В първите години на телевизията в САЩ предаванията най-често се снимат в Ню Йорк и по-рядко - в Лос Анджелис. Днес обратното е вярно - въпреки че много градове се превръщат в декори за снимане на телевизионни продукции, Лос Анджелис си остава водещата локация. Това се дължи основно на сериала Dragnet и първия му епизод - The Human Bomb. Полицейският сериал, в който историите са извадени от истински случаи на местната полиция, не просто се снима в Ел Ей. Той използва и редица филмови похвати, за да може да снима в естествена среда, ако се налага, далеч от студиото с осигурен добър звук.
Благодарение на това, че в Ел Ей са фокусирани повечето ресурси на филмовата индустрия, процесът лесно се репликира от други телевизионни сериали, които започват да се възползват от възможностите на холивудските филмови студии и декорите им.
Днес неведнъж на екрана сме виждали бременни жени или актриси, които крият бременността си от зрителите, за да не изневерят на образа на героинята си. В началото на 50-те години обаче това е недопустимо, а бременност е "мръсна дума". Затова и в сериала I Love Lucy бременността минава през френска дума - Lucy Is Enceinte ("Луси е бременна"). По това време CBS не иска Люсил Бол и Деси Арнас да вписват в епизодите истинската бременност на актрисата и звезда на шоуто, защото вярват, че това може да обиди зрителите. В този период е недопустимо дори женена двойка да бъде показвана в едно и също легло, защото намекът за секс се възприема като скандален.
За Бол и Арнас, които са двойка и в живота обаче, важно е сериалът да показва всички аспекти от живота им, включително бременността. Те получават необходимото разрешение за епизода, но със забраната да ползват думата "бременна". Този епизод обаче, както и онзи, в които се показва раждането на детето (същата вечер, в която Люсил Бол ражда наистина), се оказват толкова успешни, че успяват да наложат това телевизията да отразява живота на американците такъв, какъвто е, а не просто негов идеализиран образ.
Сериалът се излъчва само един сезон, но за сметка на това успява да доведе до много промени на малкия екран. В него участва актрисата Сисели Тайсън - първата тъмнокожа жена с постоянна роля в праймтайм сериал. Епизодите винаги се занимават с актуални теми, като най-ярък пример е епизодът Who Do You Kill?, в който се разказва за тъмнокожа двойка, която губи детето си трагично и неочаквано. Сериалът се вглежда отблизо в темата за расизма и класовото разделение в Америка. Епизодът води до негативни реакции от страна на местни телевизионни станции, спонсори и зрители.
Резултатът е, че до края на десетилетието много телевизионни програми отказват да се занимават със социални проблеми.
Епизодът The Judgement, Part 2, с който завършва сериалът The Fugitive ("Беглецът"), се появява в специфичен момент. Телевизията е започнала да губи очарованието си, сериали един след друг биват спирани от телевизионните мрежи, а ключови актьори се пренасочват към други начинания. Онова, което връща зрителите пред екрана, е финалът на The Fugitive. Обвинен несправедливо в убийството на жена си, Ричард Кимбъл най-накрая успява да залови истинския виновник. Този един час телевизионно време и огромният му рейтинг подсказват на създателите на сериали, че продукциите трябва да имат категоричен финал, за да задържат зрителите си.
Втори сезон на шоуто на Дан Роуан и Дик Мартин включва неочакван гост - кандидатът за президент на Републиканците Ричард Никсън. И друг път американски политици са правили поява в шеговити предавания на малкия екран, но никой не е поемал този толкова голям риск. Предаването е еквивалентът на Saturday Night Live днес, а готовността на Никсън да се представи в хумористична светлина му печели симпатии и дори изборите. Това бележи и началото на една ера, в която кандидат-президентите нямат против да се показват на екрана и да демонстрират, че могат да се надсмеят над себе си.
Въпреки че има спорове по въпроса, приема се, че в епизода "Plato`s Stepchildren" за първи път виждаме междурасова целувка на екрана. Става дума за целувката между Уилям Шатнър и тъмнокосата актриса Нишел Никълс. Тя събаря изкуствената бариера, която съществува към този момент в обществото по отношение на расовите теми. Е, двамата се целуват само защото извънземен ги кара да го направят, но да видиш бял мъж да целува тъмнокожа жена е революционно за телевизионния екран от 1968 година.
До този момент телевизионните сериали не убиват главните си герои, освен ако актьорът в ролята не е починал в истинския живот. Всичко това се променя с финала на трети сезон на M*A*S*H ("Военнополева болница"). В епизода Abyssinia, Henry полковник Хенри Блейк (Маклийн Стивънсън), освободен от армията с почести, се отправя към дома си. Тогава, в известната финална сцена на епизода, героите научават, че самолетът на Блейк е свален над Японско море и няма оцелели. Въпреки че това звучи логично за сериал, действието в който се развива по време на войната, смелостта на сценарния ход променя завинаги отношението на телевизията към смъртта.
The Last Show - така се казва финалният епизод на ситкома, който задава изцяло нов модел за завършване на този тип продукции. Преди излъчването на този епизод не е обичайно за ситкомите да имат голям, финален епизод, който слага точка на историята. Най-продължителните ситкоми все още обаче използват именно зададената в The Last Show структура за финала си: нещо разделя героите, но те остават сигурни, че връзката и приятелството им ще устоят на сътресенията и всичко ще бъде наред.
