Когато Grand Theft Auto 3 излезе, вероятно сте прекарали стотици часове в нейния свят. Огромните му размери го правеха революционен за времето си и фактът, че може да отидете навсякъде и да направите всичко, предлагаше на геймърите свобода, невиждана дотогава в гейминга.
Ако Grand Theft Auto 3 има специално място във вашето сърце, най-добре е тогава да не се връщате към криминалния екшън. За разлика от излезлите след това Vice City и San Andreas, историята в GTA 3 е болезнено елементарна. Главният герой не говори изобщо, което е сериозна пречка за добра история и студиото се отказа от този подход скоро след това.
Геймплей механиките са доста семпли и посредствени, което може и да не ви се струва така, докато не посегнете отново към играта. Ще кажем само, че дори не може да местите камерата с десния стик.
Макар Call of Duty: Finest Hour да не беше най-популярната игра на своето време, тя все пак получи доста положителни отзиви при премиерата си. В действителност обаче, тя бе един от последните пирони в ковчега на шутърите, посветени на Втората световна война в средата на миналото десетилетие.
Call of Duty: Finest Hour се отличаваше с посредствена графика още тогава, а днес тя логично изглежда болезнено зле. Самата игра страда от бъгове, които правят битките нереалистични и тромави. В крайна сметка наистина е трудно да се потопиш в атмосферата на игра с претенции за мрачен реализъм, когато пред очите ти враговете буквално се телепортират през стени и започват да те обстрелват.
Историята в Call of Duty: Finest Hour също търпи критики. Кампанията е сравнително кратка и вие следите общо шест различни войници. Това означава, че сменяте герои на всеки няколко мисии и е трудно да се развие привързаност към някой от тях.
Разочароващото представяне на Mass Effect: Andromeda накара много фенове на епичната космическа сага да си спомнят с носталгия за миналите Mass Effect игри. От тях, Mass Effect 2 вероятно е най-добрата част от серията, докато Mass Effect 3 успя да доведе до финал цялата епична трилогия, макар и с противоречив завършек.
Но ако играете Mass Effect днес, основното чувство навярно ще бъде разочарование. Играта все още се опитва да открие своята идентичност, а бойната система е много повече като в екшън ролева игра, отколкото шутър. Сканирането на планетите е болезнено бавно и досадно. Най-дразнеща обаче е навигационната система - вероятно ще прекарате часове, лутайки се къде трябва да отидете, докато проследявате обратно стъпките си и периодично се губите.
The Elder Scrolls е една от най-обичаните ролеви поредици изобщо и това е факт, на който не може да се противоречи. Тя по отличен начин изгражда цели светове и митологии, в които геймърите могат да прекарат стотици часове с уникално развитите си герои.
Без съмнение, The Elder Scrolls IV: Oblivion също е велика игра, но може ли да издържи проверката на времето?
Въпреки, че историята си остава добра, повтарящата се нужда да затваряте портал след портал става невероятно скучна. Системата на диалозите също е безкрайно остаряла и ограничена в сравнение с последвалите Mass Effect и Dragon Age.
Освен това има и недомислени моменти като един куест от Гилдията на крадците, при изпълнението на който ще ви изгонят от Гилдията на магьосниците. А ако някога са ви гонили от нея, знаете колко трудно е да се върнеш обратно. Всичко това води до натрупването на доста проблеми с The Elder Scrolls IV: Oblivion и въпреки,че е класика, днес тя запазва повечето си качества.
Игрите, които се опитаха да предложат реалистична графика при премиерата си, най-много пострадаха от времето. На карикатурна графика в поредици като Mario и Donkey Kong може да се размине, но няма нищо като това през 2019 г. да видим ръбатите пикселизирани ръце на Лара Крофт, коeто да ни накара да си спомним колко далеч са стигнали компютърните анимации и графика.
Проблемът обаче не e само графиката. Играта е просто твърде трудна за управление. Т.нар. танк контрол е непосилен за сетивата ни във време, когато отдавна сме свикнали да боравим с десния стик, за да управляваме камерата.
Преработената версия поправя малко графиката и част от тромавия геймплей, така че играйте нея, че ако искате да посетите отново света на Лара Крофт и първия Tomb Raider. Оригиналът чисто и просто има твърде много проблеми.
GoldenEye като нищо е играта, която печели най-много от розовите очила на геймърите днес. Някои я определят за шутъра от първо лице, популяризирал жанра за конзоли (нещо, което е така), а други се кълнaт, че е най-добрата в същия този жанр (нещо, което не е така). Най-лесният начин да разберете е да я пуснете на вашата Nintendo 64 и бързо ще научите истината.
А тя е грозна.
Контролерът на N64 не е предназначен за шутъри от първо лице. В резултат, прицелването в GoldenEye е мъка. Невидими врагове ви улучват от невъзможни ъгли, докато отчаяно се опитвате да ги различите от пейзажа. Ако искате да играете с приятели, лагът прави играта практически невъзможна.
PC емулаторите коригират проблема с контролера, но GoldenEye се нуждае отчаяно от преработка. Играта беше забавна по онова време, но вероятно има едно от най-големите разминавания "реалности спрямо спомени" в историята на игрите.
