Преди 50 години край Париж се случва едно от най-големите въздушни бедствия в историята. 346 пътници, включително олимпийски медалист и стотици фенове, загиват в катастрофата.
На 3 март 1974-та американският самолет McConnell Douglas DC-10 на компанията Turkish Airlines излита от френската столица за Лондон, но полетът продължава само няколко минути. Аварията се случва в небето над гората Ерменонвил. Първоначално самолетът се запалва, след което започва да се снишава стремглаво и се разбива в земята минута и половина по-късно.
Никой от членовете на екипажа или пътниците не оцелява след катастрофата. Смята се, че това е втората най-голяма авиационна авария в историята на човечеството и най-тежката въздушна катастрофа в Европа.
Британците се прибират у дома
Ден преди това на стадион "Парк де Пренс" в Париж се провежда ръгби мач от турнира на петте нации (сега са шест) между отборите на Франция и Англия. В присъствието на над 44 хиляди зрители старите съперници завършват наравно - 12:12.
Турнирът като цяло се оказва скандален, а Ирландия си тръгва като шампион, след като ирландски рефер "реже главата" на Уелс в последните минути на двубоя срещу Англия.
Хиляди фенове на "трите лъва" щурмуват Париж, за да подкрепят своите, но прибирането се оказва трудно.
Първата зла ирония на съдбата е поредната стачка на служителите на авиокомпаниите BEA и Air France, превозвали повечето от ръгби запалянковците на отиване.
За обратния път към дома хората са принудени да търсят други варианти, за да излетят от "Орли", което се оказва трудна задача. Но някои вярват, че са огромни късметлии, когато откриват, че на борда на DC-10 на Turkish Airlines все още има много свободни места.
Феновете си купуват билети за полета, а той се оказва последният в живота им. Сред загиналите са и всички представители на аматьорския Бъри Сейнт Едмъндс.
От Turkish Airlines на няколко пъти отлагат излитането, за да качат колкото се може повече хора, но аварията не е свързана с претоварване...
Защо се случва трагедията?
По време на разследването се оказва, че самолетът е бил с дефектен заключващ механизъм на вратите на товарното отделение. Механизмът е проектиран по такъв начин, че отвътре не е съвсем ясно колко плътно е прилепнала вратата.
В деня на бедствието служител на специална изнесена фирма прави всичко според инструкциите и затваря правилно люка. Но проверката дали заключващите куки са в правилната позиция е отговорност на бордния инженер на самолета или наземния инженер на авиокомпанията.
В бързината при подготовката за тръгване и няколкото отлагания нито един от тях не се сеща да погледне през прозореца за наблюдение и да провери дали вратата наистина е добре затворена. Истината е, че заключващите куки не са били на мястото си, а индикаторите на панела на бордния инженер в пилотската кабина са показвали, че няма нищо нередно.
Лайнерът на смъртта
Девет минути след излитането от Париж, на височина 3500 метра, една от вратите на товарния отсек внезапно се отваря, предизвиквайки взрив. Машината става неоправляема, а шестима пътници излитат през дупка във фюзелажа. След удара с повърхността на земята загиват всичките 346 души на борда - 334 пътници и 12 членове на екипажа.
Сред 177-те загинали британци (повечето фенове) е и двукратният сребърен медалист от олимпиадата през 1964 г. по лека атлетика, 33-годишният спринтьор Джон Купър.
След трагедията в Париж с машини DC-10 се случват още няколко големи катастрофи с трагични последици - в САЩ, Португалия и дори Антарктида. Моделът става известен като Death Cruiser.
При поредния инцидент, станал в Чикаго, Съединените щати спират да експлоатират този самолет за четири години, въпреки че по-късно характеристиките му за безопасност се подобряват значително и отново е въведен в експлоатация.
