Златната обувка" след отбелязани 25 гола с жълтата фланелка.
Рикелме добави 15 в същата кампания, а през следващата Виляреал достигна до полуфиналите в Шампионската лига. Аржентинецът бе двигателят на този европейски рейд, но и именно той бе човекът, който закопа тима, когато той се нуждаеше от него най-много.
Арсенал бе спечелил първия двубой с 1:0. В 88-ата минута на реванша на "Ел Мадригал" нулите на светлинното табло не бяха мръднали. Рикелме получи шанс да изравни общия резултат от дузпа. Хладнокръвието обаче го бе напуснало, аржентинецът би леко и в средата, което позволи на Йенс Леман да спаси.
Така "артилеристите" удържаха равенството и се класираха за финала, където загубиха от бившия тим на Рикелме - Барселона.
Международни проблеми
На международната сцена Рикелме бе прокуден за кратко от националния отбор, преди да се превърне в най-важния човек в състава на Хосе Пекерман за Мондиал 2006.
Аржентина започна турнира с победа с 2:1 над Кот д'Ивоар, като Рикелме даде паса и за двата гола, след което разби Сърбия и Черна гора с 6:0, а плеймейкърът отново изигра още един невероятен мач.
На четвъртфиналите "албиселесте" се изправи срещу домакина Германия. Аржентина бе сред фаворитите за титлата, още повече след като Даниел Аяла откри резултата, след като засече центриране от корнер на Рикелме в началото на втората част.
Рикелме бе във вихъра си и диктуваше темпото на игра на терена. Но всичко се промени, когато Пекерман реши да го извади от игра и по този начин предаде инициативата на противника. Осем минути по-късно Бундестима изравни, след което спечели и при дузпите.
Рикелме се опита да напусне националния отбор, но бе убеден да се върне и отново бе най-бляскавия футболист на Аржентина по пътя им към финала на Копа Америка следващата година.
Впоследствие обаче настъпи неразбирателство между него и спуснатия в ход на отчаяние нов селекционер в лицето на Диего Марадона. Рикелме отново се отказа, като изтъкна като причина за това караниците с легендарната десетка.
"Не мислим по един и същи начин и нямаме едни и същи морални ценности. Не можем да работим заедно", каза тогава Рикелме.
Марадона се опита да промени мнението му, но Рикелме бе непреклонен. Аржентина отново отпадна на четвъртфиналите на Световното първенство през 2010-а, но този път бе унижена с 0:4. А Рикелме приключи кариерата си с 48 мача за националния отбор, последният от които дойде през 2008 година.
Краят на приказката във Виляреал
Не за първи път в кариерата си Рикелме влезе в остър сблъсък с ръководството, което доведе до завръщането му в Бока Хуниорс и раздялата със скъпата "жълта подводница".
Първоначално, аржентинецът бе пратен в Бока под наем, а няколко месеца по-късно остана в родината си за постоянно. Европейската епопея на Рикелме доживя своя край.
В последните си активни години Рикелме се превърна в герой за отбора, който подкрепя още от дете, преди да се прибере в родния Аргентинос Хуниорс за едно последно краткотрайно сбогом.
Плеймейкърът се отказа през 2015-а, но не и преди да помогне на Архентинос да се завърне в елита. С великолепната му кариера бе свършено.
Той не само играеше, той забавляваше. Стилът му на игра бе олицетворение на това, което футболните романтици наричат "южноамерикански футбол". Рикелме бе един от последните мохикани на красивия и елегантен футбол преди модерното време. Една истинска десетка, която не обичаше нищо повече от това да твори на терена.
