Ние обаче сме имали късмета да се запознаем отблизо с оригиналите на тези игри, да ги разучим внимателно и след това да изпитаме истинско удоволствие от сюжетите им. Затова е време да се върнем към позабравените заглавия, които са ни научили що е то качествен гейминг и са ни доказали, че има почва у нас.
Предлагаме ви седем такива имена, а в коментарите можете да посочите вашите абсолютни ретро любимци:
Myst става хит още с излизането си на пазара и заслужава да се върнем към нея. Тя комбинира в себе си приключенско преследване на целите, сглобяване на пъзели и обиколка из различни светове и епохи. Играта ви запраща на остров, наречен Myst, и ви снабдява с магическа книга, която е своеобразен пътеводител, но често трябва и да гледате много внимателно в картинката, защото иначе ще изпуснете някой важен детайл, който ви е необходим.
За да е по-интересно, книгата ще ви отведе към две други книги с двама заключени в тях братя, които трябва да спасите. С обикалянето на острова книгите ви водят към все повече светове и епохи и съответно – все повече пъзели и загадки. Играта има няколко римейка и дори се сдоби с мобилна версия, но класиката си е класика и ви съветваме да си я припомните в оригинал.
Това е един истински шутър от първо лице, изпълнен с екшън из улиците и небостъргачите на Лос Анджелис. Най-запалените геймъри сигурно си спомнят и предишните версии на играта, които се нареждат сред първите наистина динамични заглавия за PC. Duke Nukem 3D обаче се хвали с невероятна за времето си графика и цели 28 нива за минаване, разделени на три фази.
Иначе сюжетът не е някаква невероятна изненада – зли извънземни са нападнали региона около надписа Hollywood и се оказва, че основната им цел са хората. Дюк е единственият, който може да спаси Лос Анджелис от заплахата и оттам – целия свят. За целта не са му необходими подмолни тактики и невероятни хитрости, а най-вече ловкост, бързина и много, ама много пуцане. През това време Нюкем (игра на думи от Nuke Them) дъвче дъвка и сменя оръжия, а вие се забавлявате първокласно.
Добре дошли или добре завърнали се към един от първите научнофантастични хоръри на 90-те. Doom е сред заглавията, които за първи път повдигат въпроса дали компютърните игри не съдържат твърде много насилие, но тогава тези критики са заглушени, а в момента са на още по-заден план. В нея вие сте космически пехотинец, който трябва да се справи с орди кошмарни създания, които космическата база на една от луните на Марс бълва.
А как човек се справя с подобни изчадия? Точно така – убива ги безмилостно. Три епизода от по девет нива всеки са напълно достатъчни, за да си припомните как се прави това в Doom и да се сетите колко разпускащо всъщност е.
Още един шутър от първо лице, произведен от iD Software. Тук обаче няма да бъдете запратени в бъдещето и в Космоса, а в миналото и по-точно в Тъмните векове, където ще се наложи да преборите злодей на име Quake. Подобно пътешествие е възможно, тъй като властите вече разполагат с машина на времето, която вие лично ще тествате.
Графиката е изненадващо добра за времето си (1996 г.), а готическата, мрачна и злокобна визия е истинско удоволствие, особено ако играете в затъмнено помещение. Разполагате и с възможност да избирате колко труден да е преходът ви през играта – лесно, средно по трудност, трудно и четвърта степен, наречена “Кошмар“. Заедно с Doom, за Quake се смята, че е сред компютърните игри, по които са оформени много съвременни екшън заглавия – и предназначени само за един играч, и отборни.
Тази игра е приятна комбинация от пъзели, загадки, куестове и екшън, но както подсказва и заглавието – не е подходяща за най-невръстната аудитория. Тук приемате облика на Кейлъб, който трябва да се изправи срещу своя архивраг – бог на древен култ на име Чернобог, но междувременно през нивата ще се сблъскате и с други препятствия, неприятели и изпитания.
За да не ви доскучае случайно, по пътя си към последното ниво ще прескачате пропасти, пълни с лава, ще отключвате врати със специфични комбинации от кодове и ще се телепортирате. И до ден-днешен Blood си има своите верни фенове, които нямат нищо против да се завърнат в мрачната й вселена, така че ако се колебаете кое ретро заглавие да пробвате – може би това е правилният избор.
През октомври 1997 г. се ражда една легенда, любима на геймърите по света и до днес. Grand Theft Auto, или GTA, както й казват мнозина, извървява дълъг път от офисите на Tarantula Studios до пазара, но веднага след излизането си завладява сърцата на потребителите. Наглед идеята на играта е проста – шест нива са разпределени в три американски града и има сбор от точки, който трябва да достигнете, за да минете нивото.
Това, което привлече света към GTA обаче, е свободата, която сюжетът предоставя. За да трупате точки, можете да правите почти всичко, което ви хрумне – да крадете и продавате коли, да убивате, да рушите, да тормозите околните или да минавате през специални предизвикателства. Винаги можете да изпълнявате и мръсните поръчки на местната мафия, за да натрупате повече точки. С други думи – отпускате се, наслаждавате се и правите каквото ви душа поиска.
Завършваме този списък с една стратегия, която научи не един и двама прохождащи геймъри какво е да си добър мениджър. В SimCity влизате в ролята на градоначалник, който трябва да се грижи за поверения му град като е ту мил и великодушен, ту строг и изискващ.
Балансът между двете крайности се постига с ухажване на гражданите със строене на стадиони и електроцентрали и наказването им с по-високи данъци, ако бюджетът не е задоволителен. Оттам нататък има и известна доза късмет как ще се развият нещата, но нищо не ви пречи да си припомните колко е неприятно някой да ти вдигне данъците и колко е готино същият този някой да строи пътища с тях после.
