Ръш: За мен Юве беше италианският Ливърпул

Йън Ръш е истинска легенда на Ливърпул. Уелсецът е отбелязал фантастичните 346 гола за мърсисайдци по време на двата си периода с червената фланелка. Ръш има над 70 мача с националния екип на страната си.

С Ливърпул печели две Купи на европейските шампиони и 5 титли на Англия. Носител е на куп индивидуални отличия на Острова. През 1987 подписва с италианския Ювентус, където прекарва 15 месеца, преди да се завърне на "Анфийлд".

Сега друг уелсец е тръгнал да покорява света, а Ръш отправи препоръките си към Гарет Бейл в дебютната си колонка в "Дейли мейл". Легендарният голмайстор сподели мнението си още за Луис Суарес и Фернандо Торес.

Гарет Бейл направи рекорден трансфер на стойност 86 млн. паунда в Реал Мадрид.

Той все още е доста млад. Идеалната възраст да заиграеш в чужбина е около 28 години. Убеден съм, че в Тотнъм им е било трудно да отхвърлят подобна оферта. Би било чудесно да го гледаме поне още една година в Англия, но Гарет бе изкушен да играе в Шампионската лига.

За националния на Уелс трансферът е перфектен, защото той ще стане още по-добър в Реал. Какво накара мадридистите да направят всичко възможно, за да го привлекат ли? Той притежава невероятни качества. Може да вкара отвсякъде и има страхотен ляв крак. В същото време е доста земно момче.

Известен е със спокойния си живот извън терена и това също е факт, който е привлякъл вниманието на отговорните фактори в Реал. Той е същински домошар и в Мадрид са си казали: "Ще ни върши работа на терена и няма да създава проблеми извън него."

Винаги е рисковано да похарчиш такава сума пари, но ако не го направиш, няма откъде да знаеш какво ще се получи. Дали ще успее? В днешно време е доста по-лесно. Ще му бъде осигурено всичко, от което се нуждае.

След като са дадени толкова пари, се очакват незабавни резултати. Гарет не проведе нормална подготовка и се надявам феновете и медиите в Испания да му дадат нужното време.

Навремето Ливърпул ми даде разрешение да преговарям с Ювентус.

Това беше сделка, която задоволяваше финансово мен и семейството ми, а по това време най-добрите футболисти в света бяха в Италия.

За мен Юве беше италианският Ливърпул, но понякога нещата не се получават. Футболът на Ботуша е различен. Това няма да е пречка за Гарет, защото Реал залага на атакуващата игра, а в Италия предимно се бранеха. Това усложни положението ми, въпреки че станах по-добър футболист.

Ако трябва да съм честен, отидох там най-вече заради парите, но и за да се уча.

Уелс не се класираше за големите първенства, а аз исках да играя срещу най-добрите, които както казах, бяха в Италия. Затова отидох. При Гарет ситуацията е същата - не изглежда като Уелс да се класира за световно и европейско и той търси други опции.

Беше ми трудно в самото начало на Апенините. Хората казваха, че Наполи има Марадона, а Ювентус - Ръш. Това е естествена реакция. Доверие се печели, когато показваш най-доброто от себе си. Понякога ми се иска да бях останал по-дълго в Торино и ако бях прехвърлил тези 15 месеца, нямаше никога да се върна в Англия.

След известно време всичко си дойде на мястото. Трябва да си щастлив в живота, за да показваш най-доброто на терена. Когато бях в Италия, нямаше кой да се грижи за мен. Сега е пълно с персонал, който обгрижва играчите.

Това намалява напрежението върху момчетата и те се представят на най-високо ниво. Аз бях разпилян, защото трябваше да върша много неща, за да организирам новия си начин на живот. Важно е всичко да ти е подредено.

Надяваме се, че Гарет може да достигне нивото на Кристиано.

Може би това търсят в Мадрид. Роналдо е достигнал върха си и това, което прави, е невероятно. Пикът на Бейл тепърва предстои.

Имат подобна техника при изпълнението на фаулове. На "Бернабеу" са наясно, че след 5 години португалецът може вече да не е там. А Гарет ще е там и ще се е учил от Кристиано. Перспективите пред него са прекрасни.

Само една причина ме върна в Англия и това беше Кени Далглиш.

Той искаше отново да се съберем. Можеше да отида в Манчестър Юн, Рейнджърс, Байерн Мюнхен и дори Интер. Но ако не се бях върнал в Ливърпул, щях да остана в Ювентус и щях да пожъна по-големи успехи.

Луис Суарес си има проблеми. Попадна в различна среда. Феновете го обичат, а клубът стои зад него, когато нещата се объркат. Никой не е по-голям от клуба. Футболистите идват и си отиват, а клубът си остава. Мисля, че Луис го осъзнава.

Хубавото е, че остана и е готов да се хвърли в нови битки. Подобно на Рууни, той е боец, и независимо с коя фланелка е, играе на максимум.

Сигурно когато си е в Уругвай, се променя, но в Ливърпул своеволия не се допускат - излизаш и тренираш с останалите и си част от клубния водовъртеж. Всички са радостни, че остана.

Най-важните решения взема ръководството. Много шефове и мениджъри не биха изтърпели поведението му. Но аз бих, защото дава всичко за Ливърпул.

Луис и Бейл бяха най-добрите миналия сезон.

Бейл бе купен за 86 млн. паунда, така че си правете сметката каква е цената на Суарес. Той е чудесен семеен човек извън терена, който трябва да се поучи от грешките си.

Гледам как се променя ролята на нападателите през последните години. Много от отборите играят с по един на върха, а зад него, като забит в дупка, действа "десетката". Това изглежда се превърна в любима позиция на много футболисти и те наистина бележат, но не по 30 на сезон...

Плеймейкърът може да реализира 15 и да изработи още толкова, но 30 са непостижими. Кой може? Ван Перси? Рууни, може би? Но дори Уейн често играе зад Ван Перси и тогава е по-трудно. Мисля, че Стъридж може да го направи за Ливърпул.

Челси няма такъв нападател, поне докато Торес не достигне оптималната си форма.

Затова Моуриньо искаше Рууни. Арсенал също няма. Трябва ти човек, който да прави разликата.

В Ливърпул Торес беше най-добрият нападател в света. Той все още е страхотен футболист. Премина през доста контузии, а в Челси понякога го товарят с нетипични за него задачи.

В Ливърпул беше много бърз, а сега е различен. Жозе искаше Рууни, но след като не успя, отговорът му си остава Торес. Фернандо има качествата, но се нуждае от увереност.

Скоростта е много важна за нападателя.

Тя ужасява бранителите. След това ти трябва интелигентност в наказателното поле и да уцелиш момента. Никога не трябва да бъдеш статичен. Най-големите имат предимството, че четат играта и предварително предугаждат какво ще се случи.

Играл съм срещу велики защитници. Пол МакГрат от Юнайтед и Франко Барези от Милан най-много ме затрудняваха. Те бяха двамата най-големи, но същевременно много различни. Барези не беше толкова бърз, но четеше футбола като отворена книга. МакГрат пък беше много бърз.

Ливърпул играе добър футбол под ръководството на Брендън Роджърс, но отборът все още не изглежда завършен.

Мисля, че мениджърът си взе поуки от миналия сезон и запалянковците харесват това, което виждат от отбора. Взехме четирима нови и всеки от тях е супер. Бавно, но сигурно, Роджърс връща Ливърпул в правия път.

Тимът трябва да приема сериозно всеки един мач, защото феновете са жадни за трофеи.

Новините

Най-четените