Да избереш между двата варианта на тази обложка е невъзможно, защото всеки от тях си поставя различна цел и я постига блестящо. Европейската версия е минималистична, но ефективна, премахвайки всичко излишно и оставяйки само главния герой в контрастни цветове.
Говорейки за Metal Gear, емблематичната поредица на Хидео Коджима ни е донесла някои от най-запомнящите се обложки в историята на гейминга, сред които е и тази на оригинала. Обложката е особено ефективна, защото обособява важните аспекти на играта в един разбираeм образ и пренебрегва всички ненужни детайли – а това е особено важно, имайки предвид колко комплексна и объркана е историята в поредицата.
Въпреки своята простота, обложката на Castlevania: Symphony Of The Night всъщност е изключителна. По отношение на композицията на образа тя е идеална - главният герой е в центъра, мечът му сочи нагоре към мрачния замък, посочвайки накъде ще го отведе пътят му, а около него се развива целият образ. Всички елементи са подредени така, че да разкажат конкретна история и това очевидно работи добре. От друга страна, обложката на играта за SEGA Saturn е прекалено претрупана и пълна с лица, подредени без особена логика.
Поредицата Resident Evil преоткри себе си с появата на четвъртата част, която успешно комбинира сървайвъл хорър с екшън приключение. Новата посока трябваше да бъде загатната ясно и на обложката на играта. Вместо да ви разсейва с безброй маловажни детайли, илюстраторът е наблегнал на два ключови фактора – опасност и изолация. Без да губи време, обложката ви дава всичко, което трябва да знаете, включително леко мъглява идея за мястото на действието и алюзия за надвисналата опасност.
Borderlands е игра пълна с характер, колоритни персонажи и екшън сцени, което означава, че всеки опит да обобщите изживяването привидно е обречен на неуспех. Вместо обаче да напълни обложката със сцени на хаос и насилие, илюстраторът е приел друг подход. От кутийката ви гледа само един герой на фона на малко изображение, загатващо всичко, което ви очаква. Просто е, елегантно и пленява.
Класическият шутър Half-Life от 1998 г. бавно и методично изгражда комплексна вселена, в която историята взима превес над екшъна. Обложката на играта блестящо улавя визуалната естетика и сюжетна зрялост, както и техническото изпълнение на играта. Тя представлява най-обикновена метална повърхност, повредена от излагането на опасни вещества. Така се акцентира върху усещането за изолация и попадане в капан, което е съвсем логично, предвид че голямата част от играта се развива в подземна база, откъсната от външния свят.
Създадена от известния дизайнер Джордан Мехнер, оригиналната Prince of Persia е вдъхновена от “Приказки от 1001 нощи” – антология от приказки от Близкия изток, в която влизат истории като “Синбад мореплавателя”, “Аладин”, “Aли баба и четиридесетте разбойника”. В този смисъл играта пресъздава мистиката на региона, опитвайки се да улови духа на историите без просто да открадне съдържанието им. Обложката улавя усещането за приключения и мистерии и акцентира върху него блестящо.
Претрупаните обложки по принцип не са добра идея, но тази на Steel Empire може да бъде изключение от правилото. При нея подреждането на елементите и използването на пространството във всеки един детайл е част от едно огромно изображение, което започва от предната част и се простира до гърба. Всеки детайл изпъква за себе си и не засенчва останалите.
Demon’s Souls е ролева игра, която е антитезис на целия жанр. Вашият герой е изправен пред вълни от врагове и смъртта е негов спътник от самото начало. Японската обложка разбира много добре спецификата на играта. Тя изобразява паднал в битка рицар, който или е мъртъв, или е физически изтощен до краен предел. Повален и с щит, покрит със стрели, той е перфектно олицетворение на трудния път, който ви очаква в играта.
Концептуална и нетрадиционна, обложката на европейската версия на ICO заслужава аплодисменти. Тя е съвършена, въпреки че на пръв поглед не представя нищо от реалната игра, а изглежда повече като творба на съвременното изкуство.
Всъщност тя е вдъхновена от творбата “Носталгия по безкрайността” на майстора на светлосянката Джорджо де Кирико. Художник на обложката е самият главен дизайнер на ICO Фумито Уеда, а героите се губят на фона на гигантските структури. Пространството е използвано чудесно за една красива картина, която едновременно ви казва и всичко, и нищо.
