"Б***и великия сериал", "Трябва да го дават като пример как се пише сценарий", "Има нещо много изящно"...
Реших да започна тази препоръка за наскоро приключилия Andor не със свои думи, а с думи на хора, с които сме говорили за сериала през последните дни. Все пак именно кратки, но изпълнени със страст и категоричност препоръки от познати са това, което ни убеждава да посегнем към нова (телевизионна) история.
Моята препоръка за вас, замаскирана като ревю/рецензия, е категорична. На места ще бъде страстна, но със сигурност няма да бъде кратка. Защото, както и самият Andor показва, добрите неща изискват време.
Andor е пример не само за това. Пример е за отличен шпионски и политически трилър.
Пример е как трябва да се пишат диалози. Пример е за история, която отразява човеконенавистта на всеки тоталитарен режим в контраст със жертвоготовността в сърцето на всеки бунт.
Пример е и как се прави история от "Междузвездни войни" за възрастни, както и че в ерата, в която "Дисни" държат правата над любимия на милиони зрители франчайз, могат да се появят истински бижута.
Защото Andor, особено във втория си сезон, сияе от много ъгли - сценарно, визуално, актьорски. Дори нещо повече, гори ярко насред галактиката от други истории в поредицата.
Трейлър за втория сезон вижте тук:
Създателят на сериала Тони Гилрой ("Майкъл Клейтън", поредицата за Джейсън Борн) изгради солидна стартова площадка с първия сезон, от която вторият, разделен на четири арки от по 3 епизода (общо 12), да излети към нови висини. И тук следва да се има предвид:
Andor е т.нар. slow burner, тоест става истински интересен с времето.
С изключение на кратки динамични проблясъци, вторият сезон също започва изключително мудно, до степен, че на места да ти се иска да посегнеш към дистанционното. Но това е напълно оправдано.
Подобно космически кораб, сериалът набира скорост - първите седем епизода имат за цел да разтеглят сюжетните нишки към орбита, за да могат след това последните пет епизода да включат на светлинна скорост и залепен за мястото си да не можеш да откъснеш очи от екрана.
И дори когато имаш доста добро предположение как ще се развие дадена ситуация, сценарий, картина и музика обединяват сили, за да те държат на нокти. А това нямаше да е така, ако не ти пукаше за конфликта, показан на екран.
••• За случващото се в компанията Lucasfilm разказваме тук:
Фантастичното огледало на нашия свят
Отвъд личните драми на семейство Скайуокър, "Междузвездни войни" винаги са отразявали, макар и през фантастична призма, реални обществени теми - как се узурпира властта, подклаждането на граждански войни за лични цели, неизбежната поява на бунт срещу системата.
Andor, чийто сюжет е позициониран в пика на властта на Империята, издига този подход на ново ниво. Сценаристите на втория сезон го демонстрират с историята на Горман - богата планета, дом на неповторима текстилна индустрия, но криеща в недрата си друг ценен ресурс.
За пръв път виждаме в такъв детайл как Империята чрез своята шпионска служба и медийна манипулация подклажда напрежение в свят, чиито богатства иска да придобие. Не разчита директно на сила, която би я изкарала като агресор, а вместо това с впечатляващи прецизност и търпение тласка горманците към фатална грешка, чрез която да оправдае "специализираната си военна операция".
Паралелите с реалността са навсякъде - в говорещите на нещо като френски горманци може да се види препратка към френската съпротива от Втората световна война, а в пъкления план на Империята да намери оправдание, за да придобие чужди ресурси и да съсипе една земя, личи ехото на събития от последния четвърт век от Близкия и дори по-близкия изток.
А всяка война - истинска или измислена - се води от хора. Което ни води към...
Бунт с много лица
Основна характеристика на сериала остава колко заземен е, въпреки това от коя поредица е част. Тук няма джедаи със светлинни мечове, които да размятат противници със Силата. Няма го наивния, моментен героизъм на Люк, Хан и Лея, които сякаш имат невероятен късмет винаги да са на правилното място в правилния момент.
Напротив, Andor рисува много по-песимистична и сурова картина, като ни показва саможертвите на всички онези, благодарение на които добре познатите ни персонажи от филмите успяват в битката срещу Империята.
Т.е. онези невъзпяти до момента герои, които са осигурили правилните моменти и правилните места.
Като крадеца Касиан Андор (Диего Луна), който в първия сезон въпреки първоначалната си съпротива беше приобщен към идеята за бунт, а във втория сезон постепенно се превръща в един от най-отдадените на каузата и основен човек "на терен" в акциите срещу Империята.
Въпреки това лично за мен остана сред по-неинтересните персонажи, може би защото от самото начало съдбата му е ясна - видяхме я във филма "Rogue One" още през 2016 г. Може би когато отново гледам филма, ще възприема Касиан по-различно с оглед, че вече съм съпреживял всичките му загуби и триумфи, ту разклащали вярата му, ту затвърждавайки я.
