Българският турист е в странен кулинарен дисонанс. От една страна, ако го попиташ, нашите сарми, мусака, баница и таратор са ненадминати. От друга, когато той, туристът, тръгне на път из родината, стръвно започва да търси пица, паста, бургери и, разбира се, негово величество дюнера.
Дори и на места като Родопите или Черноморието мнозина се държат така, сякаш са откърмени с "Маргарита", "Болонезе", "Миланезе" и арабска бърза храна. И това е ужасно!
Така малките местни ресторанти с локална храна страдат и изнемогват.
Видях с очите си как уютно родопско местенце, реновирано под насоките на шеф Манчев, пустее покрай Трети март за сметка на пицариите наоколо. Вместо да опитат неповторимите за Родопите пататник, синдермьо, клин и заситница, туристите жадно ядяха тесто с доматен сос под някаква форма.
С това поведение нито ще опазим по-дребния бизнес, нито пък истинската българска кухня.
Защото колкото и да се бием в гърдите със сарми и мусака, това всъщност са близкоизточни ястия, към които по балкански тертип сме прибавили свинско месо. Междувременно по-автентични рецепти като "Бел муж", зелник, чомлек, саламура потъват из прашасалите тефтери.
Ресторантьорите не намират интерес да ги предлагат, след като няма кой да ги опита. И ги заместват с пържени картофи, пилешко с корнфлейкс, спагети, сандвичи.
В ултраконсервативен вкус към храната вече са възпитани и поне няколко поколения.
Малки и по-големи деца не смеят да пробват нещо различно, защото следват примера на родителите си.
Щом мама и тате не смеят да си поръчат пататник вместо картофи соте, защо малчуганът да го прави? А и в близкото заведение има далеч по-познатите и "безопасни" кебапчета, запеканки, яхнии, панирано пиле и измишльотини на "Балкантурист" като кюфтета по чирпански и сирене по шопски.
Може да звучи като незначителен проблем, но не е.
Не само защото малкият бизнес се съсипва или от отчаяние също се преориентира към полуфабрикати и псевдочужда кухня. Не само защото расте поколение, което не е виждало картоф под формата на нещо, различно от чипс и пържени картофки.
А и защото България губи и скромния си кулинарен облик, който има.
Популярни шеф-готвачи подминават нашите 111 хил. кв. километра така, сякаш ги няма на Балканите.
Надпреварват се да обикалят Гърция и да хвалят нейните морски дарове и дори отскачат до Сърбия, за да препоръчат техните плескавици и ущипци. За тях обаче България я няма на кулинарната карта и затова сме си виновни самите ние.
Имаме си чудни мести рецепти, дегустатори липсват. За сметка на съчинен патриотизъм около чужди и преиначени ястия и пици и паста.
Които впрочем никога, ама никога няма да станат като италианските.
