Outlast може да няма рекордно високи оценки от критиката, но като хорър атмосфера отговаря на абсолютно всички изисквания на жанра. Вдъхновена донякъде от визуалната естетика на филма “Стълбата на Якоб” (психологически хорър от 1990 г. с Тим Робинс), Outlast ви показва света през погледа на журналист, изпратен да разследва приют за душевноболни. Голямата част от играта се развива в почти пълен мрак и единственото нещо, на което можете да разчитате, е камера за нощно виждане, а тя, разбира се, има навика да остава без батерии в най-неподходящия момент. Outlast е пълна с най-различни трикове, издържани в добрите традиции на хорър жанра – внезапно изгасващи светлини, затръшващи се врати и шумолeщи в мрака създания. А това е само началото на ужаса, който ще изпитате...
Не е част от някоя високобюджетна поредица, но сред онези геймъри, които живеят за тръпката от страшната игра, Amnesia е модерна класика. Тя действа смразяващо още от мига, в който главният герой се събужда като затворник в злокобен замък. Той има амнезия, а нещо го преследва и е принуден да търси истината за това какво му се е случило. Както вече споменахме, атмосферата е най-важният фактор в една хорър игра – страшни моменти може да има навсякъде, но ако атмосферата не е изпипана, те няма да оставят дълготрайно впечатление. Amnesia се справя блестящо и пресъздава усещането да бъдете преследван без да можете да се защитите.
Manhunt е страшна, защото – нека си го признаем – хорърът с човешко лице винаги е по-стряскащ от фантастичните чудовища. Дори днес, 13 години след излизането на играта, нивото на насилие в нея все още е доста шокиращо. Manhunt ви поставя в ролята на осъден на смърт затворник, а геймплеят е базиран на това да намирате нови и по-садистични начини за убиване на противниците. Разнообразието е плашещо: можете да убивате с всичко, което намерите под ръка, включително пластмасови торбички, железни лостове, спринцовки. Атмосферата е цинична, болна и брутална. Когато Rockstar обяви играта през 2003 г., светът направо пощуря и Manhunt бе забранена в доста страни заради ужасяващото си съдържание.
Fatal Frame (или Project Zero, както е известна в Европа) не е най-популярната поредица в света, но определено е една от най-страшните. В първата игра вие сте фотограф със специална камера, която може да улавя призраци и тази функция се пренася и в продължението. Въпреки че още първата част беше доста плашеща, именно Crimson Butterfly доведе ужаса да краен предел. Играта прилича на типичен японски хорър филм и е пълна с призраци, демони и други чудовища. Въоръжени единствено с камерата, всяка ситуация за вас е пълна с опасност, а най-силните моменти са тези, в които се изправяте лице в лице със съществата от отвъдното.
Още преди излизането на Condemned: Criminal Origins, нейните създатели практически предизвикаха геймърите да вземат контролера и да видят дали ще могат да издържат до края. Като детектива Итън Томъс, в Criminal Origins търсите сериен убиец в един мрачен град на ръба на лудостта. Играта пренебрегва огнестрелните оръжия и ви кара трескаво да търсите около себе си предмети, които да използвате в ръкопашните битки. Паниката се засилва и от отлично реализираната заобикаляща ви среда, където дебнат причудливи врагове, готови да ви нападат от засада, когато най-малко очаквате.
Появата на игра като Eternal Darkness: Sanity’s Requiem на конзола като GameCube, която е насочена преди всичко към по-младите геймъри, само по себе си е феномен. Играта е и първата с рейтинг R-Restricted, която Nintendo издава. Психологически хорър във всяко отношение, Eternal Darkness разказва история, пръсната в 12 различни периода. Целта обаче винаги е една – да изиграете нивото, запазвайки вашия разсъдък. Когато героят ви започне да се поддава на паниката и страха, играта се опитва да ви обърка с фалшиви съобщения за променени настройки или повредени карти памет на самата конзола. Eternal Darkness е дързък експеримент, който успява да бъде едновременно находчив и страшен. Малцина са онези, които няма да се стреснат поне веднъж в нейните 12 мрачни истории.
Ако ще кръстите вашата игра F.E.A.R., добре ще бъде да оправдаете очакванията, които подобно заглавие поражда. За щастие, пуснатата през 2005 г. игра успява да го направи. Вашият герой е изпратен да спре група войници със свръхестествени способности и на свой ред разполага с такива. Основният източник на страшните моменти във F.E.A.R. е момиче на име Алма, което има навикd да се появява изневиделица и за толкова кратко, че понякога дори не сте сигурни дали очите не започват да ви изневеряват. Ако филми като The Ring ни научиха, че малките момиченца могат да са невероятно злокобни, игри като F.E.A.R. само затвърждават убеждението, че трябва да стоим далеч от тях.
За разлика от хорър филмите, игрите сякаш не използват достатъчно космическата обстановка като основа за стряскащи моменти. Dead Space обаче промени това. Като инженера Айзък трябва да се качите на изоставен кораб, който внезапно се оказва пълен с кошмарни създания. Играта е пълна с много кървави сцени, но насилието не е самоцелно, а е интегрална част от атмосферата и от самия геймплей. Айзък не е супергерой, а обикновен техник, което прави изживяването още по-реалистично и напрегнато.
В дългата история на тази поредица, Silent Hill: Shattered Memories е една от най-незаслужено пренебрегваните части. Фактът, че играта излезе най-напред за Nintendo Wii никак не й помогна, но тя предлага може би най-добрия психологически хорър в света видеоигрите. Започвайки с тест, чиято задача е да направи приключението възможно най-близко до вас, Silent Hill: Shattered Memories е перфектната буря от графика, сюжет, озвучение, саундтрак и приложение на контролера Wii Remote. Пълна с оригинални идеи, тя е историята на един баща по следите на изчезналата си дъщеря и е една от най-иновативните хорър игри в историята.
Куест, при това от 1998 г. – Sanitarium не звучи като особено стряскащо заглавие, но не се заблуждавайте. Играта върши чудесна работа в това да разкрие ефектите от амнезията и психическата нестабилност на главния герой. Историята следва пътя на мъж, пострадал при катастрофа, който се опитва да разбере защо е затворен в лудница. Пълна с психологически сцени и шокиращи моменти, Sanitarium е все така зловеща 18 години след премиерата си.
