Още първите кадри в The Last of Us ни показват, че тази постапокалиптична игра няма да бъде като другите, които попадат във въпросната ниша. Зомбитата в играта, наричани „заразените”, са страшни, а коварният вирус дебне отвсякъде, но истинските герои – и антигерои – в този свят са хората. Човешките взаимоотношения, привързаността и саможертвата, а заедно с тях злобата, предателството и жестокостта, не са изчезнали, дори напротив – виреят и в тези нови враждебни условия. The Last of Us се заема с човешката страна на постапокалиптичния свят и наистина успява да докосне тънките струни на душата.
На фона на тази сива картина се срещаме с Джоел – контрабандист и предприемач, който е принуден да поеме задачата да преведе малката Ели през пустошта на континентална Америка. Докато си проправят път през десетките препятствия, между двамата се ражда една уникална връзка и не е преувеличено да кажем, че историята в The Last of Us е в основата на желанието ви да продължавате нататък. Начинът, по който мнението на Джоел за неканената му спътничка се променя от „човешка стока“ до безкрайно близко същество може да стопли сърцето и на най-закоравелите геймъри. Това е разказваческо умение на най-високо ниво, подплатено от солиден геймплей с тактическа мисъл на фона на един безкрайно истински, страдащ свят.
Последната игра в поредицата преди тя да премине към триизмерна графика ще се запомни и по още една причина. Докато следващата Final Fantasy VII е изключителна стъпка напред в техническо отношение, до момента не сме видели по-затрогваща история от това, което Final Fantasy VI ни предложи. В нея традиционната фентъзи локация отстъпва място на един киберпънк свят, населяван от някои от най-запомнящите се персонажи като ужасяващия социопат и злодей Кефка. Историята никога не е прекалено сложна и объркана, което само по себе си е постижение за японските ролеви игри. Всъщност, в някои отношения тя е съвсем традиционна, но е написана по толкова добър начин и разиграна в толкова интересен свят, че и до днес си остава нещо специално.
Telltale Games успя да се докаже като студио, способно да адаптира нашите любими филми и комикси, но навярно малцина са си представяли, че точно от The Walking Dead може да се получи толкова добра приключенска игра. Героите в това приключение не са познатите от хитовия ТВ сериал персонажи, а напълно нови образи, начело с Лий Еверет - затворник, осъден за убийство. Дали го е извършил или не, това няма значение. Не и в самото начало на зомби апокалипсиса, който завинаги ще промени човешката цивилизация и отношенията между хората. По-нататък приключенията на Лий, малката му спътница Клем и всички останали спокойно могат да ви задържат пред монитора и да ви накарат да играете епизод след епизод на един дъх.
Особено впечатляващ е фактът, че много пъти в хода на епизодите ще видите как целият този зомби апокалипсис и последвалите събития рефлектират директно върху персонажите. В рамките на няколко секунди те ще останат насаме със своите мисли, а вие ще се докоснете до техните емоции. Това трябва да се види - емоционалният заряд в тези сцени е просто неописуем.
Alan Wake е като интерактивен роман на Стивън Кинг - мрачен, пълен с метафори и проблясващи в мрака спомени за отминали времена, и завладяващ от първото изречение. Едноименният герой на играта е писател, чието творческо вдъхновение е напълно изчезнало. В опит да смени обстановката и да преодолее творческата криза Алън и жена му отиват да прекарат известно време в градчето Брайт Фолс – едно идилично място в американския Северозапад, където въздухът е чист, високите борове нашепват стари мелодии, а хората са любезни и гостоприемни.
Лошото е, че зад благоприличната фасада дебнат тъмни сили. Малко след пристигането си, Алън се среща с тайнствена и злокобна жена, която изглежда крои пъклени планове за него, а след това половинката му изчезва. Така пред героя не остава нищо друго, освен да положи всички усилия да я открие и да разгадае мистерията на Брайт Фолс преди да е станало твърде късно. Като геймплей Alan Wake е увлекателна, макар и малко еднообразна игра, но историята, атмосферата, озвучението, графиката и музиката я правят заглавие, което не се забравя.
През вече далечната 2007 г. канадското студио BioWare разчупи строгите канони на ролевия жанр, заменяйки вече поизтърканите принцеси, дракони и съкровища със звездно приключение с огромен залог, в което човечеството е само една от десетките раси, обитаващи галактиката. BioWare са майстори разказвачи и сюжетът на първата част на Mass Effect те грабва за броени минути, не на последно място заради майсторски написания и още по-майсторски озвучен диалог. И точно когато си мислиш, че по-добре не може да стане, BioWare отново успява да те опровергае - Mass Effect 2 беше по-ефектна и драматична, пълна с интересни персонажи и техните лични емоционални истории. Накрая, третата част предостави не само епичен завършек на цялата поредица, но и предложи един солиден геймплей, който да ви задържи пред екрана десетки и стотици часове.
След невероятния успех на BioShock и оригиналната история за един изгубен под океанските вълни утопичен град, наречен Рапчър, просто щеше да бъде абсурдно, ако играта нямаше продължение. И противно на първоначалните слухове, че втората част ще бъде прикуъл, се оказа, че всъщност BioShock 2 доразвива и продължава историята за невероятната подводна утопия, изградена от Андрю Райън. Поемете дълбоко въздух, защото ви очаква повторно пътешествие до дълбините на океана. За завършек на трилогията дойде и смяната на локацията - BioShock Infinite ни пренесе високо в небето, където сгушен над пухкавите и бели облаци се намира един величествен град на име Колумбия.
