Намръщен през повечето време, облечен в тъмно палто, постоянно мърморещ за някакви конспирации и въвлечен в психологическа война с противниците - това описание е валидно както за Жозе Моуриньо, така и за Стойчо Младенов.
Ако можем да търсим български еквивалент на Специалния, то това не е предишният треньор на ЦСКА, а именно настоящият.
С Моу най-често напоследък бе сравняван Милен Радуканов, като приказката тръгна от това, че той започна като преводач на Йоан Андоне, а навремето португалецът бе такъв на Боби Робсън.
Преди това в тази роля бе Станимир Стоилов - както защото че в един момент бе най-горещото треньорско име в България, а Жозе в Европа и света, така и заради звуковата прилика на прякора си Мъри с името на Моуриньо.
Каквото и да си говорим обаче, подобно сравнение отива именно на Стойчо Младенов - вечно кисел, виждащ призраци, мразен и подиграван от противниковите фенове, обожаван от своите футболисти и агитка и... в крайна сметка винаги успяващ.
Как го прави той в ЦСКА, че всеки път, когато поеме отбора, триумфира с титла, дори напук на футболната логика, остава загадка.
Факт е, че успява - през 2003 направи „армейците" шампиони предсрочно със стратегическо равенство на стадиона на вечния враг Левски, детронирайки „сините" след три поредни титли; през 2008 направо се подигра с доскорошния „дрийм тийм" на Мъри, завършвайки с 16 точки преднина.
В неделя очакваният като труден мач с Черно море бе спечелен с лекота от неговите възпитаници, а равенството на мача Лудогорец - Литекс отвори широко вратата към трета титла за Стойчо като треньор и 32-а в историята на ЦСКА. Въпреки скандалите, въпреки проблемите, въпреки нелепото управление на клуба.
Ден след като също напук на очакванията воденият от Моуриньо Реал надигра Барселона и спечели с 2:1 на „Камп Ноу".
Въобще изминалият футболен уикенд мина под знака на киселяците, които накрая винаги побеждават.
