"Кой уби Лора Палмър?" и "Какво се случва тук?" - това бяха двата въпроса, зададени от „Туин Пийкс", които създадоха история и превърнаха модерната телевизия в това, което е днес.
Когато новият сезон на сериала на Дейвид Линч се появи на екран на 21 май, 26 години след последния си епизод, то той ще стъпи в света, създаден благодарение на появата му. Свят, в който обаче до момента не е съществувал, пише списание "Слейт".
Мистичната крими-драма на Дейвид Линч и Марк Фрост промени телевизията: тя не приличаше на нищо друго, не звучеше като нищо друго и не беше като нищо друго. Същевременно зададе тона на всичко, което се появи след нея.
За всички, които в началото на 90-те години са останали недокоснати от този телевизионен шедьовър - благодарение на него се появиха сериали като "Изгубени", "Истински детектив", "Mr. Robot" и "Западен свят" и цяла поредица тв мистерии. Благодарение на Дейвид Линч зрителите гледат на тях като на гатанки, които да разгадават чрез палитра от улики и скрити ходове, които, ако са достатъчно умели агенти, ще им позволят да победят сценариста и да разкрият неочаквания финал, преди да се случи на екран.
Съвременните тв мистерии са в диалог едни с други, в непрекъсната комуникация със социалните медии, с Reddit, със зрителите. Когато обаче „Туин Пийкс" беше създаден, той разчиташе само на нестандартния начин на мислене на Дейвид Линч и на телевизионната мрежа ABC, по която се излъчваше "Туин Пийкс", или на инстинктите на Марк Фрост - сценарист на "Hill Street Blues" по NBC.
Днес следите от "Туин Пийкс" са навсякъде.
Той е в основата на безброй бъдещи сериали, които имитират неговата особена атмосфера, смесването на жанровете в него и авторския му дух. Той е създал и шаблон за това как аудиторията да се ангажира с телевизията - като общ проект по разгадаване на скрит код.
Повече от десетилетие преди "Изгубени", преди да съществува DVD, "Туин Пийкс" превърна зрителите в детективи, неограничени от рамките, които сега доминират в жанра, създаден от сериала.
"Туин Пийкс" завладя зрителите с прочутия въпрос "Кой уби Лора Палмър?" и опита да се осмисли какво се случва на екрана.
Гимназиалната кралица на красотата, криеща ужасни тайни, чийто труп се оказва на брега на реката, призрачно син, увит в найлон -това беше увлекателно и плашещо начало на криминално разследване, на което зрителите реагираха, както се реагира на добре направени кримки - от "Кой застреля Джей Ар?" до "Кой е Жълтият крал?": като обсесивно гради теории и хипотези.
Сериалът въвлече аудиторията със смъртта на Лора Палмър и после й показа и достойнството, и дълбоката злоба на "Туин Пийкс", градчето на дървосекачи, в което мирисът на дугласка ела прикрива вонята на злото. Шоуто с огромния си актьорски състав беше като мишмаш от привидно познати вкусове - футболната звезда, младежът тип "Джеймс Дийн", добрякът, бизнесменът, вдовицата - от които всички, дори и с малко, излизаха от клишето.
Въпросът кой уби Лора Палмър всъщност беше най-елементарното в шоу, което агресивно и смело нарушаваше тогавашните правила на телевизията, в които дори най-амбициозните сериали приключваха сюжетната си линия в рамките на един час.
Самият Линч не искаше да разкрива убиеца на Лора Палмър до края на сериала - порив, който беше също толкова привлекателен за ABC, колкото би бил и сега. Линч харесваше идеята за телевизията като безкрайна история и говореше пренебрежително за лесните решения, като заяви пред Los Angeles Times през 1990: "Финал. Непрекъснато чувам тази дума. Това е театър на абсурда. Всички знаят, че по телевизията ще видят края на сюжета в последните 15 минути. Това е като дрога. За мен в това е красотата на "Туин Пийкс". Подхвърлихме някои неприятни изненади. В момента, в който едно шоу създава усещане за финал, то ти дава оправданието да забравиш, че си го гледал."
Голяма част от първия сезон вървеше по волята на Линч: Едноръкият Майк и Боб, основни фигури в убийството на Лора (приемаме, че вече сме отвъд границата на давност за спойлери за "Туин Пийкс", нали?), се появяват в ранните епизоди, после сериалът се преориентира към други сюжетни линии, други заподозрени, като първият сезон приключи с клифхенгър, който въобще нямаше нищо общо с Лора - прострелването на Купър от упор.
Но ABC, а и зрителската аудитория на "Туин Пийкс", жадуваше за край. Телевизията притисна Линч да разкрие убиеца, което той направи в широко рекламирания седми епизод от втория сезон. В особено драматична сцена научихме, че убиецът е бащата на Лора Палмър - Лиланд (Рей Прайс), обсебен от злия дух Боб, Лиланд-Боб уби двойницата на Лора - братовчедка й Мади, на фона на зловещия звук на синтезатори. Ясният финал предизвика катастрофален спад в и без това падащия рейтинг на шоуто, и 15 епизода по-късно то бе спряно окончателно.
