Облечен кeжуъл и с очи, скрити зад тъмни очила, Бербатов влиза в СКЛАДА, където имаме среща за интервю. Докато сяда, казва с усмивка на Любо от Sportcafe: „Виждам, че имаш гривна на фондацията на Стилиян. Да си сложиш и на моята.” Взел съм за интервюто Любо и Ян от „спорта“, за да помагат, ако разговорът се заплете много около футбола.
Така, съвсем естествено, започваме да говорим за това, за което сме се събрали – благотворителния мач между отборите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго.
На 14 юни на националния стадион „Васил Левски” ще пристигнат Пол Скоулс, Райън Гигс, Рио Фърдинанд, Неманя Видич, Патрис Евра, Робер Пирес, Роберто Карлош, Роби Кийн и още много световни звезди.
От българска страна са поканени легендите Стилиян Петров, Мартин Петров, Христо Стоичков и Красимир Балъков. Приходите от продажбата на билети ще отидат за фондациите на Бербатов и Фиго. Тази на българина вече почти 10 години подпомага развитието на български таланти в науката, изкуството и спорта, а един от първите стипендианти е Григор Димитров.
Това е първото подобно събитие, което организира Бербатов. Символично избира националния стадион за домакин. Целта му е не само да направи шоу за зрителите и да подпомогне каузата си, но и да срещне младите таланти като Божидар Краев, Тодор Неделев, Антонио Вутов, Божидар Чорбаджийски и др., които също са поканени за мача, със световните звезди, които ще кацнат в София.
Както казва Димитър, „трябва да се отъркаш в шампиони, за да станеш шампион”. Така се случва и с него в Манчестър Юнайтед, където спечели тдве титли на Англия и две Купи на лигата. Два пъти вдигна трофея „Къмюнити шийлд” и веднъж Интерконтиненталната купа. През сезон 2010/11 стана и голмайстор на Висшата лига, когато раздели наградата с Карлос Тевес от Манчестър Сити, след като и двамата нанизаха по 20 гола.
Казва, че не е голям оптимист дали кризата на „Олд Трафорд” скоро ще свърши, но има вяра в Моуриньо. „В труден период са и той ще продължи още известно време. Защото след 25 години с един-единствен човек начело, промяната не е лесна. Сега обаче спечелиха Лига Европа и ще играят в Шампионската лига, което си е успех. Познаваме се с треньора, а и всички футболисти казват само хубави неща за него.”
Определя „Олд Трафорд” като най-високия връх в кариерата си, тръгнала от Пирин, минала през ЦСКА, Леверкузен и Тотнъм. Въпреки че след „Театъра на мечтите” не стигна отново подобен връх, той си остана интелигентен футболист – постоянно ме репликира, че все още е и че все още има поне година футбол в него, но засега търсенето на отбор продължава.
„Аз не съм вече на 22, аз съм на 36 и нещата са малко по-сложни...“
- Следиш ли кариерата на Федерер?
- Само него го гледам от всички там – Надал, Джокович… И знаеш ли защо ми харесва – Федерер ми излъчва едно спокойствие и увереност, той си знае, че е много, много добър, и не показва много емоции...
- Знаеш ли защо те питам за Федерер – той ти е „набор“, през 81 година сте родени и двамата – на по 36 сте сега. След тежък сезон и контузии миналата година, той и не игра шест месеца, но се върна в играта, и не само се върна, ами спечели всички турнири, в които участва.
- Тоест, искаш да кажеш, че... щом той може, мога и аз, така ли?
- Не е свършил мачът, това искам да ти кажа...
"Веднъж хванах (ракетата – б.а.), направих така (замахва за форхенд) и ме удари тук (на мястото, на което ръката държи ракетата). И викам „айде” (правейки жест, че хвърля ракетата). И оттогава тенис и тенис на маса не мога да играя. Което е много странно, защото имам добра координация.”
Именно с тази координация пленяваше английските, и не само, терени толкова години, въпреки че някои фенове го смятаха за мързелив.
- Можеше ли да станеш Меси?
Не, Меси си е Меси. Той играе съвсем различна игра. Мисля, че развих таланта си, ако не на 100, то поне на 90%. Начинът, по който играех и все още мога да играя, не се нравеше на някои, но който не харесва интелигентния и красив футбол, си е негова работа. Тези, които искат топката само да се рита напред – не разбират от футбол. В един отбор имаш такива като мен, които мислят, играят интелигентно и вкарват красивите голове, и другите, които тичат и се борят да вземат топката обратно. Едните не могат без другите.”