BioShock Infinite е произведение на изкуството, което нежно те хваща за ръка и бавно, но сигурно, те въвлича в една невероятна вихрушка от майсторско разказана история, стилна арт визия и солидна геймплей механика. Градът е истинско визуално зрелище - по улиците му се движат необикновени механични коне, а стените са изпъстрени с десетки пропагандни плакати, пред които често ще се спирате. Изведнъж музикален квартет ще се понесе край вас и позната мелодия ще погали ушите ви. Често просто ще се спирате и ще се взирате в далечината, буквално онемели или ще се подсмихвате на децата, играещи си на улицата и плискащи се с водата от пожарникарските кранове. По-нататък играта става далеч по-мрачна, а историята изследва сложни философски теми, но до последно градът с неговите тайни остава все така пленителен.
Кой казва, че за добрата история са необходими лъскава графика, сложни анимации и големи бюджети? Издадена най-напред за Xbox 360, Limbo е една от най-стилните, експресивни и грабващи във визуално отношение игри, която трябва да се види и... почувства. Можем часове наред да говорим за неописуемото, плашещо и дори потискащо очарование на тази игра. Просто си представете, че отново сте на пет или шест и ви предстои да изживеете някой от най-плашещите си кошмари - не тези, които са пълни с насилие, а такива, в които страхът идва от неизвестността.
Светът на Limbo е забулен в загадъчна мъгла, от която опасностите придобиват ясни очертания в последния момент. Пригответе се да бъдете набождани на остри шипове, давени, разкъсвани от вълчи капани и какво ли не още. Освен това, всичко е потънало в почти оглушителна тишина, в която ще чувате само глухото потропване на собствените си детски крачета. Героят на Limbo е просто хлапе, твърдо решено да измъкне своята сестра от този кошмарен свят, а заедно с него ви предстои едно незабравимо пътуване през чистилището.
Френското студио Quantic Dream се гордее с това, че създава интерактивни истории с множество разклонения в зависимост от решенията на геймъра - и Heavy Rain е върховата точка в уменията на компанията. Този многопластов разказ за семейството, изкуплението и опасностите, които дебнат дори на най-невинните места, е изключително емоционално влакче, което редува почти безметежни моменти с брутални и спиращи дъха епизоди. В играта трябва да откриете едно похитено дете, влизайки последователно в ролята на няколко различни персонажа. Как ще се развие разследването и кой ще оживее в неговия край е нещо, което само вашите собствени действия ще определят. Без да издаваме повече от сюжета, в Heavy Rain има поне две сцени, които ще ви накарат да се почувствате разтърсени изоснови – едната залага повече на физическия шок, а другата е дилема, която не бих искал никой да решава в реалния живот. Ако не сте пробвали тази игра и обичате ефектно разказани истории с много обрати, не я пропускайте.
Като геймплей играта наистина прилича на далеч по-именитата Gears of War, но именно историята дава на Spec Ops: The Line собствена идентичност. Поне донякъде това се дължи на романа, от който студиото черпи вдъхновение за екшъна. Като изключим игри като Dante's Inferno, Spec Ops: The Line е едно от заглавията, които се опират на някои от най-старите първоизточници - романът Heart of Darkness на Джоузеф Конрад е издаден през 1902 г., а в първоначален вид отделните му части датират още от 1899 г. Разбира се, между пътешествията на Чарлз Марлоу в дебрите на Африка и тези на капитан Мартин Уокър в Дубай има голяма разлика, така че в много отношения историята в Spec Ops: The Line е напълно оригинална. Дубай в света на Spec Ops: The Line е засипан от жестоки пясъчни бури, а в откъснатия от външния свят мегаполис се случват странни неща. Капитан Уокър и екипът му трябва да се доберат до американския полковник Конрад, който е останал в Дубай, за да помага на населението в лицето на страшния катаклизъм. След като известно време от него няма никаква вест, армията засича сигнал, който дава повод на Уокър и екипът му да поемат настоящата мисия.
По-нататък нещата не стават по-ясни. Оказва се, че дори суровите пясъчни бури не са най-лошото нещо, което може да връхлети екипа. Защо полковник Конрад е останал в града и какви са истинските му мотиви? Spec Ops: The Line ни показва една мрачна и безмилостна страна на конфликта, който е колкото из пустите улици на мегаполиса, толкова и в главата на главния герой.
Годината е 1911. Мястото - Дивият американски запад. Запознайте се с Джон Марстън - бивш бандит, който е решил да стане част от по-примерната прослойка на обществото. Вече щастливо женен и с дете, той има и тъмно минало, заради което е вербуван. Предложена му е сделка, която гласи, че ако намери и предаде на закона бившите си приятели от бандата, с която се е движел, ще бъде помилван за предишните си деяния. С развитието на историята ще видите как представителите на закона далеч не са примерни хора, а Марстън е оставен почти без избор относно "сделката", ако иска да има нормален живот.
Всъщност героите, които ще срещнете по време на приключението, до един са изненадващо колоритни - от корав шериф през мексикански революционер до преподавател в Йейл. Следват десетки часове на погранични приключения, лов, престрелки и борба за оцеляване, за да се стигне до знаменития финал и своеобразния епилог на историята. Red Dead Redemption е игра колкото за човешките отношения, толкова и за суровата природа, на чийто фон се развиват те.
