Някои неща просто са по-добри, когато са по-големи.
Телевизорите, хотелските стаи, оградите по границите (поне така се твърди), заплатите, чашите за вино, ръцете и още едно-две неща, които няма да споменавам поименно, но доста бързо излизат при търсене в Google на "по-голямото е по-добре".
А, да. И телефоните.
През последните няколко години смартфоните неумолимо пораснаха до размерите на каменните плочи, на които нашите прадеди са изчуквали мейлите и графика със срещите си. Според едно проучване - от 11-те най-популярни смартфони в световен мащаб само един има екран, чийто размер е по-малък от 4,6 инча.
Изключението от правилото? iPhone 5s, реколта 2013 г. Откакто Apple (а и всички останали) пусна по-големи телефони с по-големи екрани, изумително голям брой хора решиха да запазят 4-инчовите си метални плочки и отказаха да се преклонят пред монолитните устройства, способни да засенчат слънцето.
Някои хора - такива, които никога не са притежавали iPhone - започнаха да купуват 5s дори след като той загуби статуса си на първокласен телефон.
По време на събитието си миналата седмица Apple обяви, че е продал 30 милиона устройства от 4-инчовите си модели през 2015 г.
Това е огромен брой хора, които предпочитат да купуват стари телефони. При това - тук не се включват всички онези потребители, които вече са си купили и продължават да използват по-компактните модели.
При това положение - какво друго можеше да се очаква от Apple? Да продължат с кресливата рекламна кампания, в която Джими Фалън и Джъстин Тимбърлейк викат "ОГРОМНО", докато не разубедят всички клиенти?
Не. Apple даде на хората това, което искат: вътрешностите на 6S, събрани в относително миниатюрния корпус на 5s.
Все едно Apple да вземе цялата сила, мускули и харизма на Скалата и да ги натъпче в 1,65-метровата фигура на Даниел Радклиф.
Резултатът е iPhone SE.
Струва 399 долара (или 499 долара със сносна вътрешна памет). Малък е. Мощен е. В много по-голяма степен прилича на телефона, който Apple винаги са искали да създадат, докато на някой не му хрумна тъпата идея за широките екрани.
Не е чак толкова убедителен, че да ви накара да клъцнете един инч от телефона, който ползвате в момента.
Но все пак iPhone SE е доста сериозен аргумент в подкрепа на идеята, че понякога по-голямото не е по-хубаво.
Преди всичко, трябва да предупредя, че съм пълнолетен мъж с изключително средностатистически ръце. Мога да използвам по-големи телефони без особен дискомфорт. Опитайте се да настроите към моите усещания на базата на относителния размер на вашия захват. Колко по-малки са ръцете ви, толкова по-силно е усещането. Продължаваме напред.
След една седмица с SE осъзнах, че наистина има разлика при употребата на по-малкия телефон.
На първо място - мога да отчета 0 броя изпускания. Освен това не усещам болка в кутрето си, с което иначе трябва да балансирам захвата на по-големите телефони.
Дори когато работя с SE, 4-инчовият екран не е толкова всепоглъщащ, колкото дисплея на по-големите телефони. С други думи - едва ли ще ме накара да потъна дотолкова в телефона си, че да забравя за всичко останало.
Не казвам, че сега използвам телефона си по-рядко; това никога няма да стане.
Но самият факт, че екранът на SE заема по-малко пространство пред очите ми, някак си ми позволява да не губя връзка със света около мен.
Далеч по-важна е промяната, която усетих, след като започнах да работя с телефон, удобен за управление с една ръка.
Мога да докосна всеки ъгъл на екрана с палеца си. Това означава, че мога да размествам иконите навсякъде - всички са еднакво достъпни. Така няма начин да задействам неволно малоумната функция Reachability, която избутва екрана надолу, за да можеш да цъкнеш върху желаната икона.
С други думи - оказва се, че не е задължително работата с телефона ми да се превръща във всепоглъщаща дейност, която изисква едновременното ангажиране на двете ръце и цялото ми внимание.
Няма проблем да работя или да държа нещо в ръката си, а с другата да се пресегна за телефона, за да отговоря на SMS или да скролвам в Instagram.
Благодарение на това, съм много по-склонен да си върша работата и да не се занимавам само с телефона си, вместо да си кажа "И без това вече съм го взел, я да видя какво става в Twitter" - порочен кръг, в който пропадам по 600 пъти на ден.
Малкият телефон все пак има големи недостатъци.
Винаги когато пишете нещо, клавиатурата заема по-голямата част от екрана. Животът с малък телефон предполага постоянно скролване - в Instagram ще виждате по-малко от един пост на екрана си, а четенето на статии се затруднява поради факта, че всеки абзац изчезва почти незабавно в бездната на горната част на дисплея.
