Ясен си обича таланта. Отдаден му е седем дни в седмицата. Сутрин си прави кафе и отива в ателието. В малката стая, претъпкана с рисунки, книги и албуми, работи по осем и повече часа, докато роднините или гладът не го измъкнат за вечеря.
Мрази дългите телефонни разговори, шумът от ремонтите в съседните кооперации и неизбежните битови проблеми, които го разсейват. Копнее за часовете на пълна концентрация, когато се потапя в света, който създава.
"Ако сравня моята работа с киното - казва той - аз съм режисьор, актьор, сценограф, оператор и осветител едновременно. Имам само текста на автора".
Трудна задача.
Ясен не само илюстрира разказа, но и поглежда към образите и действието през своето въображение. И ни повежда.
Виждаме отдолу и през гърба на Давид как Микеланджело се е покачил на скелето и довършва детайлите на своето произведение. Наблюдаваме живота на Сократ, а когато се отдалечим, установяваме, че всъщност сцената е част от картина, която изобразява древногръцки митологични образи.
Светлината в Дикенсова Англия е оскъдна и усещаме колко малък и самотен се чувства Оливър Туист в студените и мрачни Викториански сгради. Алиса пропада в заешката дупка и заедно с нея пропадаме и ние, без да знаем кое е долу и кое е горе, но разбираме, че часовникът е спрял и винаги е време за чай в картина, в която всички сцени на "Алиса в страната на чудесата" се вплитат в едно цяло, но отделните фрагменти имат своя самостоятелна история, която разказват.
Преминавайки през огледалото, Алиса ни завърта през наклонени на страни пространства и не ни остава нищо друго, освен да пазим равновесие, тичайки след момиченцето в червена рокля, което ни разхожда из този лишен от логика свят.
В "Декамерон" цветовете са ярки, за да ни напомнят, че героите пируват по време на чума на напечения от слънцето площад. В Петербург е студено и колкото и самонадеяно да изглежда лицето на главния герой на фона на града, ние знаем какво ще му се случи в "Дама пика".
Привижда ни се, че рисунките на сцените от "Пинокио" стават все по-тесни, а малкото човече изтънява все повече и повече, но всъщност то е все по-унизено и безпомощно, все по-бледо, притиснато от едрите злосторници.
В "Пчелната царица" ни се струва, че в една картина има два кадъра, за да видим на крупен план как пчелата ужилва принцесата по устните.
Ясен разказва всяка история по различен начин, от различен ъгъл, с различно осветление, а лицата на образите му имат своята биография, макар и нито едно от тях да не е рисувано от натура.
С изключение на едно.
"Когато се чудя как да нарисувам нечие лице, най-лесно ми е да погледна в огледалото". Така Ясен се появява тук-таме, пътешествайки във времето, в различни дрехи и в различни възрасти. Струва ни се, че Оливър Туист доста прилича на него, а Алиса в някои ракурси придобива неговите черти.
Той вероятно би поспорил, но ние, като зрители, имаме право на мнение.
Образът, който най-много го е измъчил, е този на Шерлок Холмс, променян няколко пъти, както се подбират актьори на кастинг, докато се намери най-точното лице, което да даде нова характеристика на толкова интерпретиран персонаж.
Ясен е не само режисьор,актьор, сценограф, оператор и осветител на сцените, които първо възникват във въображението му, а после и в картините му, но и най-големият си критик.
Ако гостувате в ателието му и погледнете това, над което работи, ще възкликнете, че е напълно готово. Тогава той ще ви погледне учудено и с насмешка ще ви обори, че това, което вие виждате, е само една трета от рисунката, която трябва да бъде в завършен вид.
Ясен е толкова прецизен в рисунъка, че ако фрагмент от „Алиса в страната на чудесата" или „Алиса в огледалния свят" се увеличи, както е правено в различни издания на книгите, той ще изглежда толкова плътен и подробен, колкото и в оригиналния мащаб.
Приятели на Ясен се шегуват, че работи не с четка, а с косъм от четка.
"Аз по този начин мога да рисувам. - отговаря той. - По друг не мога". Затова и работата му по отделните заглавия отнема месеци, понякога години. Той е толкова прецизен и взискателен, че картината „Алиса в огледалния свят" е създадена първо в подробен черно-бял вариант, а после и в цветен.
Труд в безкрайни часове. В малкото ателие, в което са събрани толкова много рисунки и картини.
Сега те са извадени от чекмеджетата и подредени в ретроспективна изложба в Софийската градска художествена галерия.
Ученически и студентски етюди, рисунки и илюстрации към "Пинокио", "Орфей и Евридика", "Дон Кихот", "Животът на Сократ", "Микеланджело", "Алиса в страната на чудесата", "Алиса в огледалния свят", "Дама Пика", "Шерлок Холмс", "Големите надежди", "Оливър Туист", "Декамерон", картите "Таро".
"Разголващо е. - казва той. - Тук съм сякаш целият, без дрехи, без нищо, което да ме покрива. Чувствам се уязвим. От друга страна, хубаво е и за мен самия да хвърля един поглед назад и да проследя пътя, който съм извървял."
Вървейки след Ясен назад към ученическите му години, виждаме, че той е завършен художник още на четиринадесет. Рисунките му оттогава са не по-малко въздействащи, колкото и най-новите му илюстрации към "Декамерон".
„От малък съм знаел, че ще стана художник. Художествената гимназия и Академията бяха възможност да имам достатъчно време, за да рисувам". Ясен няма диплома за висше образование. Не намерил време, а и никой през годините не му е искал. Работил е за американски, английски, италиански, испански, немски, тайвански, корейски издания.
Получил е доста награди.
Може би най-много се гордее със сребърния медал на Асоциацията на американските илюстратории за "Алиса в страната на чудесата".
Другото голямо признание е поканата да работи за британското издателство "Walker books" по „Оливър Туист", книга, която излезе по повод двеста годишнината от рождението на Дикенс.
Ретроспективната изложба е огледалото на Ясен, подобно на Алисиното, в което Ясен оглежда себе си и през очите на публиката и я развежда в своите светове, които вече е показал, но никога толкова цялостно.
Шумотевицата покрай откриването вече е отминала. Той е преживял своята среща с публиката и сега отново е в ателието си, работейки върху останалите илюстрации от „Декамерон". Талантът ревниво е повикал своя работник, почукал е демонстративно с показалец по часовника и е попитал: "Докато ти се суетиш с откриването на изложбата, аз къде съм?!" Издателят също. Повярвайте ми,така е, познавам го. Талантът, Ясен и издателят със сроковете.
Ретроспективната изложба на Ясен Гюзелев „100 процента труд и 100 процента талант" в СГХГ беше открита на 30 април и може да бъде разгледана до 31 май.
