"Тези документалисти не се интересуват от истината. Вместо това прекарват години в тайно сътрудничество с [Миа] Фароу и нейните съучастници, за да направят нещо, напълнено с лъжи. Уди и Сун-И бяха потърсени за коментар два месеца преди филмът да се появи по екраните. Естествено, те отказаха да го направят. Както е известно от десетилетия, тези твърдения са неверни. Няколко агенции ги разследваха и установиха, че не е имало тормоз."
С това изявление говорителите на Уди Алън коментират документалният сериал на HBO "Алън срещу Фароу", посветен на обвиненията спрямо режисьора в педофилир и посегателства спрямо осиновената му дъщеря Дилън Фароу.
Поредицата, излъчвана у нас в HBO GO, е дело на режисьорите Кърби Дик и Ейми Зарингм, които имат две номинации за "Оскар" за филмите The Invisible и Twist of Faith, засягащите сексуалните злоупотреби в католическата църква и армията. Сега те се фокусират върху историята на сагата със сексуалното малтретиране и разрушителният ѝ ефект върху едно семейството и една творческа репутация.
В 4 серии е предадена историята през перспективата Дилън Фароу, Миа Фароу, Ронан Фароу (биологичният син на Алън, който спечели Пулицър", разкривайки сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн), както и техни семейни приятели. Но разказът на една от засегнатите страни липсва.
Около фигурата на известния режисьор винаги ще витае призракът на съмнение за педофилия. Дори да минат години, той да се скрие от публичното пространство (каквото намерения той не е показвал по никакъв начин) и да се наслаждава на парите си, обвиненията в блудство, идващи от осиновената му дъщеря Дилън Фароу ще продължат да отекват.
В сериала личните истории и последвалият публичен скандал са подплатени от домашни видео кадри, записи от телефонни разговори и други материали, но все пак нищо от показаното не е достатъчно, за да може някой въобще да бъде категоричен дали Уди е посягал на малката си осиновена дъщеря. Съмненията все пак остават и звучат ясно.
Разбира се, американският режисьор е крайно недоволен от показаното в "Алън срещу Фароу". Неговата версия за нещата е определено по-различна и е представена с цитати от биографичната му книга Apropos of Nothing. Още след излъчването на първата част от документалната поредица, говорителите на режисьора публикуваха въпросната позиция за сериала.
Когато историята на Дилън гръмва в медиите през 2014 г., той твърди, че всичко е постановка, организирана от бившата му половинка Миа Фароу, която не може да преглътне факта, че е била изоставена заради по-младата си осиновена дъщеря Сун-И Превин.
"Измислици на една отхвърлена жена", твърдеше режисьора в опит да изчисти името си след публикуваните от "Ню Йорк Таймс" признания на Дилън. Но усилията му отново да влезе в А-листата на холивудските знаменитости не доведоха до успех.
Разказите за блудство бяха последвани от публичен шамар на актьори, които обявиха, че в бъдеще няма да работят с Алън, и отказ за разпространение и излъчване на филмите му в САЩ.
Режисьорът още не може да се отърси последиците, които му донесоха обвиненията на осиновената му дъщеря, а детайлизираните описания на отношенията им, подкрепени от видеокадри и записани телефонни разговори, са на път да стоварят още по-тежък удар върху репутацията му.
Истината, за която филмът претендира, е половината от това, което има да се каже, но представена е изключително въздействащо.
Историята започва с връзката на Уди и Миа, която от самото началото не се е вписва в рамките на обичайната романтика. В онези години актрисата мечтае за голямо семейство и къща в провинцията, а Алън търси уединение и свобода. Макар желанията им да се противопоставят, те намират начин да бъдат заедно. Всеки живее в отделен дом: той в апартамент в Манхатън, а тя - в къща в Кентъки. Когато поискат да се видят, си ходят на гости - перфектната наглед връзка от разстояние на двама самостоятелни творци.
Макар и да има 7 деца (2 биологични и 5 осиновени), Миа искала наследници и от Уди. Режисьорът се съгласява, но поставя две условия - да не се ангажира с грижата за децата и да осиновят бяло и русо момиченце.
Така в семейството им се появява Дилън. Докато режисьорът избягвал да общува с останалите деца на Миа, твърдейки, че не знае как да се държи с тях, връзката му с Дилън е много по-силна. Много по-силна дори от тази, която има с биологичния си син Ронан.
Той играе с нея, държи я често в скута си, спят в едно легло, а когато останат насаме според разказите на Дилън, баща ѝ я прегръщал доста интимно.
Миа си спомня как Дилън я умолявала да я скрие, когато баща ѝ идва на гости. Нейна приятелка ѝ споделила, че е видяла Дилън да смуче палеца на Уди, а терапевтът ѝ я предупреждава, че поведението му спрямо момичето е притеснително, но Фароу отказва да приеме, че нещо не е наред. Лампичката ѝ светва едва когато открива в апартамента на мъжа си голи снимки на 20-годишната си осиновена дъщеря Сун-И.
След този случаи двойката се разделя и последва шумна борба за попечителство над Ронан и Дилън. В разгара на съдебния процес се появяват и обвиненията, че режисьорът е блудствал със 7-годишната си дъщеря.
"Алън срещу Фароу" представя тази битка, а около нея може да се чуят доста обезпокоителни твърдения, но най-шокиращото идва от 7-годишната Дилън, която, записвана с камера от майка си, разказва как баща ѝ я завел на тавана в дома им в Кентъки и опипвал интимните ѝ части.
Признанията на момиченцето и бавачката ѝ, според която Уди и Дилън изчезнали за около 20 минути в деня на инцидента, водят до разследване. Следи от насилие не са открити, но дали е имало блудство, разследващите органи не са толкова категорични.
Дори и при липсата на неоспорими доказателства, съдът дава родителските права на Миа и забранява на Алън да се вижда с Дилън.
За документалната поредица обаче Дилън споделя, че образът на малтретиращия баща все още я преследва. Случилото се преследва и Уди Алън, който преди правеше по филм на година, а сега не може да се появи на публично място, без да бъде освиркан.
И макар че в "Алън срещу Фароу" истината остава нееднозначна, Дилън е категорична, че ще продължи да разказва своята версия на историята, докато има кой да я чуе.