Забравете опитите да използвате iPhone SE с Google Cardboard, защото картината се размазава тотално. Спокойно можете да гледате филми или клипове в YouTube. Става, но не е толкова приятно.
Писането е по-трудно - дори след седмица употреба все още натискам бутона "Delete", вместо "M".
Не се заблуждавайте: големите телефони наистина си заслужават, особено когато концентрират всички инструменти за по-добрата ни продуктивност.
Но ако iPhone SE ме убеди в едно нещо, то това е, че по-малкият размер не означава по-лошо качество.
Останалите функции в телефона са точно такива, каквито си представяте. Мога да ви кажа, че изглежда и се усеща прекрасно, че е изключително добре изработен и интуитивен, че сякаш Apple са създали телефона, който искат да създадат, а не просто някакво устройство, което да реши проблема с гигантския екран. Но вие вече си го знаете.
Това е iPhone 5s.
С изключение на скосените ръбове, които не са толкова бляскави, логото на Apple от неръждаема стомана на гърба и миниатюрния надпис SE под думата iPhone, абсолютно нищо не се е променило.
iPhone SE е идеално копие на iPhone 5s. Всеки ще го потвърди: това е добра новина.
Под капака на стария дизайн ще америте абсолютно нова машина. Процесорът A9 e умопомрачително бърз, еднакво добър и за игри, и за AirPlay-стрийминг, и за всичко останало, за което може да ви хрумне да използвате смартфона си.
12-мегапикселовата камера прави отлични снимки дори при слаба светлина. Знам, защото направих доста добри снимки на концерта на Джейсън Деруло (за което имам леки угризения).
4K видеото изглежда чудесно. Снимането на Live Photos - също. Почти всичко, което правите с iPhone 6s, можете да правите и със SE.
Почти.
Има някои функции на 6s, които липсват в SE. Селфи-камерата на новия iPhone е видимо по-слаба (1.2 мегапиксела вместо 5), което не е приятно, особено ако снимате при лошо осветление като на концерт на Джейсън Деруло.
Няма я и технологията за чувствителност при натиск на екрана 3D Touch, което не е чак такъв проблем. Функцията е страхотна и вероятно някой ден ще бъде неразделна част от работата с телефоните, но точно сега липсата й определено не е болка за умиране.
Най-осезаемият проблем, който забелязах до този момент, е по-бавният четец на пръстови отпечатъци Touch ID. Толкова е бавен, че бях напълно убеден, че не работи. Ако досега не сте използвали по-бързия сензор, вероятно няма да забележите разликата. Но аз я забелязах.
Да не забравяме, че смаляването на iPhone има още едно предимство! Животът на батерията в SE е удивителен. Човек започва да се пита как въобще са го постигнали.
По всяка вероятност - отговорът е, че са създали процесори, които са много по-ефективни от тези в 5s. Това позволява да имате батерия с почти същата мощност (1642mAh при SE, срещу 1570mAh при 5s), но много по-голяма продължителност на работа.
Съвсем спокойно мога да изкарам ден и половина с едно зареждане на SE. Това е по-добър показател от 6S и еднакъв с този при 6s Plus.
След като екранът не изисква толкова много мощност, SE работи безотказно.
SE изглежда като перфектният смартфон. Чудесна батерия, бързина, наистина добра камера - и всичко това, събрано в красиво тяло, което ти дава възможност да си вършиш работата, без да се налага да посветиш живота си на взиране в чудесата му.
И действително е така - наистина харесвам този телефон. Няма да се учудя, ако си го купите, особено ако сте от мирните протестиращи собственици на iPhone 5s. Няма да се учудя и ако след 2 години настоявате от Apple да направи iPhone SE 2. Или iPhone SEs. Както и да го кръстят, вероятно Apple ще продължи да пуска обновени модели на малкия си телефон, за да предложат на клиентите си това, което предпочитат.
А аз? Аз нямам намерения да се върна към малкия телефон.
Определено, не е толкова лесно да държа iPhone 6S Plus с една ръка, но той е много по-добър за гледане на филми, за четене на книги и дълги статии и много по-приятен за писане. Така че не мога да се откажа от него.
iPhone 5s и наследникът му SE са за хора, за които смартфонът е инструмент, а не начин на живот. За добро или за лошо, телефоните се превърнаха в част от живота ни.
И колкото повече напредваме във виртуалната реалност и Интернет на нещата, колкото повече връзки има между всички обекти и точки на планетата, толкова по-важни ще стават телефоните ни.
Искам телефон, който върши най-добрата работа при повечето задачи. Това означава, че ми трябва по-голям телефон.
И все пак, сега 6s Plus ми се струва комично огромен. Хей, Apple, можете ли да го смалите леко, без да отнемате от екрана? Нали се сещате, нещо като Samsung Galaxy S7 Edge? Голям екран, малък телефон.
Ето това вече би бил перфектният смартфон.
