Като става дума за мацки, на Чарли не му се налага да си дава много зор – все пак има къща на плажа, кара SL600 и се облича като статист в „Големия Лебовски”. Или описано красиво от Бърта на Алън с думите: „Защо? Ще ти кажа защо. Защото брат ти е въплъщение на смелите, надъхани хора, които са направили тази страна велика. Той никога не се обезкуражава; винаги преследва това, което иска; не знае значението на глагола „предавам се”. И ако такъв мъж не може да свие сармите на някаква си танцьорка – не искам да живея в тази Америка!” Самият Чарли перфектно осъзнава магията си и даже обяснява на аматьорите да не опитват каскадите му вкъщи: „Знаеш ли какъв е проблемът? Мацките, пиенето... гледате ме и си мислите, че е лесно. Това, което не виждате, са годините тежък труд и отдаденост, които са ме превърнали в алкохолизирания коцкар, който съм днес.”
В „Двама мъже и половина” щастливите хора са тези, които пият – Чарли, Евелин и Бърта. Общо взето, посланието е, че повечето алкохол носи повече щастие. Чичо Чарли пие с количество и качество, достойни за Балканите, което не му пречи да живее доста по-безгрижно от трезвения като репичка, но нервен като стадо разгонени котки Алън. Даже в редките случаи, когато кинезитерапевтът се държи пичовски и буди симпатии, е именно когато пие ябълково мартини в бара. Дори Джейк открива алкохола рано-рано в сериала и естествено връща поръчката в тоалетната под зоркия поглед на чичо си, като двамата правят велико разцъкване. Чарли: „Алкохолът е отрова.” Джейк: „Тогава защо пиеш?” Чарли: „Защото вътре в мен има неща, които искам да убия.” Или пък Чарли се свлича в кухнята, приличащ на нищо подобно, мърморейки „Никога вече”. Алън го пита бодро: „Ще спреш да пиеш?” Чарли го поглежда, все едно е пълен дебил: „Не ставай смешен! Ще спра да се будя.” В друга сцена Чарли се опитва да обясни на Алън ползата от пиенето, но той твърди, че от алкохола се депресира. Чарли отново убива с логика: „Виж, трикът е да продължиш да пиеш и след тази фаза – не е спринт, това е маратон.”
Има два вида отношение към парите – единият е този на Алън, който цепи всеки цент, счупва се от бачкане, но въпреки това плаща издръжка от 3875 долара месечно на крайно несимпатичната си бивша жена Джудит. Другият е този на Чарли, който изкарва много пари за изключително малко работа и дори когато бизнесът с рекламните джингли тръгне надолу, веднага му изскача подарък от съдбата – например става звездата на детските песнички с псевдонима Чарли Гофрета и хитове като „Не друсай бебето”, „Баба може да мирише странно, но е фрашкана с парички” и, разбира се, „Сбогом, цицки”. Най-добре финансовите навици на Чарли обяснява в една серия счетоводителят му, като пробива дупка в пластмасова чашка и налива вода: малко тече, но много остава – така харчат нормалните хора, после той надупчва цялото дъно на чашата и водата изтича веднага след като се налее – така харчи Чичо Чарли. И въпреки това никога не фалира. От една страна, защото парите отиват при пари, от друга – защото кеф цена няма.
Или както майката на Чарли с безкрайната си мъдрост, натрупана след десетки бракове и хиляди връзки, казва: „Признаването на грях може да е добро за душата, но действа на една връзка като клизма с горещ живак.” Все пак, въпреки че за всички милиони зрители по цял свят е ясно, че Евелин е травмирала до ниво на вдебиляване и двамата си синове, тя до последно се преструва как не може да разбере защо толкова я мразят и си подхвърлят телефонната слушалка като горещ картоф всеки път когато им звънне. Естествено трябва да се лъже с елегантния финес на Чарли, не с крайно издаващото заекване и засилена артикулация на Алън. Освен това, дори ако те притиснат в ъгъла, винаги можеш да опиташ да се измъкнеш с някоя нелепа история – колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще се вържат на нея. Разбира се, в ситкомите, както и в живота никога няма хепиенд, а краката на лъжата винаги излизат къси. Това не значи, че трябва да правиш правилното нещо – ако някога си на кръстопът и здравият разум ти нашепва едно, ти трябва да направиш точно обратното. При това без да се замислиш и за секунда.
В първия епизод на „Двама мъже и половина” виждаме 10-годишния Джейк, който е достатъчно умен да разбере, че техните се развеждат, и достатъчно хитър да обере на покер приятелите отрепки на Чарли. Няколко сезона по-късно Джейк вече е толкова затъпял, че нарича Токио Голямата ябълка и си представя, че заради часовата разлика там пътува във времето. Неслучайно, когато Чарли се учи да готви по книгата Cooking for Dummies, той му се извинява: „Не се обиждай, Джейк, готвя за всички.” Джейк поне има чувство за хумор, демонстрирано перфектно във вицове като любимия му: „Чичо Чарли какво е зелено, има 4 крака и ако падне на главата ти от дърво, ще те убие. Билярдна маса – смешно е, защото не очакваш да е на дърво.” Джейк разказва как е минал денят му в училище. Джейк: „Днес имахме изненадващо контролно.” Алън: „И?” Джейк: „Бях много изненадан.” Същото важи и за стомашните му навици – елегантно описани от Чарли с думите: „Алън, някой ден това хлапе ще пръдне и птиците ще паднат от небето.”
