Сериалът, който отново направи зомбитата готини, но се задържа твърде дълго в домовете на зрителите и сам започна да "сдъвква мозъци". Всичко започна чудесно - шерифът Рик, един доста симпатичен протагонист, се събужда в свят, в който по-голямата част от хората са се превърнали в жадуващи човешка плът (но и доста мудни) зомбита. В първите епизоди The Walking Dead разказваше малко по малко за случилото се и за положението в този постапокалиптичен свят, в голяма степен през очите на Рик, докато се развиваше и собствената му семейна драма.
Да имаш сполучлива идея не означава задължително, че знаеш как да я развиеш. "Изгубени" е пример за това. Сериалът се превърна в смазващ хит, а първият му сезон и до днес може да прикове новия зрител върху собствения му "самотен остров", бил той стол, диван или легло. Скачане между различни времеви линии, персонажи с разнообразни характери, търсещи начин да съжителстват (и оцеляват) заедно, мистерииозните обитатели на острова - "Изгубени" разполагаше с много елементи, които да задържат вниманието на зрителите и занапред.
Тук първоначалната концепция е на ниво. Линкълн Бъроуз е в затвора и е осъден на смърт. Брат му - Майкъл Скофийлд, използва гениалната си инженерна мисъл, за да изгради план за спасяването му. Майкъл татуира върху тялото си плановете на затвора и извършва обир, за да попадне там и да измъкне брат си.
Всичко хубаво - историята определено работеше за един сезон. А после? После започна рециклирането на тази идея до степен на абсурд.
Единственият начин да се навием пак да гледаме нещо с това име е действието да се развива в Централен софийски. И да, искаме чистачки, въоръжени с метли!
Нека скандалите започнат... сега! Легендарният сериал на Дейвид Линч и Марк Фрост до ден-днешен разделя зрителите на лагери - едни харесват първите два сезона, други - и третия, а има и такива, които не могат да понасят нищо с името "Туин Пийкс". Но нека бъдем честни - първите осем епизода сякаш са най-стегнати, обмислени и увлекателни. От самото начало пленяват зрителя с мистерията "Кой уби Лора Палмър?", представят невинния, но смел ФБР агент Купър (Кайл Макклоклан) и редица други шарени персонажи, но най-вече успешно комбинират трилър елементи с абсурдна комедия, а на места - и тийнейджърска драма.
Тогава обаче се намесват телевизионните шефове, които настояват мистерията около убийството на Лора да бъде разкрита по-бързо, а това прогонва зрителите, вместо да ги задържи. Вторият сезон е много по-разпилян и не така интересен, а третият, който Линч и Фрост създадоха през 2017 г., е провокативен експеримент, но с тона и монотонността си може да накара някои по-нетърпеливи зрители да ругаят пред екрана.
Преди филмите и сериалите със супергерои на DC и Marvel да наводнят големия и малкия екран, Heroes предложи един по-сериозен, мрачен и увлекателен поглед към темата. Първият сезон ни запозна с няколко души с напълно обикновен живот, които обаче откриват, че имат необикновени способности - от летенето до четенето на мисли. Подобно разкритие може да бъде не само травмиращо, но и да постави в опасност теб и близките ти. Особено когато в сенките дебне запомнящ се злодей като Сайлър (Закари Кинто).
В следващите сезони обаче качеството на Heroes започна да пада. Голям проблем за втори сезон се оказа стачката на сценаристите от 2008 г., която се отрази негативно на повечето планове. Нови персонажи, оплескани сюжетни линии и забравяне за онзи по-реалистичен подход от първия сезон дозабиха последните пирони в ковчега на Heroes.
По-сериозните сериали за супергерои бяха продължени и години по-късно при сделката между Marvel и Netflix. Едно от тези шоута запозна зрителите с частния детектив Джесика Джоунс (Кристин Ритър), която е вечно намусена, има проблеми с алкохола и - между другото - разполага със суперсила. Първият сезон беше перфектно изграден върху нейния объркан живот и ужасът от миналото ѝ, който я дебне - мистериозният Килгрейв (Дейвид Тенант от Doctor Who и Good Omens).
В продължение на няколко епизода само се намекваше за този злодей, за да очакват зрителите появата му, а тя самата не разочарова. Именно неговото едновременно харизматично и отблъскващо присъствие направи сериала наистина добър. Липсата на антагонист от ранга на Килгрейв обаче навреди на следващите два сезона на "Джесика Джоунс", които са много по-забравими и така и не достигнаха същото ниво.
Мистерия и атмосфера! Това предложи първият сезон на Westworld, който умело разпали любопитството на зрителите - какво е Westworld, какво е толкова специалното на Долорес, кой е Мъжът в черно... Стигна се и до въпросите "кога" се е случило дадено нещо, благодарение на качественото преплитане на времеви линии, дело на сценаристите Джонатан Нолан и Лиса Джой.
Този трик обаче може би работи успешно само веднъж. Макар да имаха своите силни моменти, втори и трети сезон на "Западен свят" отстъпват на първия. А задачата пред него определено беше да става по-добър, а не по-объркан или по-малко впечатляващ. Връщането в границите на "развлекателния" парк - и дори в бъдещия свят, който го заобикаля - вече не е нещо, което така силно да желаем.
Пред екранните адаптации на книги винаги стои един и същ проблем: как ще продължат, след като събитията от книгата вече са разказани? "Историята на прислужницата" се сблъска с този въпрос още в края на първия си сезон, пренесъл успешно на екран едноименната книга на Маргарет Атууд. Зрителите обаче искаха да видят още от Елизабет Мос като Офред и света на Гилеад, в който жени като нея се използват за разплод.
Следващите два сезона, въпреки съветите на Атууд, очевидно нямаше как да задържат точно това ниво (вижте какво направи липсата на изходен материал с последните сезони на Game of Thrones) и постепенният спад беше неизбежен. Плановете са "Историята на прислужницата" да продължи с четвърти сезон, а надеждите - повечето време за подготовката му, което пандемията осигури, да доведе и до още по-добри епизоди.
Въпросът с антологиите е по-особен, защото всеки техен сезон разказва различна история с различни персонажи и актьори. Първият сезон на "Истински детектив" представи Матю Макконъхи и Уди Харелсън в съвсем нова светлина. Увлекателната история и впечатляващите изпълнения на двамата актьори правят епизодите с тяхно участие задължителни за гледане.
Какво стана след това? Магията сякаш се изчерпа. Вторият сезон - както вече посочихме, разказващ нова история с нови персонажи - е огромно разочарование в сравнение с първия. Третият, с Махершала Али в главната роля, имаше своите силни моменти и определено беше стъпка в правилната посока, но отново бледнее в сравнение с истинския "Истински детектив".