Но е факт, че дори след новите 12 епизода на Andor, други от персонажите ми бяха много по-интересни.
Едно от качествата на сериала е, че показва контраста между строго организираната и йерархична Империя и разпокъсания Бунт, който няма същинско ядро, а разчита на отделни клетки и тяхното бавно и трудно организиране в едно цяло.
Именно консолидацията на бунтовниците, която до последно не е пълна, имаме възможност да видим тук.
Сенатор Мон Мотма (Дженевийв О'Райли) е идеалистът в тази история - нейните ръце остават най-чисти, докато поддържа съпротивата срещу Палпатин от трибуната на Имперския сенат, а същевременно тайно финансира нелегалния бунт срещу него.
Сценарият и изпълнението на О'Райли във втория сезон използват вече установената сдържаност и привидна суховатост на Мотма не като ограничение, а като инструмент, за да трансформират този забравим персонаж от филма "Нова надежда" в истинско лице на Бунта.
Богатият антиквар и деен организатор на акции срещу Империята Лутън (Стелан Скарсгард) пък не се страхува да се "нацапа". Той е приел съдбата си и нагазва най-дълбоко в конспирацията срещу властта, където наградата е най-голяма, но и цената - най-скъпа.
Лутън - включително заради изпълнението на Скарсгард ("Дюн: Част втора", "Чернобил") - е един от стълбовете за успеха на Andor. В този сезон виждаме и друга негова страна - на ментор. Като доказателство за сценарните качества на сериала, само един епизод беше достатъчен, за да промени зрителското възприятие за неговата помощничка Клея (Елизабет Дулау).
Вторият сезон ни припомня, макар и за кратко, и по-безразсъдния подход на Соу Герера (Форест Уитакър), чиято идея за борба за освобождение е в другия, по-насилствен и терористичен край на спектъра.
Виждаме и последствията от травмите, които войната носи, в лицето на любимата на Касиан - Бикс (Ейдрия Аржона).
Нейната история обаче сякаш остава не напълно оползотворена, заедно със сюжетните линии на няколко други поддържащи персонажи - една от малкото слабости в сценария.
В лицата на Сирил (Кайл Солър) и шпионката Дийдра (Дениз Гоф) пък е показан животът от другата страна на оградата, не при бунта срещу реда, а опитът за поддържането му като начин за себедоказване. Сляпата амбиция, която проглежда или в момента, в който осъзнаеш чудовищността на режима, или в този, в който отдадеността ти се оказва твърде голяма за вкусовете на висшестоящите.
Andor, казвал съм го и преди, е онази продукция от "Междузвездни войни", която наистина успешно те кара да мразиш Империята. Вторият сезон засилва това не само с акцията по съсипване на Горман, но и с осъзнаването, че имперският режим третира по еднакъв начин както враговете си, така и собствените си хора.
Зад всеки добре написан персонаж в сериала стои и солидна актьорска игра, а всеки с горе-долу основна роля получава поне една повратна и емоционална сцена, в която да покаже какво може. Все сцени, които сериалът е градил часове наред, което ги прави и така значими.
Цялото сценарно войнство
От всичко казано дотук става ясно, че сценарият е водещата сила на Andor. А отговорността е не само на Тони Гилрой.
Четирите арки на втория сезон са написани от него, Бо Уилимон (House of Cards), брат му Дан Гилрой (Nightcrawler с Джейк Джиленхол, "Наследството на Борн") и Том Бизъл, работил досега основно по видеоигри като The Vanishing of Ethan Carter и Gears 5.
Дори да се усеща разлика в детайлите, общата рамка е много хомогенна, което показва наличието на ясна посока в сценарния процес. Нещо, с което новата филмова трилогия - епизоди от 7 до 9 - не можеше да се похвали.
От тук насетне всичко останало - режисура, актьорска игра, визуални ефекти, музика - е на такова ниво, че да даде живот качествения сценарий и да превърне отличната история в отличен сериал.
Ако се върнем към началото на текста, Andor е пример и за друго - че понякога трябва да се доверим на кинотворците и да не прибързваме с негативните заключения.
Помня бегло как реагирах, когато разбрах за работата по Andor - сериал по "Междузвездни войни", който е предистория на филма "Rogue One", който от своя страна е предистория на първия филм - "Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда".
"Кому е нужно?!", въртеше се в главата ми, вероятно и в някои от вашите.
Няколко години по-късно соча себе си с пръст - на мен ми беше нужно. На други фенове на сагата като мен им беше нужно. И дано разнообразната торта "Междузвездни войни" ни предложи още подобни парчета за зрители с по-изтънчен вкус.
Защото Andor е истинска наслада.
НАШАТА ПРИСЪДА ЗА ВТОРИЯ СЕЗОН НА ANDOR: 5 от 5 кафенца
Двата сезона на Andor са налични в стрийминг платформата Disney+.
----
Наскоро беше обявен и нов филм по "Междузвездни войни" - повече за него тук:
