Бел. ред. Скъпи читатели, текстът съдържа спойлери за съдбата на персонажите от сериала. Ако не сте го гледали и държите на изненадите, имайте едно наум.
Случвало ли ви се е да си опечете едри кестени по 20 лв. килото, да седнете пред купата, предвкусвайки сладникаво-землистия им вкус, да изберете най-най-едрия, лъскав, съвършено изпечен с леко прегорели краища кестен, да го разчупите, обзети от нетърпение и обилна саливация и... да видите, че отвътре е пълен с червеи. Изяден, разрушен, почернял, опустошен.
Сега си представете това усещане, вкарано в сериал, и ще получите "Белият лотос" (The White Lotus) - прекрасна филмова миниатюра на Instagram ценностната система в 6 епизода, които бавно и неумолимо влачат зрителя към тотална безнадеждност по отношение на съвременното общество.
И знаете ли кое е най-хубавото? Че сериалът се води комедия. Комедия, която започва с товаренето на ковчег с надпис "Човешки останки" в карго-отделението на самолет.
На райски остров на Хаваите пристига група гости, които идват на мечтаната ваканция. Това са семейство Мосбахър, които се състоят от Никол, финансов шеф на едра технологична компания (Кони Бритън), хипохондричният ѝ, бета съпруг Марк (Стийв Зан), отдалеченият от семейството 16-годишен син Куин (Фред Хечингър) и две кисели тийнейджърки - дъщерята на семейството Оливия (Сидни Суини) и нейната приятелка Пола (Британи О'Грейди).
Освен това, на острова пристигат рядко неприятният разглезен богаташ Шейн (Джейк Лейси) и неговата съпруга Рейчъл (Александра Дадарио), която е журналист на свободна практика. Двамата са на меден месец, богати, красиви и очевидно нямащи търпение да заграбят света.
И, няма как да забравим, брилянтно изиграната от Дженифър Кулидж Таня - външно обезобразена от пластична интервенции и вътрешно счупена жена, която идва на острова, за да разпръсне праха на наскоро починалата си майка.
Те са 7, но към тях на острова се присъединяват мениджъра на хотела, Арманд (Мъри Бартлет), уелнес и спа експертката Белинда (Наташа Ротуел) и една бременна хавайка (Джолийн Пърди), която ражда в кабинета на мениджъра още в първи епизод.
Ако десет души на един остров ви напомня нещо, не сте сами. Приликата с "10 малки негърчета" на Агата Кристи е видима, само дето в "Белият лотос" убийствата се случват на не толкова буквално ниво. Поне не всички.
Героите обаче са толкова дисфункционални, всеки по своя собствен начин, че към средата на сериала става ясно, че всички те убиват някого или се самоубиват - бавно, но абсолютно категорично. Под лъскавата повърхност се разкриват какви ли не травми, патологии, неврози, предразсъдъци, зависимости, страхове и дефекти: истински коктейл от мръсотия, добре заметена под дебели килими, шикозни басейни и стаи с тапети на ананаси.
Марк е психологически необратимо кастриран от жена си, която, от своя страна, е толкова вкопчена в контрола, че почивката за нея е просто смяна на декора, на който води бизнес срещите си. Оливия носи със себе си арогантността, присъща на Z-поколението, а Куин е толкова объркан, че на негов фон някогашните младежи, които се събираха на Кравай, са структурирани и дисциплинирани млади хора.
Неправдите и неравенството се акумулират с всеки следващ епизод, в който историите на героите се разкриват, а от това персонажите им се наливат със смисъл.
Отношенията между Таня и Белинда са прекрасна илюстрация на тъжния комуникационен дискурс между богатата, бяла жена и бедната, чернокожа жена, като цветовете тук са само условни. Едната има толкова пари, че след всички терапии, масажи и корекции, вече започва да пазарува с тях и хора, но тези пари не просто не могат да я направят щастлива. Напротив, те я правят нещастна, защото на фона на изобилието, вътрешната празнота кънти още по-оглушително.