Единственият постоянно влюбен човек в сериала е Роуз. Да, даже това е напълно достатъчно да откаже хората от чувствата. Въобще всеки, който си позволи да се отдаде на любовта, свършва с разбито сърце и потрошени крайници. Даже Чарли. Неслучайно един от малкото случаи, в които Алън успява да го затапи, е след като той тъжен му признава, че се е обяснил в любов на Челси.
Бърта също има своята романтична история. Бърта: „Веднъж се влюбих в един, дето не си падаше по мен.” Чарли: „Какво стана?” Бърта: „90 дни на топло. Плюс терапия за овладяване на гнева. Която се оказа чиста загуба на време.” Дъното на дъната е, когато Чарли решава да се промени заради една от големите си любови и го обявява със смелото изявление: „Аз обичам Миа и искам тя да е щастлива, а по една случайност знам, че тя не е щастлива, когато пуша пури, пия, играя комар, излизам по цяла нощ, ям месо и захар и мазно и си подремвам и псувам и нося къси гащи и фланелки за боулинг...” Бърта го поглежда хладно и отсича: „Чарли, ти не просто си под чехъл – теб така са те напляскали с камшика и са те оседлали, че си готов да те яздат по детски рождени дни.”
Обяснението е просто – Алън мисли, Чарли не. Въпреки че често изпада в неудобни ситуации със съпрузи, роднини и други жени, това не спира Чарли да живее безметежно. Алън от своя страна изпада в нервна криза само при мисълта да направи каквото и да е – той е способен да анализира до болка всичко и единственото, което му носи това, е страдание в живота и смях на екрана. Също така правилото на успеха е гениално формулирано от Чарли: „Винаги е по-добре да кажеш „Съжалявам”, отколкото да искаш разрешение.”
Чарли има гениалната способност да прави формат на харда в главата си. Без значение дали са травмиращи случки с майка му или травми, които е нанесъл на брат си, той не помни нищо, от което не става героична история. Алън пък помни и непрекъснато натяква на хората. Ясно е кой от двата метода е по-ефективен.
Иначе избирателната памет на Чарли е най-добре илюстрирана със сцената, в която той е на вечеря с една мацка и се опитва деликатно, по заобиколен път да стигне до името й. Накрая тя го разкрива, нацупва се и става, за да си тръгне, а Чарли се опитва да я спре с думите, че макар да не помни името й, помни страстните им нощи. Мацката е фрапирана – оказва се, че не са правили секс. Чарли свива рамене: „Не сме? Е, как очакваш да те запомня тогава?”
Първият брак на Алън приключва със загуба на къща и мъжко достойнство, вторият – със 500 000 долара назад. Друга екранна сватбена церемония пък е поредният брак на Евелин, който обаче е провален, защото младоженецът получава удар, докато се натиска със суперсекси любовницата си. А има и още една псевдосватба – постановката на Роуз с манекените, която провокира Чарли да осъзнае, че я обича, и да й предложи на свой ред. Следва естествено краят на Чарли и краят на сериала, такъв какъвто го обичаха феновете – Роуз го бута под влака. Също така страданията на Алън под игото на Джудит са сами по себе си най-ефектната кампания за превенция на брака. Изобщо една популярните теории е, че причината за успеха на „Двама мъже и половина” е фактът, че диалозите между Чарли и Алън приличат на скандалите, които се водят непрекъснато в главата на всеки мъж между ангелчето и дяволчето му. Твърдение е особено вярно по въпросите, свързани с брака.
След смъртта на Чарли на практика свърши и животът на „Двама мъже и половина” – всъщност технически погледнато сериалът продължи, но като търкалящо се колело от катастрофирала кола, което продължава да скрибуца по инерция. Уолдън Шмид – героят на Аштън Къчър, изглежда по-добре от Чарли, по-богат е, кара безумно як Fisker Karma, но въпреки това е толкова безинтересен, че даже не Мила Кунис, а Саша Грей да влезе в сериала, спасение за шоуто няма. Затова им се налага да призовават духа на Чарли, като го играе Кати Бейтс, или да се появи лесбийката му дъщеря Джени, за да има най-после някой, който да търкаля бутилки и да тръшка мацки в къщата. Никога не съм вярвал, че ще се моля да свърши един от любимите ми сериали, но да гледам как се влачи смъртно ранен „Двама мъже и половина” е толкова тъжно, че ми се иска най-после телевизията да му дръпне шалтера, да го застреля веднъж завинаги и да спаси всички от мъките. Амин.
