На сериала "Вяра, надежда, любов" не му тръгна добре. Първо се получи "припокриване" с "Те, вълните" на БНТ, където трите дъщери се казваха така. Наложи се от bTV да уточнят, че това е името на болницата, в която ще се развива действието.
Впоследствие премиерата на "Вяра, надежда, любов" беше отложена на няколко пъти.
В миш-маша от риалитита от bTV предпочетоха новата им продукция да не се изгуби безславно сред ергени, ергенки и пишман готвачи. Ходът беше внимателно премерен, защото първите епизоди на медицинската драма привлякоха зрителското внимание, само че дойде и трети фал, този път не по вина на сериала.
По изконна българска традиция "Вяра, надежда, любов" почти веднага беше удавен в критики и дребнави коментари. Но за това - по-надолу.
Всъщност сериалът и сценаристката му Милена Фучеджиева забъркват необичайно интригуващо начало. С няколко времеви скока сме въвлечени в мистериозна кавга между млада двойка, която очаква дете. Следва нелепа смърт и сме обратно в 90-те, когато в България нищо не си беше на мястото.
Този път Фучеджиева подава хитра кукичка, която поставя куп парещи въпроси и приятно гъделичка любопитството. И, да, нямаме търпение да започнем да получаваме отговори.
Втората тлъста червена точка отива за смелото решение историята да се върти приоритетно около силни женски персонажи.
Обикновено в българските сериали героините са плоски, банални, клиширани, без грам мотивация в действията си. Изключение прави само вече споменатият "Те, вълните".
Тук жените са леко мрачни, драматични, но и пълнокръвни. Не сричат, не мрънкат, не се гушат в ъгъла, а са на преден план, защото имат какво да кажат и покажат на зрителя. Това важи както за опитните Албена Павлова и Антоанета Добрева-Нети, така и за младите им колежки.
Най-накрая гледаме по-свежи лица в две от най-централните роли - тези на Ванеса Пеянкова в образа на Марго и на Катерина Борисова като Екатерина.
И двете актриси са красиви и стоят великолепно на малкия екран с хубостта си. Ако звукът на сериала - обичайната ахилесова пета на българските продукции още от време оно - беше добре изпипан, Пеянкова и Борисова щяха да са още по-въздействащи.
От "Вяра, надежда, любов" със сигурност има какво още да се желае, не само откъм озвучаване.
Малко внимание към детайла нямаше да бъде излишно, за да сме истински в 90-те години на XX век.
Все пак обаче намирам за дребнаво втренчването в напълно несвързани с действието подробности като това на какви вълни е настроен вефът, каква марка е кафе машината и как е обзаведен барът в сериала.
Факт е, че обстановката от онези смутни времена с цялата си шуробаджанащина, връзкарство и немотия е пресъздадена много точно.
Затова остава само да стискаме палци на "Вяра, надежда, любов" да продължи достойно започнатото. Силната му основа от първите три епизода го предполага.
