Густаво Сантаолая
(PS3, 2013 г.)
На пръв поглед The Last Of Us може и да е постапокалиптичен зомби екшън, но всъщност в сърцето на тази уникална игра е историята на емоционалната връзка между момиче сираче и баща, който наскоро е изгубил собствената си дъщеря. Тонът и атмосферата на играта са по-близки до класиката "Пътят" на Кормак Макарти, отколкото до типична хорър игра като Resident Evil. А композициите на Густаво Сантаолая, създал музиката към "21 грама" и "Планината Броукбек", придават емоционалната тежест, от която историята се нуждае.
The Last Of Us с пълно право се счита за крайъгълен камък в еволюцията на историите във видеоигрите. Сценарият, диалозите и озвучението са на изключително ниво, но композициите на Сантаолая са също толкова важни и показват, че деликатното добавяне на музикални моменти в правилните сцени в една игра може да направи изживяването завършено.
В GTA игрите бяха въведени виртуалните радиостанции, чрез които играчът може да избира какъв стил музика да слуша, докато върши всякакви престъпления и поразии из града. Дотогава такъв похват не беше навлязъл във видеоигрите, но стана нещо незаменимо за геймърите. Вече е традиция играещите GTA да откриват нови и непознати дотогава изпълнители, след като са чули за пръв път техни парчета в някоя от частите на Grand Theft Auto. Други се наслаждават на утвърдени звезди от Кание Уест през Блонди до дори вече позабравени имена от 80-те като A Flock of Seagulls. И всички са единодушни - поредицата Grand Theft Auto ни научи колко важна е музиката за изграждането на един отворен свят.
Хидека Наганума
(Dreamcast, 2000 г.)
Когато дебютира през 2000 г., Jet Set Radio не изглеждаше като нищо познато на геймърите дотогава. И до днес няма много подобни заглавия, като същото се отнася и за саундтрака, който включва хип-хоп, пънк и J-pop с марка 90-те в уникална колекция. Ако някога сте се питали как би изглеждало LSD пътуване във вътрешността на Dreamcast, то това е вероятният - и ненормален - отговор. Музиката за западната версия на играта съдържа както хитови изпълнители като Jurassic 5 и Роб Зомби, така и оригинални композиции на Хидека Наганума, които със сигурност са някои от най-готините анархични гейм парчета, създавани някога в Япония.
Коджи Кондо
(N64, 1998 г.)
Първата The Legend of Zelda игра, прегърнала триизмерната визия, Ocarina of Time е най-голямата по обем игра за Nintendo 64. Нейният санудтрак е и последният, дело изцяло на легендарния композитор Коджи Кондо. Освен това, за мнозина тя е и най-добрата игра в тази славна поредица.
Кондо се възползва от новите хардуерни възможности на Nintendo 64, за да разшири и подобри всичко, което е създал преди това. Саундтракът е толкова добър и заради начина, по който музиката е въплътена в историята и геймплея (и да, още самото заглавие на играта ви го подсказва). Но и сам по себе си саундтракът е страхотен: темите от градовете и горите са класически, а тези от подземията навяват спомени за мрачната атмосфера на Super Metroid. Точно както първия път, когато навлезете в разкошната 64-битова версия на Хайрул, музиката в Ocarina of Time изглежда безгранична, свободна и пълна с възможности.
Бил Елм и Уди Джаксън
(PS3/Xbox 360, 2010 г.)
Видеоигрите са толкова погълнати от геймплея, че е рядкост да получим възможност просто да поспрем за няколко минути и да се насладим на заобикалящия ни свят. Бруталната погранична атмосфера на Red Dead Redemption заедно с вдъхновения от класическите уестърн филми саундтрак на Бил Елм и Уди Джаксън обаче предлагат десетки такива моменти. Независимо дали преследвате парен локомотив или гледате как слънцето изгрява над пустинните каньони, Red Dead Redemption е игра, в която музика и визия се сливат в едно, за да създадат уникално изживяване.
