Ако има едно нещо, което със сигурност да знаем за американския режисьор и продуцент Майкъл Ман, то е, че го бива в криминалните истории.
Все пак има зад гърба си големия "Жега" с Ал Пачино и Робърт де Ниро, а и "Обществени врагове", осемдесетарския сериал "Miami Vice", както и неговия римейк на големия екран от 2006 г.
Всички те разказват истории, които се развиват в родната му Америка, така че беше малко изненадващо, когато се разбра, че ще продуцира сериал за японската организирана престъпност. Определено доста рисково начинание, имайки предвид сложните специфики на японското общество.
Все пак впечатленията от първите няколко епизода на "Пороците на Токио" (Tokyo Vice) по HBO Max определено показват, че рискът е бил оправдан и историята със сигурност си заслужава.
Tя няма нищо общо с класическия "Miami Vice" или римейка му и сходството в заглавията им не бива да подвежда. Тук няма и следа (поне за момента) от наркокартели и тонове кокаин, като даже главният герой дори не е ченге. Всъщност сюжетът е вдъхновен от мемоарите на истинския криминален журналист Джейк Аделстийн, който прекарва голяма част от кариерата си в Япония.
В сериала неговият образ е поет от Ансел Елгорт, познат ни от екшъна "Зад волана" и миналогодишния мюзикъл "Уестсайдска история". Той приема сложната задача да изиграе ролята на младия Аделстийн, успял да стане първия чужденец, нает на работа в най-големия японски вестник - "Юмиури Шинбун".
Джейк е назначен в криминалния отдел и иска да работи по сериозни истории, чрез които да показва истината, но усилията му постоянно са възпрепятствани или от самата специфична японска тромава журналистическа практика, или от хората, отговорни за престъпленията.
На работното си място няма как да не се сблъска и с традиционното консервативно отношение на японците към чужденците, а до края на първи епизод със сигурност ще ви се набие в главата и нарицателното определение "гайджин". Така част от историята, освен всичко останало, става и чисто културният сблъсък и премеждията, с които се сблъсква всеки един чужденец в Страната на изгряващото слънце.
Самата лична история на Джейк обаче съвсем не стои в центъра на сюжета, а по-скоро служи като допълнение на целия наратив около японския подземен свят и влиянието на якудза върху него.
Още от финалния трейлър на сериала става ясно, че в това си начинание американецът ще бъде подкрепен от опитния детектив Хирото Катагири, изигран от Кен Уатанабе. Както винаги Уатанабе има изключително авторитетно присъствие в ролята си на наставническа фигура, която превежда младия Джейк през сложния баланс между закон и организирана престъпност в Токио.
Цялата картина се допълва от някои основни героя - американката Саманта Портър (Рейчъл Келър), чрез която се разкрива интересната култура на японските хостес барове, където изискани дами предоставят компания за разговор и питие на своите клиенти - от обикновени хора до членове на якудза.
Друг особено важен персонаж е този на Сато (Шо Касамацу) - член на един от клановете на якудза с амбиции да се докаже и да бъде приет от останалите.
Тук е особено интересен парелелът между Джейк, Катагири и Сато - и тримата са аутсайдери в рамките на собствените си обкръжения.
Американецът изпитва трудности да се адаптира към новата си работа, притискан непрекъснато от взискателни началници-расисти и като цяло се опитва да се ориентира в японския начин на мислене и живот, въпреки че владее перфектно езика и живее в Япония от години. От своя страна полицейският детектив не се вписва в начина на работа на своите колеги и това, че те често пъти си затварят очите за очевидни престъпления.
Може би най-интересен от тримата е Сато, който опитва външно да изглежда корав и жесток, но отвътре се крие далеч по-чувствителен човек, отколкото подсказва първото впечатление, за когото не е лесно да бъде гангстер. Неговото желание обаче да бъде истинския якудза на моменти избива в неконтролируеми изблици.
Всичко това се случва на един интересно пресъздаден градски фон на Токио от края на 90-те с немалко неонови светлини, нощен живот и типичната динамика за огромен мегаполис, както и музикално оформление с добри преходи от моментите на напрежение към по-спокойните такива.
При всички положения "Пороците на Токио" е един различен криминален сериал от това, с което сме свикнали. Развива се на място, където действат други правила и тяхното неспазване води до последствия.
Без излишен драматизъм и твърде много претенции, "Пороците на Токио" е сериал с голям капацитет, който определено заслужава да му дадете шанс.
Първите два епизода са налични в стрийминг платформата HBO Max.