С подобна координация и финес Бербатов ръководи както личния си живот, така и фондацията вече 9-а година. Отстрани Диди Ходжева – изпълнителен директор на фондацията – му подсказва „10-а”, но Бербатов настоява да е 9-а: „Нека да е 9-а, това е моето число” и сочи към тениската на стола с номера му на гърба.
Около Бербатов няма скандали. Фондацията му също работи тихо, без изхвърляния, без излишна шумотевица, без да се натрапва, точно каквато трябва да бъде благотворителността. Освен предстоящото събитие на 14 юни. Защото то наистина ще е шоу.
- От кой отбор си?
- От всички, за които съм играл. От Пирин, през ЦСКА, Байер, Тотнъм, Манчестър Юнайтед, Фулъм, Монако, ПАОК, изпитвам страхотно уважение, имал съм своите моменти, плюсове, минуси, няма как. Играх с и срещу най-добрите футболисти.
Питаме го с кого от футболистите, които ще дойдат в България е най-близък.
Казва, че с всички е в много добри отношения, въпреки че не си ходят на гости. Както феновете на Юнайтед знаят много добре, най-близък е с Неманя Видич. Въпреки че Патрис Евра не беше много съгласен, когато обяви, че и той ще дойде в България…
Да се надяваме поне двамата да си спомнят за добрите стари времена в Юнайтед и не се сбият за фланелката на Берба след края на мача на 14-и.
„Футболистите, с които съм играл в Манчестър, са едни от най-известните. За да привлечеш хора, трябва да доведеш известни имена. По тази логика и Фиго води хора, с които е играл в Реал и Барселона. Но ние сме поканили имена и извън тези отбори”, разказва Бербатов за предстоящия мач на Звездите.
- Защо няма ново поколение български футболисти? Имаше поколението на Стоичков, Сираков, Лечков, после твоето – ти, Стилиян, Мартин Петров, а сега – дупка?
- Ще дойде след нас и друго поколение. Рано или късно, аз съм оптимист, особено във футболно отношение, имаме таланти. Винаги се опитвам да следя българските таланти и знам, че имаме момчета, но поради различни причини, не успяват да разгърнат потенциала си. Затова е хубаво да отидат в чужбина, за да покажат наистина какво могат.
Може и да си в по-слаб отбор, но ще играеш. Аз постоянно давам съвети на децата, ето, сега се връщаме от Данониада, победителят тази година ще играе в САЩ. Отстрани седят родителите, но болната амбиция е най-пагубното, което може да се случи на един млад футболист. Баща му, а в много случаи гледам и майка му, стоят отстрани на терена и псуват и викат, което е абсурдно. И децата следват примера им. Така не става. Да са упорити и да си следват пътя. И да бъдат трудолюбиви, разбира се.
Както го правеше и продължава да го прави той. Изглежда в добра форма. Не е спрял да тренира – дали ще е с отбор, в домашния си фитнес, или гонейки дъщерите си по двора, няма значение. „Няма как да спра ей така. Не мога да си го позволя. Няма да пусна корем. Малко по-късно и това може да се случи, но все още ми е рано.”
Ако има късмет, ще си намери отбор, с който да порита още година-две. Ако не, може и да го видим в киното или телевизията, за където вече има оферти. Огромен фен е. За „Кръстникът” знаем всички, но признава, че следи и почти всички добри сериали – от House of Cards до American Gods. Само от първия епизод на „Туин Пийкс” го заболяла главата…
„Трябва да тръгна от някъде, малко статистче, за да видя как изглеждам, и тогава. Канили са ме, в момента също ме канят, но трябва да е нещо, което да съм сигурен. Трябва да се видя в образа. Разбира се, като гледам хубави филми, и си се представям в някоя от ролите. Затова да не се изненадате, като си пуснете някой сериал и ме видите да цъфна на екрана.”
А защо пък не и две в едно? Хора като Франк Лебьоф, Вини Джоунс, Дейсън Стейтъм и др. се събират от време навреме и играят футбол заедно в Холивуд между филмовите си ангажименти.
Всичко това обаче засега е на заден план. Усилията на Бербатов са хвърлени по организацията на събитието на 14 юни. Все пак има да посреща звезди, някои от тях по-големи от Лебьоф, дори.
А за всички нас остава удоволствието, което очакваме звездните селекции на Бербатов и Фиго да ни донесат. Митко обещава битка, а не просто демонстративен мач с разхождащи се застарели легенди.
- Ето, донесли сме ти един комплект хубави моливи и хартия, ако искаш да нарисуваш нещо...
То така не става. Аз трябва да съм сам, трябва да имам вдъхновение, никой да не ме гледа. Тук (на листа) се чувствам по-несигурен, отколкото на терена... Ние артистите сме такива – странни.
