Хората, които вярват, че безконечното повтаряне на една и същ история в телевизията не е печелившо, вероятно никога не са гледали турски сериал.
Вече второ десетилетие турските сапунени опери са сред най-търсените продукти за износ. Гледат ги на Балканите, в Близкия изток и в Латинска Америка и макар че рецепта в сюжета не се променя с времето, турските драми не са спрели да се пласират добре.
Цифрите са още по-красноречиви. За последната година експортът на турски сериали е отбелязал нов рекорд - 600 милиона долара приходи от продажбите в 150 страни с тенденции догодина положението да е още по-розово заради засилилите се сделки с турските разпространители, отбелязва Daily Sabah.
Успехът обаче има и сенчести страни. Откакто сериалите се продават толкова добре в чужбина, епизодите стават по-дълги, обръчът около продуцентите - все по-тесен, а автоцензурата и сексизмът се превръщат в нормална практика на снимачната площадка.
"Това е индустрия, доминирана от мъже. Когато за първи път поисках да се включа в продуцентски екип, колегите ми казаха, че съм смела. Мнозина от тях смятат, че тази работа не е за жени. Обикновено не сме добре дошли в продуцентските екипи", разказва продуцентката Ерем Ертурк пред "Дойче веле".
Идеята, че жените нямат място в професия, която дърпа конците на общественото мнение, е само едно от разклоненията, които държавната цензура налага в турската развлекателна индустрия.
Миналата година президентът Реджеп Ердоган допусна закон, който допълнително стегна и без друго специфичната рамка за консервативната и благочестива Турция, която се допуска на екран.
Освен забраната да се показват хора с хомосексуална ориентация и щастливо разведени семейства, цензурата в страната наложи спирачка за пушенето, пиенето на алкохол и нарушаването на ислямските обичаи от героите на турските сапуни драми.
И понеже голяма част от сериалите се спонсорират с държавни пари, продуцентите и режисьорите са длъжни да спазват условията.
"Принудени сме да снимаме версия на Турция, която никой не познава. В нашите филми и сериали никой не прави секс, никой не пуши цигари. И макар да знаем, че това е силно разкрасен вариант на истинския живот, не може да говорим по темата, защото се страхуваме, че ще останем без работа", споделя режисьорът Къванч Сезер в интервю за NPR.
Дали клаузите се спазват проверява малка комисия, която се формира през 2017 г. и чиято работа е да следи за почтеността не само на произведеното от турската телевизионна машина, а и от внесените филми и сериали.
Само за няколко години турските зрители успяха да свикнат с отчасти замъглените лица на западни актьори и актриси в близък план. Това означава, че героят пуши, а на тях не им е позволено да гледат упражняването на вредния навик "в интерес на тяхното здраве".
Ширещото се преформатиране на сцените доведе и до автоцензура при снимането на турските продукции. Екипът се замисля дали голата статуя на жена в далечината ще се приеме за вулгарна и ако съществува и най-малката вероятност този дребен реквизит да им струва финансирането, продуцентите и режисьорът го свалят.
Отделно от политическия натиск филмовите екипи протестират и срещу удължаването се работно време.
Заради с успехите зад граница на турските сериали, продуцентите започнаха постепенно да удължават епизодите, за да побират повече реклами, а това, от своя страна, изисква по-голяма ангажираност на екипите пред и зад камера.
"Първите епизоди на "Опасни улици" продължаваха около 90 минути, а в последния сезон всяка серия трябваше да е минимум 150 минути дълга. За снимането на финала с колегите работихме цяла седмица без почивен ден по 18 часа. За да покрием нормата, работехме до пълно изтощение", разказва асистент-режисьорът Арда Саригюн.
През 2017 г. натовареният график, предразположен от невъзможно дългите епизоди в сапунените опери, доведоха до най-големия протест в индустрията.
Пред медиите председателят на филмовия синдикат "Оюнкуар Сендикаши" Ерсин Гьок обясняваше, че колегите ѝ от бранша работят между 16 и 18 часа на ден, а това неимоверно се отразява на качеството на продукцията, макар и търсенето им да не секва.
"Ако сериалът стане популярен, условията на труд се влошават. Работният ден става по 18 часа, 6 дни в седмицата и понякога не ми остава време даже за сън. Такава е заръката на продуцентите, чиято основна цел е да има място за реклами", разказва режисьорът Ейзен Бейсал.
Според медийните експерти на австрийския "Дер Щандарт" промяната в тази политика не се очертава скоро въпреки сипещите се негативи от представителите на гилдията.
Турското телевизионно производство си извоюва доминираща позиция в бранша с разпространение на сериали и продължава да залага на тях с надеждите, че ще задмине лидера в тази сфера - САЩ. А това означава, че поне за момента, темпото и рамката на експортния шлагер няма да претърпи разместване.
"В напрегнатите времена хората търсят възможност да забравят грижите и делника. Те са жадни за приказки. Искат да гледат красиви хора, а лошите да бъдат наказани. И докато тези желания не се променят, нашествието на турските сапунки ще продължи независимо, че условията в индустрията са жестоки", смятат от "Дер Щандарт".