Въпреки че за телевизията похватът cliffhanger ("примамка") не е нещо ново, епизодът A House Divided на Dallas прави нещо, което стисва американския народ за гушите. Серията завършва с въпроса "Кой застреля Джей Ар?". Персонажът има повече врагове, отколкото приятели и когато серията приключва с тъмна сянка на убиец, който го застрелва, това кара зрителите да опитват да отгатнат отговора, който става ясен малко по-късно през годината.
Въпреки че заглавия като "Семейство Сопрано" (The Sopranos) и "Игра на тронове" (Game of Thrones) създадоха на телевизията имиджа на медия, която може да разказва сложни истории за възрастни, преди тях имаше друг сериал, който подсказваше същото - Hill Street Blues. Пилотният епизод (Hill Street Station) на полицейската драма прави пробив, съчетавайки няколко интересни идеи - документален стил на заснемане, подходящи за сериал арки на героите, внимание към социалните теми. Така прави нещо различно от всичко друго, което се излъчва по телевизията в този период. И други сериали са експериментирали с една или друга иновация по отношение на сценария, но никой от тях не е обединявал всички в едно. Критиката веднага оценява сериала. Зрителите - малко по-късно. С Hill Street Blues се отбелязва началото на модерната телевизионна драма.
"Бар "Наздраве" е един от най-обичаните ситкоми в историята. Това, с което той променя екрана, е въвеждането на т.нар. cliffhangers ("примамки") и в този тип комедийни сериали. В епизода "Showdown, Part 2", с който завършва първи сезон на сериала, Сам и Даян стигат до логична развръзка - целувка. Преди това обаче зрителите дълго време се чудят дали това ще се случи или няма да се случи. С това се поставя основата и на най-добрия сезон на сериала - втори.
Преди този период, телевизионните сериали изглеждат доста подобно, тъй като процесът на производство е идентичен. Всички те носят сходно усещане и имат сходна визия. Малко сериали успяват да изпъкнат, но често причината за това е дизайнът на продукцията или костюмите. Рядко става дума за кинематографични качества. Miami Vice е един от първите, които променят това, обръщайки не по-малко внимание на музиката и настроението, отколкото на героите или сюжета. Пилотният епизод "Brother`s Keeper" достига до кулминацията си в мрачно и самотно нощно пътуване на фона на песента In The Air Tonight на Фил Колинс, която капсулира усещането. Не всички епизоди от сериала ще изглеждат толкова стилно, но не е и необходимо. Няколко добре подбрани кинематографични момента придават на Miami Vice стил, към който много други сериали по-късно ще се стремят.
Сериал, който смесва мистерия с криминална история и сапунена опера - "Туин Пийкс" бързо успява да очарова зрителите си, преди да загуби вниманието им. Една от причините за неговата сложна връзка с публиката прозира именно в този ранен епизод от първи сезон - "Zen, or the Skill to Catch a Killer" ("Дзен, или изкуството да заловиш убиец"). В него виждаме сън, който се случва в Червената стая с черно-бял под и човек, който говори наопаки. Това накара много зрители твърде рано да се откажат от магията на Дейвид Линч и Марк Фрост. Много от тези, които не се отказаха да го гледат обаче, създадоха свои телевизионни сериали, вдъхновени именно от тази атмосфера. Така че за всичко от "Досиетата Х", през "Семейство Сопрано" до дори „Атланта", можем да благодарим именно на този сериал.
Преди епизода "College" сериалът "Семейство Сопрано" беше стилно и развлекателно шоу за мафиот, принуден от паник атаките си да посещава психиатър. След този епизод обаче сериалът застава в основата на нова ера в телевизията - ерата на антигероя. От самото начало беше известно, че Тони Сопрано е мафиот и вероятно е убивал хора. "College" обаче сблъска зрителите за първи път директно с престъпленията му. Създателят на сериала Дейвид Чейс казва, че е трябвало да се бори с HBO, преди да получи разрешение да покаже на екран как Тони убива някого. Основният му аргумент е, че никой няма да повярва на образа, ако той не извърши убийството. С това телевизията тръгна по стъпките на антигероите.
Game of Thrones със сигурност бележи важен момент в историята на телевизията. В годината, в която беше излъчен последният му сезон, няма как да не пптвърдим промените. Основна причина за това е епизодът Baelor. След като M*A*S*H показа, че положителните герои могат да умират, Game of Thrones направи още една крачка напред - показа, че и главният герой може да бъде обезглавен. Въпреки че почитателите на книгите знаеха какво предстои, девети епизод от първи сезон успя да втрещи дори и тях. Така шокът се превърна в новата движеща сила в телевизионните продукции.
Ако първи сезон на сериала беше фокусиран около личността на Пайпър - бяла жена от добро семейство, която се оказва в затвора, то втори епизод на втори сезон - Looks Blue, Tastes Red, зарязва героинята и се посвещава на поддържащите герои от историята, при които виждаме голямо разнообразие от гледна точка на външен вид и сексуална ориентация. Така позволява както на сериала, така и на стрийминг гиганта Netflix да изследва изцяло нова територия.
Колкото по-близо стигаме до наши дни, толкова по-трудно е да се каже кой сериал ще има трайно въздействие. Телевизията се променя по-бързо от киното (при което все още са необходими десетилетия за големи промени). Затова нека използваме този епизод като аргументирано предположение. Michael`s Gambit ("Маневрата на Майкъл") е финалният епизод от първи сезон на The Good Place и в него виждаме как с великолепен обрат на сюжета забавната комедия за живота след смъртта се преобръща в тотално нова посока. Този тип сюжетни промени са характерни за драматичните сериали, но работят добре и при стрийминг услугите. Ако телевизионните комедии започнат да стават по-сложни като сюжет в бъдеще, това е сериалът, заради който промяната ще се случи.
