Хонда смята, че Джофри страда от специфична форма на садистично личностно разстройство, наричана тираничен садизъм. Повод за това мнение му дава удоволствието, което Джофри изпитва от вербалното и физическо насилие и мъчение над останалите чрез властовата си позиция.
Казусът с Джофри е по-особен, тъй като обикновено децата и младежите не се диагностицират, преди да навършат пълнолетие и процесът по формиране на личността да приключи. Вероятно личностното разстройство на Джофри произлиза от насилственото поведение на баща си, на което става свидетел, дистанцираното отношение на майка си, травмата от семейния конфликт и внушението, че превъзхожда всички останали заради произхода си. В книгата на Джордж Р. Р. Мартин става ясно още, че той е бил тормозен като дете заради това, че има твърде женствени черти. Към причините за психическите му отклонения могат да се добави и това, че е роден след кръвосмешение, както и че майка му е употребявала алкохол по време на бременността.
Рамзи Болтън страда от сексуално и персонално садистично разстройство - предвид факта, че показва подчертано удоволствие и пълна липса на съжаление, когато причинява страдание на другите. Рамзи е може би най-проблематичният герой от сериала, тъй като изпитва огромна наслада от насилието върху хората, дори когато садистичното поведение не работи в негова полза в дългосрочен план.
Антисоциалните и психопатичните личностни разстройства са свързани със садизма и с подкатегорията му - сексуалния садизъм. Отклоненията на Рамзи вероятно са причинени от трудното му детство и биологичното наследство на баща му Рууз Болтън, който също демонстрира сериозно психопатично поведение.
Диагнозата на Церсей не е толкова ясна, колкото при останалите герои поради факта, че тя е една от малкото жени на висша позиция в изключително патриархално йерархично общество. Като млада Церсей е омаловажавана и потискана не само от баща си, но и от съпруга си. Живее в среда, в която най-голямата ценност е властта - и то, кралската власт. Поради тази причина психопатичното й поведение може би е резултат от обстоятелствата и културата, а не от личностно разстройство.
Повечето антисоциални постъпки на Церсей са предизвикани от конкретен мотив: придобиването на повече власт. От нейната гледна точка, те могат да се определят като средство за оцеляване. Честата употреба на алкохол в големи количества с цел справяне със стреса също допринася за психическите дисбаланси на Церсей.
Хрътката показва типични белези на посттравматично стресово разстройство, предизвикано от постоянното крайно насилие, на което е подложен от по-големия му брат Планината. Лицето на Хрътката е тежко обезобразено от брат му в ранна детска възраст, което предизвиква у него изключителен страх от огъня.
Трудно е да се припише психопатия или садистично заболяване на Хрътката, доколкото той е способен да показва емпатия и съжаление за действията си - особено заради Санса и Аря Старк. Рядко или никога не се е отклонявал, за да измъчва други хора за свое собствено удоволствие. Грубостта му вероятно се дължи на характера на професията му - подобна на поведението на войник по време на бойни действия.
Според д-р Хонда, преживяванията на Теон са подобни на жертви на домашно насилие. Той приема подчинена позиция само за да може да спаси живота си, което е реакция, типична за т.нар. Стокхолмски синдром. Теон губи идентичността си в резултат на травма, нанасяна от насилника му. Тази загуба на идентичност се катализира и от принудата, упражнявана от бащата и сестрата на Теон, за да го накарат да действа без милост.
Това е модел, който се отклонява изцяло от морала, на който Теон е възпитан в семейство Старк. В реузлтат на това Теон изпитва дълбоко чувство на вина и срам, които допринасят към убедеността му, че трябва да бъде наказан.