Ако все пак трябва да отличим един момент, то това безспорно би било първото навлизане в Мексико под звуците на Far Away на Хосе Гонзалес - сцена, която показва, че игрите могат да ти позволят сам да създадеш и изживееш собствени моменти, които по нищо не отстъпват на онова, което виждаме на големия екран.
Акира Ямаока
(PSX, 1999 г.)
По времето, когато се появи първата Silent Hill игра през 1999 г., сървайвъл хорър жанрът вече бе добре установен на пазара. Това, което отделя Silent Hill от конкурентите е не само бавният и ужасяващ геймплей, но и експерименталната музика и допълващите хорър атмосферата звукови ефекти.
Можем да благодарим и за двете на Акира Ямаока. Ямаока е поканен в проекта, след като оригиналният композитор напуска, и като фен на британския електропоп (Ultravox, Visage) и немския индъстриъл метъл (Nitzer Ebb), той няма търпение да поеме в по-електронна и психеделична посока. Любопитно е, че когато първоначално демонстрира част от музиката си на останалата част от екипа, те решили, че се касае за някакъв бъг в играта - белият шум звучал толкова злокобно и неестествено. Комбинацията от статичен звук, синтпоп и мрачни китарни тонове, сякаш оплакващи нерадостната съдба на обречените души, населяващи Silent Hill, превръщат едноименната игра в хит, чиято история и музика отекват дълго в съзнанието на геймърите.
Ясунори Мицуда, Нобуо Уемацу, Норико Мацуеда
(SNES, 1995 г.)
За игра, чиято история се простира над 65 000 години във времето и която често е считана за най-добрата ролева игра изобщо, Chrono Trigger не е чак толкова обсъждана и позната в наши дни. Пусната между два титана от серията Final Fantasy, за мнозина тя е най-доброто от продукцията от златните години на Squaresoft. Неочакван хибрид между Secret of Mana и Day of the Tentacle, Chrono Trigger е игра, в която заключителната ви група герои включва робот, жаба и пещерно момиче. Да, това наистина е игра, която само японска компания може да сътвори, а саундтракът й е един от най-влиятелните в жанра.
Далеч напред във времето по своя подход и влияния, той е изпълнен с хипнотично звучене. Мицуда разказва, че дори е черпил вдъхновение от различни свои сънища за отделните композиции, а творчеството на големия гръцки композитор Вангелис е очевидно като влияние (в играта дори има парче, наречено Memories of Green). Corridors of Time е друго изпълнение, което звучи толкова омагьосващо и днес, колкото и когато сте го чули за първи път. Освен милиони геймъри, съвременни композитори като Райън Хемсуърт също черпят вдъхновение от музиката на Chrono Trigger.
Кеичи Окабе, Ейми Евънс, MoNACA
(PS3/Xbox 360, 2010 г.)
Nier Automata популяризира серията, но през 2010 г. тя все още беше нишова поредица, известна на малцина ценители на нестандартното мислене и геймплей. А към тях трябва да прибавим и уникалния меланхоличен саундтрак на Nier, създаден от студиото MoNACA и Кеичи Окабе. Нещо повече, за създаването на наистина уникална атмосфера, вокалистката Ейми Евънс - англичанка, която живее и работи в Токио - създава собствен език, чиято цел е да предаде усещане за тъга и могъщи емоции. Той е комбинация от романски езици, както и японски и келтски. Вокалните изпълнения доминират песните, но инструменталните части са не по-малко красиви. Работата по саундтрака продължава цели три години, успоредно с разработката на Nier.
"Исках да си представя как биха звучали тези песни, след като думите са се скитали по света в продължение на хиляда години", припомня си по-късно певицата. Саундтракът към ролевата игра дебютира под номер 24 в популярната класация "Орион" в Япония и остава там цели 11 седмици.
