Пещерата е тъмна, тясна и покрита с плесен. До вратата има легло-платформа, покрито с тръстикова рогозка. Зелена конопена чанта и фенер висят от два ръждиви гвоздея на стената - вещи, за които се твърди, че са оставени от висок на ръст тийнейджър от Пекин, изпратен тук преди четири десетилетия да се занимава с физически труд.
"Той обичаше да чете книги," разказва 80-годишният земеделец Лю Ненжон, който е бил хазяин на младия Си Цзинпин в продължение на три години. "Бяха дебели книги, но не зная какво е било написано в тях. Той четеше, докато заспи."
От пещерите - към президентския дворец
Сега Си основно преглежда материали, по-близки по съдържание до политическите речи и документите за държавно планиране - 57-годишният вицепрезидент на Китай се очаква догодина да поеме поста на Ху Дзинтао като върховен лидер на страната. Официалната му биография вече минава през основни корекции в "заглаждане" на недотам блестящите моменти - и властите в селото са получили разпореждания да не допускат журналисти да ровят около стария дом на Си.
Селцето Лянджахе е основата на самостоятелно създаден мит, който Си гради отдавна. В есе за книга през 2003 г. Си твърди, че седемте прекарани там години са довели до фундаментална промяна в живота му. Със стандартния марксистко-ленинистко-маоистки език той описва как там се е научил да служи на хората.
"Не трябва да стоим високо над масите, нито да смятаме масите за наш източник на прехрана," заявява той. След това продължава: "Тежкият живот на хората от народа може да развие волята на човека. С такова изживяване, с каквито и трудности да се сблъскам в бъдеще, съм напълно зареден със смелост да се боря с всяко предизвикателство, да вярвам в невъзможносто и да преодолявам препятствия, без да изпадам в паника."
Селската среда превъзпитава изцяло столичния младеж
Лянджахе се намира в тясна долина на около 110 км от Янан, град в северната провинция Шанкси, служил за революционна база на китайската Комунистическа партия в продължение на 12 години по време на китайската гражданска война. Бащата на Си - Кси Жонксун, жител на Шанкси, е помогнал за изграждането на базата и с времето е станал уважаван партиен лидер. По време на Културната революция обаче той става жертва на чистките - и синът му е изпратен тук от Пекин на 15-годишна възраст, за да бъде включен в трудова бригада.
В селото живеят към 100 семейства - два пъти повече, отколкото са били по времето на Си. Домовете на хората там са пещери, изкопани в сухите склонове на хълма. По-старите хора обработват полета с царевица, тиквички и картофи; по-младите са заминали за градовете в търсене на работа. Фини жълтеникави наноси покриват пейзажа наоколо - характерна черта на льосовите плата. Някога Си е писал, че е "син на жълтата земя." Каруци с магарешка тяга мудно се движат по пътищата. Жени влачат към къщи връзки дърва, завързани на гърбовете им.
Син на герой от революцията, Си Цзинпин е изпратен за превъзпитание в района, така че набързо забравя аристократичния си живот в Пекин. Той е сред около дузина младежи, преселени от столицата в областта.
"Беше много различен от нас," споделя Лю, сега прегърбен мъж в син костюм в маоистки стил и очила с черни рамки. "Изглеждаше различно, говореше различно. Не можехме да разбираме пекинския му акцент, а той в началото не разбираше какво му казваме."
Бъдещият партиен вожд се възхищава на "обикновените хора"
Земеделието не е било в кръвта на Си. Дори след година престой там, той все още е имал затруднения да балансира две кофи с вода на бамбуков прът, за да ги носи на раменете си, спомня си Лю. "Плъзгаше се надолу по хълмовете по задник, вместо да слиза по тях с крака," добавя той. "Беше много внимателен, много предпазлив. В един момент ми каза: "Вие, хората от Шанкси, сте нещо изключително. Можете да откриете камъни в полетата, които аз не мога." На което аз му отвърнах: "Камъкът не се търси, той се чувства"."
Много от другите младежи, изпратени там, са произлизали от семейства на военни - и Си се сприятелява с тях. Но повечето постъпват в армията само половин година по-късно. "Чувствах се много самотен," пише Кси за това време. "Но след като привикнах към живота на местните, особено след като се изгубих сред хората тук, почувствах щастие в живота си."
Си се мести в няколко домове в пещерите. По време на трите си години престой в дома на Лю, Си се сближава със сина на Лю - Лю Хушен. След като впоследствие Си става губернатор на провинция Фуджиян, той изпраща пари на по-младия Лю за операция на крака; синът заминава със самолет за Фуджиян за медицинската интервенция. На стената на Лю има снимка на неговия строен, мускулест син, застанал до Си. "Той беше като член на семейството ни," споделя Лю. "Всички живеехме заедно. Когато имаше някакви проблеми, той идваше да говори с мен."
До него от млад се допитват партийни секретари
Все пак е имало разделение между Си и селяните. Подобно на много други младежи, изпратени в провинцията, Си е получавал дажби царевично брашно. Селяните са ядяли царевични кочани. Си е готвел в пещерата си и се е хранел сам.
Селяните понякога са наминавали да го посещават. "Все повече и повече хора започнаха да посещават дома ми, който постепенно се превърна в център на селото ни," пише Си. "Всяка нощ хора на всякаква възраст идваха да почукат на вратата ми. Разговаряхме за почти всичко. Дори местният партиен секретар дойде да ми иска съвет. Той каза, че младите хора са виждали повече от света - и знаят повече от него."
Някои анализатори твърдят, че не е съвпадение, че Си се е оказал в трудова бригада в района, където баща му е предизвиквал голям респект по време на дните на Комунистическата партия в Янан. "Когато синът на Си Жонксун бе изпратен тук, той бе добре приет, въпреки че баща му вече бе разжалван от властта," коментира Тан Хуа, историк в университета в Янан. "Хората тук посрещнаха Си Цзинпин с отворени обятия, заради времето, което баща му е прекарал тук."
Завръщането на бъдещия вожд в селото е твърде краткотрайно
Си е споделял, че е кандидатствал 10 пъти за членство в Комунистическата партия на Китай. Накрая е приет в нея през януари 1974 г. Скоро след това е избран от местните жители за партиен секретар на селото - първият сред 29 000 младежи, изпратени от Пекин в Шанкси.
"Той не говореше много, но когато проговаряше, другите хора не можеха да го прекъснат," разказва Лю. "Беше силен оратор, много убедителен."
Си ръководи селяните в изграждането на малки бентове, чрез които да се предотвратят наводненията и да се осигури напояване на посевите. Той напуска Лянджахе през 1975 г., за да учи в университета "Цинхуа" в Пекин, известен като инкубатор за политически лидери. В деня, в който той си заминава, по думите на Лю няколко от селяните са го откарали с ръчна количка до близкия областен център.
Си се завръща само веднъж - десетилетия по-късно, когато вече е партиен секретар на крайбрежната провинция Жейян, която процъфтява. Тогава носи със себе си часовници, които раздава на местните хора. "Беше шокиран колко бедно е селото," споделя Лю.
Си Цзинпин тогава имал намерението да остане за три дни - но си заминава само след час.
