Борис Георгиев е на 23 години, когато заминава да се бие на олимпиадата в Хелзинки `52. До последно е на кантар за място в отбора, но преди игрите бие голямата надежда Петър Станков и го взимат в състава за Финландия. Там Моката побеждава последователно трима съперници, а на полуфинала се пада с румънеца Васили Тица. Излиза на ринга с омекнали крака, тъй като преди мача за пръв път му правят масаж, който Моката първоначално отказва. Въпреки това се бие храбро и първоначалното решение на реферите е победа за българина с 2:1 гласа. След това обаче съдията от САЩ си изисква обратно фиша вписва в него победа за румънеца. Става голям скандал, но в крайна сметка на финала отива Тица, където е размазан от легендарния американец Флойд Патерсън. За Моката остава утехата, че поне печели бронзов медал.
Животът му след това се развива твърде лошо. През 1957 г. ослепява с едното око вследствие на удар, получен по време на мач. На стари години живее в мизерия, а вече дори не познава близките си заради тежък удар от болестта на Алцхаймер.
През 80-те години коньовичарят Петър Стоименов жъне небивали успехи на ринга при най-тежките. С около 300 победи, не повече от 30 загуби, десет шампионски титли на България и седем медала от световни и европейски първенства, боксьорът от „Славия” и внук на македонски харамия е потенциален златен медалист за олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. Разминава се с отличието заради бойкота на игрите от страна на соцлагера.
Две години по-късно на световното първенство в Рино, САЩ, Стоименов се изправя срещу бъдещия световен шампион за професионалисти Ленъкс Люис. По онова време британецът се състезава под канадското знаме. Пешо от Коньовица бие като картечница и го просва три пъти на пода, а накрая печели по точки. По-късно Стоименов има още една победа над Люис, преди британецът да стане олимпийски шампион в Сеул `88 с успеха си във финала срещу Ридик Боу, а след това като професионалист да се изравни по постижения с колоси като Мохамед Али и Джодж Формън.
Преди олимпиадата в Сеул `88 българският боксьор Александър Христов е сочен като фаворит за титлата в категория „петел” (54 кг). Световен и европейски шампион, Христов има едва 15 загуби в над 350 мача. Пловдивчанинът тръгва да се бие в Корея с тумор в бицепса на лявата ръка, голям колкото яйце. Във втория му мач обаче става страшен скандал. След като съдиите му присъждат победа с 4:1 над представителя на домакините Йон-Ли Буин, освирепелите корейци нахлуват на ринга да бият рефера от Нова Зеландия. Някои от тях награбват сгъваемите столове зад въжетата и с тях налагат съдиите по главите. В крайна сметка победата остава за Христов, който е смазан от напрежението покрай целия скандал. И въпреки че печели следващите си три мача, във финала рухва психически срещу американеца Кенеди Маккини.
Плюе кръв, докато му окачват сребърния медал на врата. Треньорът му Николай Джелатов е откровен: допълнително го е напрегнал с новината, че Ивайло Маринов току-що е спечелил титлата в по-ниските категории и сега е негов ред за злато. „Човек трябва да признава грешките си”, честен е големият специалист.
Роденият в Пещера Сарафа е считан за един от най-големите ни боксьори за всички времена, но и при него олимпийската титла липсва в колекцията му. Той е три пъти световен шампион и единственият българин, обявяван за най-добър на планетата като носител на купа „Ръсел”. На игрите в Атланта `96 стига до финала след триумф срещу легендарния американец Флойд Мейуедър. Това е и последната загуба въобще на боксовия звяр от САЩ, който напуска ринга победен от Сарафа с 10:9 съдийски гласа. Арбитърът от Египет (на снимката) дори отначало се обърква и вдига ръката на Мейуедър. Във финала за титлата обаче изцедените сили на българина стигат само за почетна загуба от тайландеца Шомлук Камсунг и сребърен медал…
Докато след това Флойд Мейуедър си изиграва картите блестящо и става един от най-скъпоплатените спортисти в света въобще, Серафим Тодоров се подхлъзва по надолнището. Подлъгват го да отиде да се боксира за Турция. „Чакам гювеча, братче…”, казва по радиото простоватият Сарафа от Истанбул. Само че гювеч няма, тъй като турците отказват да платят за него 300 000 долара. След това Тодоров закъсва с парите, обвинява за несполуките си кого ли не. Миналата година световните медии се сетиха за българина преди големия мач между Мейуедър и Мани Пакиао, а Си Ен Ен и „Ню Йорк Таймс” разказаха за трагичната му история. Сарафа дори се стягаше да проведе реванш срещу Мейуедър 20 години по-късно, но всичко остана само в рамките на добрите намерения…
