В навечерието на олимпийските игри в Мюнхен `72 само един български спортист се осмелява да обещае на Тодор Живков, че ще се прибере със златен медал по време на срещата с отбора на Белмекен. Това е боксьорът от леките категории Георги Костадинов, а държавният глава с дебелашкия си хумор отвръща: „Ти си много малък бе, какъв шампион ще ставаш?” 51-килограмовият жилав бургазлия обаче спечелва всичките си пет мача на олимпиадата и триумфира със златото. Във финала за титлата се бие с травма в ръката, но въпреки това побеждава с 5:0 съдийски гласа тъмнокожия Лео Руабуого от Уганда. Вместо да се радва след мача, нашият реве със сълзи от пронизващата болка, след като четирите обезболяващите инжекции междувременно са престанали да действат.
Едва на 19 години Петър Лесов става най-младият олимпийски шампион на България. Включен е чак в последния момент в състава ни за игрите в Москва `80, като дори преправят при шивач официалния костюм на друг състезател. След две победи в кат. до 51 кг над боксьори от Никарагуа и Испания, в четвъртфинала срещу Хилберто Роман избухва голям скандал заради жалба от щаба на мексиканеца. Чак в пет часа сутринта победата е присъдена на Лесов. В полуфинала българинът смазва ирландеца Хю Ръсел с 5:0 съдийски гласа. Двубоят за титлата срещу Виктор Мирошниченко завършва още във втория рунд, след като Лесов отваря голяма аркада в окото на руснака. При награждаването президентът на МОК Хуан-Антонио Самаранч нарича българина „Паганини на ринга”. Заради заболяване от хепатит големият боксьор приключва кариерата си едва на 23 години. Завръща се на ринга чак през 1991 г., когато изиграва първия професионален боксов мач в България срещу Асен Николов в препълнената зала „Уиверсиада”.
Преди да спечели титлата в Сеул `88, Ивайло Маринов (48 кг.) е спрян да участва в други две големи състезания. Заради бойкота на олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г. изпуска сигурна титла, а две години по-късно го свалят от самолета точно преди излитането за световното първенство в Рино с аргумента, че може да избяга в САЩ заради възродителния процес и смяната на истинското му име, което е Исмаил Мустафов. В Сеул варненецът помита първите си четирима противници с по 5:0, но на финала се пада с „американското торнадо” Майкъл Карбахал. Точно преди двубоя Маринов нещо се смущава и излиза навън да изпушат по цигара с пратеника на БТА и боксов експерт Валентин Серафимов, който успява да го окуражи само за няколко минути. „Гледай сега какво ще го направя този американец!”, отсича Ивайло след последното смукване от фаса. Резултатът е 5:0 за новия олимпийски шампион от България. След мача някой колекционер на реликви открадва гащетата му от хотелската стая. За титлата варненецът получава орден „Георги Димитров”, лека кола „Волга” и 2500 долара, които по собствените му признания пропива с приятели.
Даниел Петров-Пинчера изкарва олимпийските игри в Атланта `96 на пост и молитва. Тъй като вдига непрекъснато теглото си над 48 кг, дребосъкът е осъден да гладува. Полага му се само по един сладолед на ден. До финала побеждава без проблеми боксьори от Армения, Тайланд и Украйна. Последната битка за златото е срещу филипинеца Веласко. Преди двубоя Пинчера е убеден, че ще го бие, тъй като вече има няколко победи срещу него. Чак когато го поглежда в очите на ринга, установява, че това всъщност е друг човек! Оказва се, че мачът за титлата е срещу Мануел Веласко, брат на познатия на Даниел Роел Веласко. Българският боксьор не знае нито с какъв гард играе съперникът му, нито как удря. Но с много техника и хитрина Пинчера изкопчва победата с 18:9 точки. За награда му дават чек от 25 000 долара и нов автомобил „Форд Мондео”.
