Президентските избори в САЩ вече са почти забравени, а предвещаваната и така популярна "Буря" сред привържениците на Доналд Тръмп така и не се случи. Въпреки това конспиративната теория за QAnon все още е жива, а поддръжниците ѝ не губят вяра.
През последните няколко години идеята за QAnon обхвана като горски пожар крайнодесните кръгове в САЩ.
Според нея агент, намиращ се много близо до вече бившия американски президент Тръмп, пуска анонимно към онлайн потребителите трохи информация за борбата срещу огромен кабал от педофили сатанисти, обхванал Холивуд и Демократическата партия.
А единствената сила, бореща се срещу тях, е не някой друг, а самият президент и екипът му.
От 2017 г. агентът с кодово име Q пуска хиляди късчета информация - някои препратки към актуални събития, други свободни за интерпретация реплики и отделни изказвания. А всяко подобно изказване преминава през мрежа от "тълкуватели", които се опитват да открият смисъла зад думите на "пророка", уж стоящ до Тръмп.
Малко след това американският режисьор и продуцент Кълън Хобак решава да провери какво точно стои зад цялата фикс идея QAnon, звучаща толкова невероятно за непредубедения човек.
Документална поредица на Хобак "Kю: В окото на бурята" (Q: Into the Storm), достъпна в HBO GO, е едно от най-интересните неща, създавани по темата за това движение, което беше в основата на бунтовете от 6 януари в САЩ.
В епизодите режисьорът проследява корените на QAnon, прави връзки с други конспирации, с някои онлайн феномени и въобще се опитва да открие логиката зад движението. И не на последно място - опитва се да посочи кой е човекът, стоящ зад псевдонима Q.
Интересът на Хобак към темата е пробуден от решението на платформата 4Chan да забрани в платформата си темите, касаещи QAnon. По това време конспиративната теория е все още сравнително малка, но се разширява смело и в геометрична процесия, а 4Chan пък се опитват да се отърват от имиджа си на кошчето за всевъзможни токсични мисловни отпадъци на интернет.
Като част от тези си усилия платформата реже достъпа на Q до последователите му, а Хобак вижда интересен казус за свободата на словото и интернет в днешно време.
Затова той се потапя в света на онези хора, които вярват в борбата си срещу сатанистите педофили, и се опитва да разкаже тяхната история по един обективен и интересен начин - какви са тези хора и защо вярват в подобна дивотия, как тя е променила живота им и как на практика променя дясното в Америка.
Интересното в случая е, че Хобак, макар сам да не вярва в теорията, подхожда по въпроса без предубеденост. Той изслушва внимателно своите събеседници, влива се в редиците им (отново без сам да проповядва нищо от посланието) и дава един наистина интересен поглед върху движението.
Това, което се вижда в неговия документален сериал, са хора, вярващи толкова силно в една поляризираща идея, че са готови да търпят подигравки, да късат връзките си с приятели и дори със семейството си, да загубят работата си, но да продължат да отстояват своите убеждения. Дори и да става дума за някаква измислена война на президента Тръмп.
YouTube и местните създатели на съдържание са едни от тези, които най-сериозно печелят от цялата мания по QAnon - цели канали са посветени на конспиративната теория и през първите ѝ години тя им носи солидна финансови постъпления (преди в крайна сметка YouTube, Facebook и Twitter да ги отсвирят).
Въпросните Q-тубъри, както впоследствие ще станат известни влогърите, посветили се на QAnon, отделят огромно време, за да анализират и тълкуват всяко едно от хилядите съобщения часове, след като са публикувани. Тези Q-тубъри са и отправната точка на Кълън Хобак в пътешествието му в заешката дупка на една от най-популярните и могъщи конспиративни теории въобще.
Той преминава през различните аспекти на това движение, за да стигне и до самата платформа, която го поддържа - 8Chan - алтернатива на 4Chan и Reddit, разработена от Фредерик Бренан. По-късно Бренан я продава на технологичния инвеститор Джим Уоткинс и сина му Рон, който след това става и администратор на сайта.
Тримата са ключови фигури в документалната поредица и се появяват в по-голямата част от епизодите. Q: Into the Storm отразява тяхната собствена история, разривът в отношенията между Бренан и Уоткинс, както и цялата драма помежду им, докато платформата неотменно стои зад конспирацията QAnon и ѝ дава гласност.
А в документалната си поредица Хобак не престава да насочва съмненията си за самоличността на Q към тримата, следвайки всяка нова улика по въпроса.
Именно това е и една от причините той да е критикуван за Q: Into The Storm - сериалът дава един твърде интимен и човешки поглед на едно явление, което може да окаже твърде дълготрайни и тежки последици върху самото състояние на демокрацията в САЩ.
Мнозина обвиняват Хобак, че не слага цедка за посланията на Q и ги оставя сурови за девствените мозъци на аудиторията си. Тези критики обаче се сблъскват с простия факт, че режисьорът не дава нищо друго освен обективен поглед върху една теория. Той нито я подкрепя, сам я определя като прекалена и най-вече - показва с факти защо тя е пълна глупост, когато дава своята финална присъда по въпроса кой е Q.
Q: Into the Storm си заслужава гледането по простата причина, че показва нагледно как се извършва една психологическа операция. Как с помощта на интернет и социалните медии могат да бъдат промити мозъците на толкова много хора, които въпреки всички доказателства в противното да продължават да вярват. Даже след като абсолютно всичко показва, че са загубили.
Цялата история показва и огромната мощ на интернет да променя света и то не към добро.
Защото макар и развенчана, теорията за QAnon остава действаща. Тя ще влияе върху начина на мислене, решенията и възгледите на хората, които е засегнала, дори и те вече да не вярват, че Холивуд и Демократическата партия са обсебени от педофили сатанисти.
И не на последно място - Q: Into the Storm задава въпросът за свободата в интернет. Може ли тя да бъде абсолютна, или хората не сме дорасли за такова ниво на поемане на отговорност? Тук вече всеки от нас трябва да даде отговор за себе си.
