Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсвано от любовна мъка...не съм плакала за мъж...не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш...никога не съм обичала никой друг, освен хероина...любовта на живота ми. "
Весела Тотева
Имах три любими книги за велики хора и борбата им със зависимостта към наркотиците - биографията на Кърт Кобейн, автобиографиите на Антъни Кийдис („Белези") и Кийт Ричардс („Life"). Вече имам и четвърта - "Падение и спасение" на Весела Тотева. Тя не е точно рок звезда, въпреки че пее чудесно и има много татуси. Тя е човек, който без грам срам, поза или увъртане разказва истинската история на живота си и доказва, че няма невъзможни неща. Само чрез факти и никаква фикция.
„Изповедта на една хероинова наркоманка" (това е подзаглавието на книгата) ще ви накара да плачете, да се усмихвате и да повярвате, че стават чудеса. Ще видите материалното измерение на вярата в очите на един спасен живот.
Продавачка в магазин за дискове, сервитьорка в кръчми, таверни и стриптийзбарове, личен асистент на богат евреин. Хероинова наркоманка с малко момиченце, което е родила едва на 17 години. Това е Весела от „Падение и спасение". Момиче, пораснало по-рано от другите. Любопитно към света и искащо да опита и види, колкото се може повече. Мъничко, красиво същество, попаднало във врящия казан на зависимостта, докато се опитва да задържи усещането за щастие.
През всичките 8 години на хероин и метадон, Весела не спира да работи и да се грижи за дъщеря си. На пръв поглед нормална и много млада майка, а зад този образ поробен човек, трескаво мислещ за следващата си доза. По три пъти на ден. Разказът й за онези години предава много точно духа на 90-те години, време на търсене, напускане и адаптация към свободата на един нов свят, чиято жертва стават много младежи.
Сега Весела е успяла и уравновесена жена. От онези хора, за които казваме „очите му се смеят". Освен дъщеря си вече има и син. Работи в голяма телевизия, уважавана е заради уменията, опита и неизчерпаемата си енергия. Спортува всеки ден, за което тялото й се отблагодарява, вегетарианка е, готви и яде само здравословни неща, а ръчно направените й бонбони могат да ви разплачат. От щастие.
Сега, след излизането на книгата, много хора я поздравяват за смелостта. Весела не разбира защо „смелост" е най-често чуваната дума в случая. „Може би в нашето общество да признаеш, че си имал проблем с наркотиците и то не просто огромен проблем, а смъртоносна зависимост, явно се тълкува като смелост, явно хората се страхуват да говорят за това. А това е най-естественото нещо - минаваш през него, отдаваш му се, то те променя по някакъв начин и когато чудото стане и останеш жив, единственият ти правилен ход е да говориш за това. Да предпазиш тези след теб, като им опишеш мъчението и ги отвратиш от него."
С „Падение и спасение" Весела поставя знак по пътя „Внимание, грешен избор" и няма как да не й се доверите. Тя е минала оттам. Това, което за другите е страх от стигмата „бивш наркоман" за нея е просто откритост, честност, нормалното и необходимо човешкото споделяне. Само от устата на откровен до болка човек може да излезе признанието „Да, аз съм егоист, искам да съм добре и не се срамувам от това". Аз поне не съм го чувала от друг.
И все пак Весела е смел човек. Не заради факта, че е облякла страданието на тялото и душата си в думи, а защото е постигнала свободата си. Свобода след една истинска, но убийствена любов. Свобода след страх, който унищожава всичко велико у човека. Днес, всеки път, когато е на кръстопътя на поредната житейска ситуация я чувам да казва: „Знам какво е да си роб, ненавиждам това състояние и никога повече няма да бъда." През целия си живот имаме нужда от уроци по свобода. „Падение и спасение" не е за пропускане.
