Неслучайно се оказва най-продаваната игра за 2005 г. Световната ѝ премиера е в началото на годината и бързо става любима за феновете на високите скорости.
Залага изключително много на реализма и дори успява да впечатли с това самия Джеръми Кларскън в един от епизодите на Top Gear.
Не че представя нещо ново и революционно. Рециклира добре познатата древногръцка митология, но го прави на фона на страхотно пресъздадена атмосфера, увлекателна история и зарибяващ геймплей.
Със сигурност това е един от най-влиятелните сървайвъл хоръри. Играта променя изцяло концепцията за визия от трето лице и въвежда още редица компоненти, които дълги години са копирани използвани от други.
Най-впечатляваща обаче си остава атмосферата и перфектния тайминг с редуване на екшън динамика и мрачни моменти с ужасяващо усещане за бавно наближаваща смърт.
Sid Meier’s Civilization IV
Четвъртото издание на популярната поредица походови стратегии определено не разочарова многобройните си фенове.
Продължава линията за представяне на комплексен, но интуитивен и интересен геймплей, наред с един от най-добрите мултиплейър режими за времето си.
Това бе първият истински конкурент на излязлата година по рано World of Warcraft. За разлика от нея обаче Guild Wars не залага на месечни абонаменти, за да можеш да я играеш и има далеч по-достъпни хардуерни изисквания.
Отвъд това предлага богато разнообразие от умения и класове за героите, отлична графика и преди всичко е идеална за по-неангажираща игра.
В жанра на стелт шутърите Splinter Cell поредицата е водеща, а пък в Splinter Cell поредицата най-добра е Chaos Theory от 2005 г.
Всъщност тя е толкова добра, че 20 години по-късно за много игри е напълно невъзможно да достигнат нейното ниво. С иновативен геймплей, фантастична графика и кооперативен мултиплейър режим, Chaos Theory даде съвсем нова насока на стелт жанра.
След успешната Hot Pursuit 2 и наистина великата Underground, която въведе напълно нов наратив, Most Wanted се появи като перфектния хибрид между двата основни стълба в NFS - преследвания с полицията в супер луксозни бегачки и възможности за пълно персонализиране на масови модели.
Резултатът е един абсурдно забавен аркаден рейсър, който се помни от поколения фенове.
Всеки, който е играл този шедьовър дори само веднъж, няма как да не е запечатал в съзнанието си емоцията и епичността на Shadow of the Colossus.
Играта представя един изключително елементарен геймплей, нехарактерен за екшън-приключенския жанр - без градове и подземия за изследване, нито други персонажи, с които да взаимодействате. Просто трябва да убиете 16 каменни гиганта. Гениалността на играта се криеше именно в нейната простота.
Най-отличителната черта на тази игра е именно страхът и чувството за безпомощност. Геймплеят е така направен, че постоянно да напомня по ужасяващ начин колко безполезни са всичките оръжия на главния герой пред силата на малката и крайно зловеща Алма.
