Няма шанс за хепиенд

Не бе писано да стане така. Това трябваше да е историята на един от най-страхотните футболисти, които България е раждала. Сега трябваше да говорим за успехите му, купите и головете. Да чакаме с нетърпение мига, в който си дойде за мач на националния отбор, за да го видим на „Васил Левски".

Също като Стоичков, Пенев, Балъков и Костадинов навремето. Идваха си от Барса, Валенсия, Спортинг и Порто, а една тълпа деца и по-големи фенове ходеха на тренировките.

Ах, да - Стоичков. Един от първите, които повярваха в този огромен талант. И явно един от последните, който ще го изостави, защото сега пак опитва да спаси остатъците от една толкова обещаваща кариера. Но Валери Божинов не би трябвало да стигне дотам, нали? Не би трябвало да се върне да играе в „А" група, това ще е краят... Кой знае? Краят може и вече да е достигнат.

Минаха 10 години. Десет. Декада, десетилетие. Преди толкова време Валери дебютира в професионалния футбол. На 22 януари 2002 г. едно набито и мургаво хлапе влезе да играе в мач от Серия „А" и подлуди цяла Италия с нахаканата си и агресивна игра. Стреляше с левачката, атакуваше, дриблираше и се палеше от всяка секунда в играта.

Божинов - българчето на 15 години и 11 месеца дебютира за Лече. Мамма миа! Най-младият не-италианец играл някога в елитната лига на „калчото".

Две години по-късно вкара първия си гол, след едва десетина мача. После вече бе титуляр за Лече, наказваше с по две парчета Интер, Лацио, вкара и на Милан, на Рома... Заговори се за голям трансфер, а Валери нямаше 18.

На 1 януари 2005 г. английският вестник „Таймс" написа статия за 10-те най-големи спортни звезди на следващата година. Там бяха още Люис Хамилтън  и по-малко известни у нас ръгбисти, играчи по снукър и т.н. „Това вълнуващо хлапе играе за неособено атрактивния Лече, но вече втрещява с изявите си. Неизбежно е да премине в голям клуб като Барселона, Челси или Арсенал" - така пишеше „Таймс".

Месец по-късно Фиорентина извади 13 милиона евро за левачката от Горна Оряховица. Невиждана еуфория, представяне като за новия Батистута, интервюта, първи сблъсък със славата.

Тук някъде историята се превърна от приказка в кошмар.

Или не. Случи се малко по-рано, през лятото на 2004. Божинов можеше да играе за три национални отбора - Малта, Италия или България. Предвид огромния му талант, островната държава не бе вариант. Италианците сондираха и опитаха да го вербуват, като го примамиха с обещание за място в младежкия отбор, а след година - в първия. Божинов избра България, посъветван от втория си баща Сашо Ангелов, който е носил екипа на националния тим.

У нас новината бе приета с радост, а и идваше Европейско. Общественият натиск принуди Пламен Марков да включи в състава момчето, без да го е извикал нито веднъж преди това, дори за контрола. В дъждовната нощ на 22 юни 2004 г., пред полупразните трибуни на стадиона в Гимараеш, на почивката при 1:0 за нас на терена се появи Феномена от Лече. Божинов за първи път с екипа на България, и то срещу Италия! Това трябваше да е началото на една славна кариера в националния отбор!

Но не било писано. Осем години след дебюта си, Божинов вероятно съжалява, че избра да играе за България. Ако изобщо осъзнава колко и какво е загубил в кариерата си. Прибирането у нас за лагери и ваканции, сблъсъкът с родната фолк култура на футбола, „плеймейтките" и близостта на доказани поведенчески лидери от Тъмната страна - това засенчи таланта на момчето. Дойде в повече на психиката му.

В комбинация, разбира се, с липсата на всякаква гъвкавост и способност да взима точните решения. И той, и хората около него, поставиха като приоритет трансферите и парите. Не е необяснимо, с оглед на детството и миналото на Валери. Нямаше кой да го подготви за славата, банковите сметки, скъпите коли и изкушенията. Лавината го засипа, това му хареса, а футболът остана някъде под преспите.

Вместо да остане в колоса Ювентус, който се завръщаше от Серия „Б", укрепнал и готов да атакува върховете, и да стане легенда за фенове и клуб, Божинов тогава не получи доверието да подпише постоянен договор, въпреки приличното си представяне. Така бе изпуснат уникален шанс №1.

Две години по-късно имаше историческата възможност да стане част от революцията на Манчестър Сити. Феновете го обичаха, клубът изтърпя постоянните му контузии и бе готов да му даде шанс. Но Англия не е по вкуса на израсналото в Италия момче, нито пък на момичетата в живота му. Изпусната възможност №2. Вместо легенда на Ман Сити - легенда на „Sin City"!

Парма, сега Спортинг... Скандалите и провалите вече не могат да бъдат спрени и предотвратени. Футболът става все по-блед, декларациите все по-чести, а имиджът на Божинов се доближава до този на някой от падналите ангели на бразилския футбол като Адриано например. Нали навремето му беше любимец, когато играеха в Серия „А" - Валери за Лече, а Императора за Интер. Стоичков също му е идол. Как от един от своите идоли Божинов не копира положителното? Защо в него не остана нищо от изгарящия хъс на Камата?

И как успя да се превърне от набития бунтар, който умираше, за да е на терена, когато бе на 15, в зализан и татуиран герой от фолк клипове и хайлайф списания?

Всичко можеше да е различно. Но вече няма връщане назад.

Новините

Най-четените