Навлизайки в третата си част, поредицата God Of War вече бе известна със своите босове, битките с които са едновременно техническо предизвикателство и визуално пиршество. Ето защо феновете вече се тревожеха, че летвата е вдигната толкова високо, че следващата игра няма да успее да я надмине. Как ли са се чувствали те след края на битката с Посейдон...
Изправяйки ви срещу могъщия повелител на водните стихии и неговия арсенал от опасни вълни и смъртоносни светкавици, God Of War 3 постоянно мени формата на битката и ви кара непрекъснато да реагирате и да се адаптирате. Най-сетне, когато богът е почти победен, играта добавя и един от най-впечатляващите Quick Time Event епизоди с бързо натискане на серия от клавиши, за да свалите огромния си съперник на земята и да завършите с брутална ръкопашна схватка.
Част от всичко онова, което направи Mass Effect 3 толкова обичана (поне до спорния завършек на играта, разделил мненията), бе постоянното усещане за нещо познато - различните части от историята, любимите персонажи и многобройните локации пасват идеално на цялата трилогия. Затова, когато в ролята на капитан Шепърд трябва най-сетне да се изправите срещу истински Reaper, емоцията е страхотна.
Този тип космически чудовища са ужасяващата тъмна сила, която предизвиква толкова разрушения още от първата част на Mass Effect. Противникът ви притежава и могъщ смъртоносен лъч, който може да ви убие моментално. В случай, че предизвикателството да спасиш човешката цивилизация не е достатъчно.
The Marker превръща сървайвъл хоръра на Dead Space 2 от космически кошмар в демонично пътуване в друго измерение. След като си е пробил път през пълната с ужасяващи извънземни колония, нашият герой Айзък трябва да влезе в собственото си съзнание и да се изправи срещу храма на своите врагове - The Marker.
Атаките следват една след друга, редувайки вълни от мрачни същества, а място намира дори извратена версия на покойната любима на героя Никол. Това е чудесен завършек на една страхотна игра и отличен начин да изживеете истинския ужас пред екрана.
Понякога цялото предизвикателство в битката с големия бос идва преди всичко от невероятното ниво на трудност, наложено на играча. Освен че ви кара да бъдете търпеливи, прецизни и с бързи рефлекси, Dark Souls решава да ви сблъска с двама умопомрачително трудни противници в лицето на Dragon Slayer Ornstein и Executioner Smough.
Двамата няма как да бъдат по-различни – единият е огромен гигант, въоръжен с чук, който може да приключи играта ви с едно движение, а другият е изключително маневрен и повратлив, готов да ви накълца с бързината на опитен майстор, приготвящ дюнер кебаб. Техните стилове и атаки се допълват по един перфектен начин и в момента, в който повалите единия, вторият приема и неговите умения и става два пъти по-смъртоносен.
Безсмъртен. Принц на мрака. Винаги жаден за кръв. Тези характеристики правят повелителя на вампирите, създаден от Брам Стоукър, толкова опасен противник. Легендарната поредица Castlevania превърна Дракула в един от най-старите и упорити босове, който вече четири десетилетия се бори срещу поколения ловци на вампири и цялата династия Белмонт.
Игрите на Konami представят кръвожадния вампир като опасен противник, който винаги има няколко форми, всяка с отделни и смъртоносни атаки. А ако искате да видите какво е вие да играете като Дракула, намерете Castlevania Judgment за Wii, която е единствената игра от славната серия, даваща ви тази възможност.
След като вече успешно се е промъкнал покрай всички войници и системи за сигурност, Снейк най-сетне се изправя срещу финалното препятствие - огромната бойна машина с името Metal Gear Rex, Още когато битката започва с гръмовния почти динозавърски рев на Metal Gear Rex, ви става ясно, че тя няма да е лесна. Във всичките си трансформации извисяващата се машина изстрелва ракети, обсипва ви с картечен огън и разтърсва земята с истински шокови вълни. Маневреността и точният мерник са най-важни за успеха, но победата наистина си струва. Битката е изключително запомняща се и натоварва докрай графичните възможности на остаряващия PlayStation.
Shadow of the Colossus постави нови стандарти за това как трябва да изглеждат битките с босове. Практически цяла поредица от такива срещи, класиката на Фумито Уеда ви сблъсква с титанични противници, чиито стъпки и рев буквално разтърсват земята. Всеки един от тези босове има пълното право да попадне в класацията, но именно първият от тях представлява момента, когато играта разкрива своята уникалност.
В тази битка трябва да намерите път нагоре по туловището на колоса и да откриете слабото му място, което да атакувате безмилостно, за да го свалите. Бъдете безкрайно внимателни и прецизни в движенията си, защото ако сбъркате ви очаква дълго падане надолу и ще трябва да започнете отначало.
Много игри са ни отвеждали в бъдещето, но колко от тях са искали да спрем нашествието на силите на Ада? Cyberdemon е най-опасният и могъщ враг от класическия шутър Doom. Той е високо и мускулесто същество, подобно на минотавър, с ракетомет на лявата си ръка. Ръководството към първата игра дори не го споменава, вероятно за да направи сблъсъка с него истинска кулминация. За пръв път го срещате като бос в края на ниво Е2М8 на Doom, но злодеят бързо става толкова популярен, че ще го видим в още няколко игри от серията, включително и на обложката на Doom II.
Той е дяволът, какво повече трябва да се каже? Вече 21 години след появата на Diablo в едноименната ролева класика на Blizzard, този демон от ада е може би най-добре познатият на РС геймърите бос. Diablo е господар на адския огън, може да призовава чудовища от дълбините на пъкъла и да ви запрати в друго и мрачно измерение по средата на битката. Добре ще е да се запасите с доста лечебни отвари преди да се изправите срещу него, защото иначе мисията наистина ще е невъзможна. Въпреки че дизайнът му се променя във всяка игра, Diablo си остава емблема на злото и икона в гейминга.
Някога при ролевите игри всяка една финална битка, която не траеше поне 40 минути и не преминаваше през няколко фази на все по-висока трудност, се смяташе за голямо разочарование. От всичките страхотни битки от тази епоха, заключителното сражение в Earthbound с мистериозния Gigyas без съмнение е най-доброто.
Earthbound и до днес е едно от най-обичаните заглавия в историята и тук ще разберете защо. Това, което прави битката толкова специална, е, че тя служи и като доста комплексен начин за завършване на историята. Всеки геймър, който е качил достатъчно нива преди това, ще може да издържи първите атаки на Gigyas, но само онези, които са внимавали в историята до момента ще знаят кое точно умение от арсенала ще е в състояние да нанесе смъртоносния удар. Играта използва финалния бос едновременно като резюме на всичко, случило ie до момента, и като епилог на тази страхотна история. Трудно е да не я обичаш заради това.
