Високо в небето, сгушен над пухкавите и бели облаци, се намира един величествен град. Тук никога не вали - бурите тормозят единствено хората, здраво стъпили на земята. Яркото слънце облива с топлите си лъчи реещите се спокойно на платформи и обсипани с цветове неокласически постройки, свързани помежду си със специални рампи. Добре дошли в Колумбия. Място, в което ще прекарате едни от може би най-щастливите си часове в гейминга. Градът е истинско визуално зрелище - по улиците му се движат необикновени механични коне, а стените са изпъстрени с десетки пропагандни плакати, пред които често ще се спирате. Често просто ще се спирате и ще се взирате в далечината или ще се подсмихвате на децата, играещи си на улицата и плискащи се с водата от пожарникарските кранове. BioShock Infinite е произведение на изкуството, което нежно те хваща за ръка и бавно, но сигурно, те въвлича в едно разтърсващо преживяване.
Half-Life 2 и без това е емблематичен шутър, но градът от играта заслужава специално внимание. Изглежда ли ви City 17 доста познат? Да ви прилича на панелните комплекси в “Младост” или “Зона Б-5”? Направиха ли ви впечатление остъклените по български маниер балкони на панелните блокове? Забелязахте ли, че потрошените коли са Лади, Жигули и Трабантчета... Ами порутената катерушка и пързалка? Да, точно тези, които може да видите, ако надникнете през балкона. Сигурен съм, че не сте пропуснали и завод “Цимент”. И на финала - абревиатурата Н.Л.О.
Играта е пълна със скрити намигвания към нас. И да, първото име, изписано след края на Half-Life 2, е на българин. Става дума за арт директора на проекта Виктор Антонов, който се е вдъхновявал активно, скитайки из постапокалиптичните пейзажи на българската столица от онова време. Затова някои от местата, които ще посетите, ще ви заприличат на “Сточна гара” или площад “Гарибалди”. А някъде в далечината може и да мернете лъскавите кубета на “Александър Невски”.
Не си умрял, докато не посетиш Рубакава. Това е най-колоритното и пълно с цвят място в света на мъртвите. Всъщност между оживените му улички и това, че всичките му обитатели реално са мъртви, има някакъв странен контраст. Рубакава е градът на дългите сенки, на хартиените скелети, на ярките светлини и неочакваните мъгли. Пак Рубакава е мястото, където ще чуете невероятна комбинация от музика като джаз, бибоп, мариачи и дори индиански мелодии. Рубакава е и мястото където изгубени души ще открият себе си, а любовници с разбити сърца очакват сродните си души.
Този екстравагантен, жизнен и в същото време безкрайно тъжен град е част от приключението Grim Fandango, което става първата игра на LucasArts с триизмерна графика, когато излиза през 1998 г. Неговата визия е издържана в стила, който мексиканците ползват за честването на Деня на мъртвите и до днес Рубакава си остава място без аналог в гейминга.
С поредицата Mass Effect канадското студио BioWare изгради една гигантска вселена с многобройни фантастични локации и страхотен сюжет. А в нейния център е Цитаделата - космическа база в дълбокия космос, която служи като столица на първата по рода си звездна федерация. Справка с Wikiа сайта на Mass Effect показва, че там "живеят" над 13 милиона души и наистина когато за пръв път мисията ви отведе на мястото, усещането, че навлизате в центъра на истинска галактическа цивилизация е неописуемо. Огромният комплекс се разгръща в невероятни хоризонтални и вертикални мащаби. Структурата на Цитаделата се състои от един масивен централен пръстен и пет ръкава, които могат да се прибират при опасност, така че базата се трансформира в непробиваем цилиндър.
При създаването на Цитаделата дизайнерите на BioWare се вдъхновяват от космическата станция в популярния ТВ сериал "Вавилон 5", както и от града Сигил от вселената на Planescape Dungeons and Dragons. Мисии в Цитаделата имате и в трите части на оригиналната трилогия, което показва колко важна е тя за сюжета на Mass Effect.
Той може и да не е бляскав или красив в традиционния смисъл, но в централния град в Red Dead Redemption геймърите сякаш виждат света през очите на легендарните уестърн персонажи на Клинт Истууд, Джон Уейн и Чарлз Броснън. Типичният пограничен град, той има схлупени къщи, банка, бар и кални улици, по които се разхождат оръфаните местни жители с изгоряла от слънцето кожа. Това е място, където просто усещате, че неправилният поглед към неправилния човек могат да доведат до юмручен бой или престрелка – и естествено, двете се случват често в света на Red Dead Redemption.
Още в първите няколко секунди BioShock те потапя на дъното на океана и ти показва града, построен там, за да сбъдва мечти – или за да ги превръща в кошмари. Възможно ли е да съществува идеалното общество? Място, в което да не се чувстваш ограничен от оковите на реалността, където възможностите ти се оценяват достойно, където можеш да постигнеш онова, което желаеш, стига да го искаш? Където никой няма да те нарани или остави сам? Рапчър е една утопия в процес на самоунищожение. Хората са полудели и безцелно бродят по коридорите и сградите, често мърморещи си несвързано. Дълбоко в себе си те знаят, че никога повече няма да могат да излязат на повърхността, но въпреки това все още продължават да се надяват. Рапчър преплита философия, теология и политика и е точно толкова важен персонаж на тази страхотна игра, колкото и човекът с контролер в ръка.
