Атлетичните умения на Кейси Майкълс се подреждат в дълъг списък, в който скачането от самолети, конната езда и гмуркането надълбоко са само началото. Тя е професионален спортист, откакто се помни, но на 14 окончателно решава да следва стъпките на родителите си и да стане професионална каскадьорка.
Първият ѝ ангажимент е във филма на Деймиън Люис "Приятели и крокодили" и още тогава прогнозите са, че тя ще бъде сред топ каскадьорите в Холивуд. Докато, както разказва за Deadline, жесток инцидент не слага край на кариерата ѝ, когато е само на 27.
Кейси Майкълс обяснява, че през февруари 2018 г. снима сцени за последния сезон на Game of Thrones, когато чупи тежко глезена си.
Тя изпълнява каскада, която по нейно мнение не е координирана адекватно от специалистите на снимачната площадка.
Следва съдебно дело срещу компанията Warner Bros. Discovery на стойност 5,3 млн. долара, като в иска се посочва, че инцидентът е лишил Майкълс от обещаващата ѝ кариера.
Разследването на Deadline показва, че в съдебно споразумение компанията е заплатила на каскадьорката 9,3 млн. долара, включително и разноските по съдебното дело. Адвокатите пък поднасят искрените си извинения на Кейси.
Затова и Майкълс се съгласява да говори пред медията - защото осъзнава, че професията ѝ е изключително опасна, но в същото време е убедена, че продуцентските компании "замитат под килима" сериозни инциденти по време на снимки или обвиняват каскадьорите за тях.
В случая с Кейси координаторът на каскадите Роули Ирлам продължава да отрича да има вина за случилото се.
По тази причина каскадьорката се притеснява, че инцидентът би могъл да се повтори, а и Ирлам има още две по-леки злополуки при снимките на Game of Thrones.
Самата Кейси чупи крака си по време на снимките на епизода от сезон 8, озаглавен "Дългата нощ".
Снимките са по време на дъждовна нощ в Белфаст, а Майкълс е в ролята на бял бродник, когато тя и колегите ѝ трябва да паднат от височина около 3,6 метра в дупка, запълнена с кашони и специални омекотяващи постелки. Каскадьорката разбира какво точно се изисква от нея минути, преди да започнат същинските снимки.
Въпреки че изкуственият сняг още повече затруднява процеса, първият дубъл продължава без инциденти. При втория дубъл обаче каскадьорите са инструктирани от Ирлам да "падат като моливи" в дупката, a подложките са подменени с по-тънки.
Така Кейси, подканяна от Ирлам, се стоварва с цялата си тежест върху левия си глезен.
••• Това не е първият път, в който каскада се обърква кошмарно:
"Ударих пода [на дупката] и чух как костите ми се чупят", обяснява Майкълс.
По нейно мнение платформата за падане е била компрометирана и не е била годна за въпросната каскада. Позицията ѝ е потвърдена от редица специалисти, включително координатори, които са работили по каскадите "Мисията невъзможна" и филми за Джеймс Бонд.
Майкълс претърпява операция, при която в глезена са ѝ поставени осем импланта, които да се справят със зверското счупване.
Следват още четири операции и Кейси прекарва една година, придвижвайки се с патерици. И до днес изпитва болки в глезена, затова се налага да приема обезболяващи и да ходи на терапии. Преминава и през посещение при психолог, за да се справи с факта, че повече няма да работи като каскадьорка.
••• Филмовата академия пък реши, че от 2027 г. ще дава "Оскар" и за каскади:
"Бях много сръчна и бърза, правех всякакви каскади. А сега внимавам, дори когато ходя по павирана улица", признава тя.
Уейн Майкълс - бащата на Кейси - обаче смята, че нейният инцидент е симптом за по-дълбоки проблеми в бранша. Той мисли, че в Холивуд липсва адекватно обучение и квалификация на координаторите на каскадите. Самите каскадьори пък в момента нямат съсловна организация, която да защитава правата им адекватно и да се намесва в случаи като този на Кейси.
Уейн и дъщеря му са наясно, че професията носи огромни рискове, но не забелязват след инцидента с младата жена да има каквито и да било промени в бранша.
"Толкова много хора пострадаха, а филмовите продуценти продължават да са с огромно его и се държат така, сякаш нищо не се е случило", заявява с горчивина Кейси.