В рамките на сюжетната линия "Кой уби Лора Палмър?", "Туин Пийкс" беше едновременно открит и изненадващо недвусмислен. За толкова мрачно шоу той беше изненадващо жизнерадостен. Мракът - и буквален, и субективен, още не беше фетишизиран като емблема на качествената телевизия. Вместо това Линч просто се опитваше да го промъкне контрабандно в сериал по телевизионна мрежа. Тъмното минало на Лора, сексуалният тормоз над нея, сексуалните й предпочитания, насилието са поднесени в бързи, простички сцени, понякога дори на фона на енергична детективска музика, която беше един от редовните звукови лайтмотиви на шоуто.
Линч се бунтуваше срещу приетите тогава тв правила, изискващи ясен финал. Сериалите, в които сюжетът се развиваше от седмица в седмица, бяха запазена територия само на сапунените опери. Промяната настъпи постепенно именно с "Туин Пийкс".
Убиецът на Лора не беше разкрит в рамките на 15 епизода, но други въпроси се задаваха и получаваха отговор бързо и с много напрежение от аудиторията. Например Купър, който гледа снимка на ловджийска хижа с червени завеси на прозореца и казва на глас: "Я, червени завeси". Така той подсказва на публиката, че е открил улика, а знае, че завесите са улика заради многозначителните си сънища.
Прочутите сънища в сериала са едновременно неподатливи на тълкуване, и същевременно достатъчно, макар и непълно, се интерпретират от героите в шоуто, така че загадката да се разреши по свързан начин. Първият сън включва танцуващо джудже, червена стая, изкривени гласове, които звучат като говорещи компютри с руски акцент, и остарял специален агент Купър, плюс жена, която може би е двойник на Лора Палмър, а може би не е; вторият включва задаващ гатанки гигант. Докато анализира съня с шерифа и неговите подчинени, Купър казва: "Ако разгадаем кода, ще открием и кой е извършил престъплението," което звучи като команда към зрителите да се заемат да градят хипотези. И те наистина го правеха.
Човек би могъл да се докара до лудост в опитите да разгадае сънищата от "Туин Пийкс"- да не говорим за извънземните, отправящи послания до Купър, или какво всъщност са совите и какво правят, или пророчествата на дамата с дънера - енигми, на които Линч така и никога не даде отговор.
Тв мистериите, в крайна сметка, не описват какво създателите им правят с аудиторията. Те описват какво аудиторията прави със самата себе си. Комерсиалната еволюция на сериали като "Западен свят" се случи, когато те видяха в жанра формула: можеш да поднесеш на аудиторията определен тип информация, по определен начин, и да разчиташ на определен тип реакция. Подобно на хуманоидните роботи в "Западен свят", свободната ни воля е предсказуема; искаме отговори. Много малко тв мистерии обаче успяха да се справят с линчоваската задача. "Изгубени" бе провален от слабо аргументирани провокации. "Истински детектив" изглеждаше сякаш сочи с пръст един от главните герои, само за да докаже уликите като подвеждащи. "Making a Murderer" не можа да скъса с реалността така, че да осигури пълната картина. Mr. Robot продължава да се надбягва с аудиторията си, като се опитва да обяснява пръв нещата.
Много от въпросите, бушуващи около тв мистериите сега, бушуваха и около "Туин Пийкс". Дали Линч и Фрост са знаели какво правят, или са "измисляли всичко в крачка"? Дали свръхестественият завършек е трик и измама, или е приемливо решение? Дали "Туин Пийкс" има проблем с жените? Дали краят беше достатъчно убедителен?
И все пак ако оставим настрана сходствата между реакциите към "Туин Пийкс" и към съвременните сериали, има и една разлика: аудиторията тогава правеше нещо за първи път, изненадана от собствената си страст и емоция. Зрителите бяха изненадани доколко дълбоко шоуто влизаше под кожата им; те не подозираха, че телевизията може да прави това. Сега тв мистериите провокират спонтанна реакция на база изграден навик. Сериали като "Западен свят" и Mr. Robot разчитат аудиторията да се вкопчи в детайлите, до степен, в която техните причудливи сюжети почти да са лишени от смисъл. Има механичност в техните машинации. "Туин Пийкс" беше уникална мистерия, загадка, играеща с "може би", която можехте да се опитате да разгадаете, или да оставите да ви залее. Потомците му са гатанки, които настояват да бъдат разгадавани.
В есето си за Дейвид Линч, писано по повод "Изгубената магистрала", Дейвид Фостър Уолъс твърдеше, че творчеството на Линч не попада недвусмислено нито в категорията на изкуството, нито на развлеченията, и аудиторията не знае как да се настрои за него. И това беше вярно и за "Туин Пийкс" тогава; зрителите не можеха да се опрат на познати навици за гледане или интерпретация. И това е вярно и сега: "Туин Пийкс" не е точно на място днес, но не беше и тогава.
Теоретично вече "знаем" как да гледаме "Туин Пийкс", тв мистерия, която е нещо повече от просто мистерия, но сериалът остава неуловим, като сън, който подобно на реалните сънища, не изисква декодиране, но все пак се опитваш да го изтълкуваш. Независимо как ще изглежда новият "Туин Пийкс", той ще остане верен на себе си единствено ако ни накара да се чувстваме така, сякаш го гледаме за първи път.
