Не е нужно да си съгласен с някого, за да приемеш мнението му. Това е основен принцип на толерантността и демокрацията.
Вероятно на мнозина не се е понравило, че Бербатов напуска националния отбор, и то в момент, когато е единият от само тримата футболисти от световна класа в него.
Първата ми реакция не бе гневна, а по-скоро спокойна.
Както когато се случва нещо ужасно, а просто няма какво да направиш - например приятелката ти съобщава, че те напуска заради друг или харддискът на компютъра ти е форматиран от вирус, а не си архивирал данните. В такива случаи осъзнаваш, че нищо не може да сториш, тъй като ситуацията е извън твоя контрол, но и че светът не свършва с това и поне никой не е умрял.
Да, националният отбор няма да е същият без своята звезда и и без друго трудното класиране за Евро 2012 може би ще се превърне в невъзможно. За мнозина решението на Митко да напусне тима в такъв момент е най-меко казано безотговорно.
Но безотговорен или не, футболистът заслужава признанието, че мисли и действа като свободен човек.
Способността да не робуваш на обществените очаквания и да понесеш последиците от своето решение, което е в противоречие с тях, е присъщо на силните личности. И независимо дали това ни харесва или не, само Бербатов има правото да определя съдбата на Бербатов.
Чест прави на Димитър, че излезе и пред всички каза какво мисли и защо не иска повече да играе в националния отбор. Направи го по спокоен и ненатрапчив начин. Както винаги.
Никога по време на своята кариера Бербатов не е проявявал простащина или нахалство, присъща на други бивши и настоящи звезди.
Имаше много хора, засегнати от публикацията в личния му блог преди няколко месеца, когато той написа: „Много съм нависоко, за да ви виждам". Аз не се почувствах засегнат нито за миг, защото статията имаше съвсем конкретен адресат - завистниците, комплексарите, които намират утеха за собствената некадърност в злобата си към успелите.
Поведението му по време на продължилата около час пресконференция бе професионално, личеше си, че е подготвен от професионалисти. Отговорите на всички въпроси в крайна сметка се свеждаха до едно и също - предварително избраната теза, че е уморен от неуспехи в националния отбор и че дава път на по-младите от него.
Никой от журналистите в залата не успя да вкара Митко в неудобно положение, водейки го към отговори, които той не би искал да даде, а положителното му излъчване не даде възможност на колегите да го нападат прекалено много.
Да, Бербатов е голям футболист, но той никога няма да стане велик.
Няма да стане като Гунди, Ицо и Краси, които станаха големи в клубовете си и велики с националната фланелка.
Въпреки това Митко има правото на този избор и свободата да действа според него.
