Снукърът стана доста популярен в последните години в България, като вече над 10 присъства в родния ефир. Но все още има и много, за които това е напълно непозната игра.
Затова, навлизайки в последните стадии на тазгодишното световно първенство, решихме да сглобим един кратък наръчник от правилата на тази велика игра и как може да й се радвате.
Защото ако случайно сте на гости и на телевизора върви снукър, а коментаторът спомене Ракетата, да знаете, че този спорт няма нищо общо с тениса, нито с най-новата космическа програма на НАСА.
Това е един джентълменски спорт, в който съперниците се аплодират, а играчи и съдии са облечени в панталони, ризи, остри обувки, елечета и сака, все едно са се приготвили за официална вечеря при кралицата.
История
Въпреки че произлиза от билярда, снукърът няма почти нищо общо с него. Спортът е измислен от британски офицери, позиционирани в Индия, през 70-те години на 19 век. Първите правила са написани от сър Невил Чембърлейн през 1884 г. Думата „снукър“ е била използвана за неопитните войници в армията и така Чембърлейн се обръщал към не толкова добрите си опоненти край масата. През 20 век спортът става изключително популярен във Великобритания. Световното първенство по снукър се провежда от 1927-а, а първото, предавано изцяло по телевизията е това през 1978 г. Благодарение на цветната телевизия спортът става все по-популярен и сред телевизионните зрители, а през новия век играта спечели и много приятели на Изток, особено в Китай.
Правилата
Целта на играта е единият от двамата играчи да отбележи повече точки, вкарвайки топките в джобовете в определен ред. Както в билярда, т.нар. „бияч“ е бялата топка. Освен бялата, на масата има още 21 топки (15 червени и 6 „цветни“: жълта, зелена, кафява, синя, розова и черна).
За да започне серия, всеки играч първо трябва да вкара червена топка в джоба, след което да комбинира с „цветна“. След това „цветната“ се изкарва от джоба и се поставя на оригиналното си местоположение, а играчът трябва да вкара нова червена и нова цветна, докато червените топки на масата на свършат (те не се вадят от джобовете, след като са вкарани). Така на масата трябва да останат само „цветни“ топки, които се вкарват по точно определен ред: жълта, зелена, кафява, синя, розова и черна. Вкарването на всяка червена топка носи по една точка, а „цветните“ са „по-скъпи“: жълта (2 т.), зелена (3 т.), кафява (4 т.), синя (5 т.), розова (6 т.) и черна (7 т.).
Серията от вкарани последователно топки се нарича „брейк“, а максималният брейк е 147 – когато всяка една от 15-те червени „се комбинира“ с черна (след червената играчът задължително вкарва черната като топката с най-висок точков актив). Една игра се нарича фрейм, а на финала на световното първенство се играе до 18 спечелени от 35 възможни фрейма. Когато брейкът на единия играч приключи и точковият му актив не е достатъчен за спечелването на фрейма, до масата застава другият.
Преди всеки фрейм 15-те червени топки са подредени в триъгълник в долната част на масата, точно като при билярда. Черната стои под тях, а розовата на върха на триъгълника. Черната, розовата, синята и кафявата са подредени в една линия по средата на масата, а синята представлява идеалният център. Жълтата, кафявата и зелената са подредени в друга линия – основната линия (в горната част на масата), зад която има полукръг. Той представлява зоната, в която може да се постави бялата топка преди началото на фрейма, откъдето един от двамата играчи започва фрейма, целейки се по една от червените.
Снимка: Webcafe
Всеки удар се изпълнява или с мисълта за вкарване, или с тази да се постави противника във възможно по-трудна ситуация. Най-трудната е т.нар. „снукър“, при която след удара си единият от играчите „скрива“ бялата зад друга топка, така че противникът му да няма пряка видимост по тази, по която трябва да играе. За разлика от билярда, в снукъра джъмпът (прескачането с бялата топка над други топки) не е позволен и се наказва с фаул. От снукър играчът трябва да излезе през спонт (борд) или с фалц покрай топката, която му пречи, за да стигне бялата до целта си. Ако играч направи фаул, съперникът му получава точки, най-малко 4. Фауловете са различни – ако е пропуснал целта си, вкарал е бялата в джоба или е уцелил топка, която не му е била цел. Неумишлен удар по синята, розовата и черната е фаул, който се наказва с по-строго – с точковият актив, който носят самите топки – съответно 5, 6 и 7 точки.
Положението „снукър“ се използва и в ситуация, при която единият играч води с повече точки, отколкото са останали възможни „на масата“ - т.е. дори и да бъдат вкарани всичките от другия, то пак първият би спечелил фрейма. Чрез „снукър“ вторият играч се опитва да постави първия в трудна ситуация и да го принуди да направи достатъчно фаулове, от които да спечели съответните точки, за да може да спечели фрейма.
Положение снукър, при която бялата е „скрита“ зад зелената. На снимката е най-известната съдийка в спорта - Михаела Таб, която вече ръководи само демонстративни турнири и миналата година беше в България за мача между Рони О`Съливан и Марк Селби. Да, съдиите носят и бели ръкавици, за да не оставят отпечатъци по топките. Снимка: Getty Images.
За да добиете по-добра представа за играта, ето и размерите на масата: 3,569 м на дължина и 1,778 м на ширина. Топките са с диаметър 52,5 мм.
Известни имена
Джо Дейвис е най-голямото име в ранните години на снукъра, а за някои – и в цялата история. Дейвис печели всяко едно световно първенство – от първото през 1927 г. до 1946 г., когато се оттегля от спорта. „Модерната ера“ в снукъра обаче започва през 1969 г. Затова най-титулуван на световни първенства е Стивън Хендри, който доминираше през 90-те години, със седем титли. Рей Риърдън, който беше звездата на 70-те, и Стив Дейвис, кралят на 80-те, имат по шест. Най-обичаният играч в последните години е Рони О`Съливан, който е на четвърто място по този показател с пет титли.
Модерна история на снукъра
През първото десетилетие на 21 век снукърът загуби най-големите си спонсори – производителите на тютюневи изделия. Спортът се намираше в окаяно състояние, с много малко турнири и скромни наградни фондове. През 2010 г. начело на световния снукър застана Бари Хърн, който възроди играта, намери много нови спонсори, създаде много нови турнири и удвои наградните фондове на много от турнирите. По играта се запалиха и много хора на Изток, особено в Китай, а най-известните имена от този регион са Дин Дзънхуей и Марко Фу. Въпреки че някои от най-големите играчи, в това число и Рони О`Съливан многократно са критикували Хърн за големия брой турнири през сезона, снукърът днес се намира в много по-добро състояние в сравнение с този отпреди 10 години.
На тазгодишното световно първенство имахме и българско представителство сред съдиите - Десислава Божилова. Снимка: Getty Images
P.S.: Тази година родните фенове на снукъра отново ще имат възможността да се насладят на играта не само на Рони О`Съливан, но и на седемкратният световен шампион Стивън Хендри. Повече информация за събитията може да видите тук.
