Леброн Джеймс, мач №6, 2013 г.
В този мач Леброн не бе доминиращата сила, която познаваме. Но все пак направи трипъл дабъл, а Маями победи Сан Антонио със 103:100. 32 точки, 11 асистенции и 10 борби от Краля, а Маями закара серията в седми, решителен мач. И го спечели.
Дирк Новицки, мач №2, 2011 г.
Новицки игра с контузия, но успя да вкара победния кош 3,6 секунди преди края. Далас обърна мача от 15 точки изоставане в четвъртата част и спечели с 95:93. Това изравни серията - 1:1, а нататък Маями така и не се възстанови от удара.
Джон Паксън, мач №6, 1993 г.
Както го направи и Кър, и пак за Чикаго, Паксън изненадващо стреля и донесе на Булс третата им поредна титла като гости на Финикс. Отново всички пазеха Джордан...
Елгин Бейлър, мач №5, 1962 г.
Бейлър изригна с 61 точки, което е рекорд в мач от финалите. Лос Анджелис победи Бостън със 126:121, поведе с 3:2 в сериите. Въпреки геройствата на Бейлър, Бостън спечели мачове 6 и 7, с което взе титлата.
Робърт Ори, мач №5, 2005 г.
Резервата Ори вкара 21 точки, а Сан Антонио навакса изоставането си срещу Детройт и спечели мача. С тройката му 5,8 секунди преди края на продължението, Ори донесе победата, а с това и 3:2 за Спърс в серията. В края Сан Антонио спечели в 7 мача.
Боб Пети, мач №6, 1958 г.
Крилото на Сейнт Луис вкара 50 точки, като 19 от тях бяха в четвъртата част и донесе титлата с 4:2 победи в серията над Бостън Селтикс.
Уолт Фрейзър, мач №7, 1970 г.
Фрейзър вкара 36 точки и даде невероятните 19 асистенции, а Ню Йорк Никс взривиха "Медисън Скуеър Гардън" и взеха титлата с победа над Лейкърс, твърд фаворит в серията.
Бил Ръсел, мач №7, 1962 г.
Една от най-великите седми срещи в историята на финалите. Бостън Селтикс победи Лос Анджелис Лейкърс със 110:107 с продължение, а Бил Ръсел направи зашеметяващите 40 борби и вкара 30 точки. А в края Боб Каузи дрибрила из игрището и спечели последните секунди, без съперникът да успее да го фаулира.
Джералд Хендерсън, мач №2, 1984 г.
Лейкърс водеше с 1:0 в серията и със 115:113 в продължението на мач №2. Но тогава Хендерсън поднесе топката в коша, 15 секунди преди края. Бостън изравни, а във второто продължение спечели.
Айзея Томас, мач №6, 1988 г.
Айзея игра с невероятно подут глезен, но вкара 25 точки само в третата четвърт, като почти сам водеше Детройт към победата над Лос Анджелис. Не успя - Лейкърс спечелиха и този, мач, както и №7.
Ралф Сампсън, мач №5, 1986 г.
Той първо се сби с Джери Стичинг (на малката снимка), а после ругаеше в интервюто наживо по телевизията. Изгониха го от игрището, но и без него Хюстън победи Бостън и докара нещата до шести мач.
Гар Хиърд, мач №5, 1976 г.
Финикс нямаше как да се спаси... Губеше с 3 т. секунда преди края, но Гар направи изстрел от 12 метра, с отскок на един крак, през човек - невъзможна стрелба! Вкара мача в продължение, което Бостън все пак спечели. Но никой не говори за резултата, а само за онзи кош.
Леброн Джеймс, мач №5, 2012 г.
След поредния му трипъл дабъл с 26 точки, 13 асистенции и 11 борби, Краля спечели първата си титла в НБА. Нещо повече - стана и MVP на финалите, след като година по-рано се примири със загуба в тях, надигран от Дирк Новицки и Далас.
Джулиъс Ървинг, мач №4, 1980 г.
Доктор Джей поднесе със завъртане под коша, за да вкара за Филаделфия срещу Лейкърс, а Меджик Джонсън, който игра за съперника в онази вечер, нарече това изпълнение "най-велико за всички времена".
Стив Кър, мач №6, 1997 г.
Той се вдигна изненазващо и стреля, когато всички очакваха решителния изстрел да е на Джордан. Кър донесе успеха като гост на Финикс.
Хюстън - Ню Йорк, мач №3, 1994 г.
Битката на Патрик Юинг и Хакийм Олайджуон бе помрачена от директното излъчване наживо на полицейското преследване на О`Джей Симпсън, обвинен в убийството на жена му. Мачът бе предаван на картина в картината.
Меджик Джонсън, мач №4, 1987 г.
Магическият момент на Меджик! Той спечели мача с кука, която сам нарече "от небесата". Успехът даде аванс на Лейкърс с 3:1 над Селтикс, и то дойде в залата в Бостън и бе двоен удар над големия враг. Лейкърс триумфира с титлата.
Майкъл Джордан, мач №6, 1998 г.
Джордан вкара 45 точки, включително кош в последната секунда, с който донесе шестата титла на Чикаго за 8 сезона. Жертвата отново бе Юта.
Джери Уест, мач №3, 1962 г.
Той стана MVP на финалите, въпреки че Лейкърс загуби от Селтикс. В мач №3 открадна топката в последната секунда и успя да я поднесе навреме, за да донесе победата. Невероятната му игра е едно от най-перфектните представяния на един баскетболист в загубена от отбора му серия.
Дани Грийн и Гари Нийл, мач №3, 2013 г.
Грийн и Нийл изведоха Спърс до уникална победа над Маями със 113:77. 16-те тройки на победителите в мача са рекорд за финална среща в НБА. Грийн вкара 7, Нийл добави 6 от тях.
Грийн завърши серията с рекордните за финали 23 тройки.
Дуейн Уейд, мач №3, 2006 г.
Маями загуби първите два мача от Далас, а в третия изоставаше със 7 точки. Но Уейд с 12 от своите общо 42 точки и Маями спечели с 98:96. Последваха още три победи поред и титла - първа за тима от Флорида. Уейд стана MVP на финалите със средно 34,7 точки на мач.
Майкъл Джордан, мач №5, 1997 г.
Джордан игра с вирус, който бе изпил силите му вечерта преди мача. Но пак вкара 38 точки, а 25 секунди преди края наниза и победния кош за Чикаго. Достатъчен за титлата.
Меджик Джонсън, мач №6, 1980 г.
След контузията на Карийм Абдул Джабар, Меджик заигра като център и вкара 42 точки с 15 борби, за да изведе Лейкърс до победата. А с нея и до първата си титла в НБА, а Джонсън бе новобранец в онзи сезон.
Майкъл Джордан, мач №1, 1992 г.
Джордан вкара 6 тройки и общо 35 точки в първия мач срещу Портланд. Чикаго спечели с внушителното 122:89, а така изглеждаше корицата на Sports Illustrated след мача.
Леброн Джеймс, мач №1 2014 г.
Климатиците в залата отказаха, стана като в сауна. Леброн се бореше и с мускулни проблеми, като игра само до 33-ата минута, а след излизането му Маями рухна и загуби от Сан Антонио с 95:110. След това серията също бе спечелена от Спърс - 4:1.