От другата страна е Белинда, която мечтае за собствен спа център, докато, без да иска, играе ролята на психотерапевт в хотела. Естествената ѝ доброта ѝ пречи да се заявява и тя помага на Таня да изпълзи от екзистенциалната дупка, от която сякаш никога не е излизала, като в замяна не получава нищо.
Защото, в края на деня, хората не се променят. И това е едно от най-болезнените послания на "Белият лотос".
Не се променя и ужасяващо противният Шейн, който е тригодишно дете в тяло на пораснал мъж. Той е обсебен от идеята, че са му дали грешната стая, непрекъснато звъни на майка си и показва много ясно как един мъж може съвършено да принадлежи на мъжкия пол, без да има дори повей на мъжественост в поведението и личността му.
Шейн мрънка, тръшка се, репчи се, перчи се и изобщо въплъщава в себе си всички онези качества на съвременния мъж, които карат жените да въздишат по някогашните джентълмени и да се прехласват по имитации на истински мъже като редовните посетители на студиа за прически на бради.
Рейчъл е по-скоро интелектуално посредствена, но постепенно осъзнава, че е направила грешка и че се е омъжила някак по инерция. Това е тъжно осъзнаване, но самият му факт е нещо хубаво, особено при положение, че тя е един от най-"нормалните" с цялата условност на тази дума хора.
Тийнейджърките четат Ницше, мешат адерал с клонопин и се опитват да защитават ценности, които през повечето време звучат кухо и претенциозно. Постепенно Пола става толкова отчуждена от семейство Мосбахър, че самотата и объркването ѝ в този свят, целият контраст между нея и богатата ѝ приятелка я правят симпатична.
Всъщност, нито един герой не е изцяло отрицателен или изцяло положителен, което е характеристика на добрата телевизия. Те всички са някак относителни, объркани, сгрешени.
Начинът, по който богаташите се държат с обслужващия персонал, идеята им, че могат да купят всичко с пари, липсата им на обективен поглед върху света, живеенето им в стъклени преспапиета, през които всичко изглежда размазано - всичко това метастазира от характерова проблематика към истинска социална катастрофа.
В цялата тази не особено комедийна атмосфера, сериалът подава на зрителя и някои лъчове на надежда. Рейчъл стига до инсайт и взима решение. Таня среща мъж, който я харесва, и успява да преодолее дълбоката си дефектност, за да се впусне във връзка, която обаче едва ли ще продължи особено дълго. В края на сериала Белинда съумява да постави граници. Марк и Никол сякаш се сближават, а Оливия показва, че под визията на празна ледена кралица се крие приятел.
А Арманд, перфектният хотелски мениджър, чието верую е "Клиентите трябва да получат всичко, което искат, проблемът е, че те дори не знаят какво искат", през цялото време държи нишката на сериала, допълвайки картината с истерия, наркотици и безкрайно фалшива американска усмивка, която спокойно може да бъде символ на целия сериал.
В последния епизод се разкрива кой е натоварен в карго-отделението на самолета в ковчег, на който пише "човешки останки", но и виждаме някаква светлина в тунела. Неин носител е Куин, който със замаха на младостта загърбва фалшивия свят на родителите си и отива да гребе с кану в океана с още няколко мъже.
Тук осъзнаваме как светът сякаш в един момент е тръгнал в много грешна посока, и ако искаме да вървим в правилната, трябва да се върнем назад - към общността, към труда и смисъла.
Нещата, които сякаш започнахме да губим още преди десетилетия и които чието отдалечаване бе зловещо подпомогнато от истеричния технологичен бум и пандемията.
Създателят на сериала Майк Уайт е познат с работата си по продукции като "Freaks and Geeks" и "Enlightened" с Лора Дърн. Предстои втори сезон като действието в него ще се развива отново в хотел от веригата, но на различно място, с различни гости и със завръщане на някои от старите главни действащи лица.
Още не се знае кога ще излезе новият сезон, но определено ще го гледаме. Живот и здраве.
