Историята на най-свирепия убиец, живял някога

Почти 190 см висок, сивоок, с огромни мускули, татуси, смръщен поглед и жестоко изражение - така изглежда един от най-ужасните престъпници на 20 век, оставил цяла галерия свои изображения в десетки щатски затвори (вижте галерия).

Изнасливач на младежи и деца, крадец, подпалвач, содомит, безмилостен побойник, бродяга и най-вече: напълно съзнателен сериен убиец, роденият през 1891-ва година Карл Панцрам остава в историята (и в "Уикипедия" - очевидно съвременния еквивланет на стойностната историческа хроника), както със своите престъпни постижения - които включват убийствата на 21 души (по негови собствени признания), така и с напълно съзнателната и добре описана в спомените му жестокост и омраза към света.

Но в историята на най-свирепия човек, живял някога, има нещо повече.

И то е, което занимава умовете както на психолозите от онова време (като един от основателите на модерната психология д-р Карл Менингър), така и на съвременните кинорежисьори.

Неслучайно за Панцрам са създадени няколко филма.

Един от тях е игралният "Дневникът на убиеца" (Killer: A Journal of Murder) на Tim Metcalfe от 1995-та, а другият е документалният Carl Panzram: The Spirit of Hatred and Vengeance на Джон Боровски от 2012-та.

Ето видео:

Особеното в случая на Карл Панцрам са самопризнанията му, писани под формата на писма до един от неговите пазачи - Хенри Лесър, във затвора във Вашингтон, окръг Колумбия, които разкриват ужасяващото отношение

не на Панцрам към света, колкото на светът към Панцрам.

И ако можем да говорим за поука, тя е, че вероятно, ако съдбата и хората, които беше срещал, се бяха отнасяли по-добре с него, серийният убиец може би не би се родил.

Пазачът Лесър е сред малкото хора в живота на Панцрам, който някога е бил мил с брутално изглеждащия здравеняк.

В продължение на седмици Лесър осигурява моливи и хартия, за да може затворникът да разкаже историята на живота си. И той го прави: в изумително добър за недообразован и не особено грамотен човек стил.

Панцрам документира страховитото си детство и обстоятелствата, които го принуждават да бяга, изнасилва и убива.

А те са много: невероятно бедното детство в провинциална Минесота принуждава тормозения постоянно от братята си, Карл да тръгне по пътя на кражбите още като дете.

"Всички мислеха, че е в реда на нещата да ме мамят, лъжат и подритват, когато си искат, и те го правеха доста редовно"- пише той по-късно.

Едва на единадесет години той е обвинен в кражба с взлом, след която влиза в поправително училище в град Ред Уинг за две години, където е многократно изнасилван и подлаган на физически тормоз, удрян с дъски, кожени каиши, камшици и дебели пръчки.

Веднъж излязъл от поправителното училище, той започва да подпалва сгради и да фантазира за масови убийства на мъчителите си. За тези години, Панцрам пише:

"Аз съм животно още откакто съм се родил... бях крадец и лъжец. Колкото повече растях, толкова по-зъл ставах".

На 14 години Карл е изхвърлен от редовното училище, след като напада учителя си след побой от негова страна.

Две седмици по-късно Карл скача на един товарен влак и напуска фермата в Минесота завинаги, за да започне една поредица от скитничество, влизане и излизане от затвора.

Докато пътува из страната, скрит из железниците, Карл е изнасилен от четирима скитници и пише по-късно:

"Аз плаках и ги молех за милост, съжаление и състрадание, но нищо, което казвах, или правех, не можа да ги накара да отстъпят от намерението си!".

Едва оцелял след това премеждие, за да се препитава, 14-годишният Карл извършва кражба с взлом, след което отново се озовава с поправително заведение, където един пазач започва постоянно да тормози доста едрото за възрастта си момче. "Реших да го убия", пише той по-късно.

Панцрам удря пазача с дъска по главата, но онзи оцелява, което прави живота на тийнейджъра непоносим в поправителния дом.

През 1907-ма Панцрам и негов приятел - Джими Бенсън, успяват да избягат от поправителното училище и да откраднат няколко оръжия. Като компенсация за обучението по религия, което по тяхно време се е прилагало насила, те правят серия от плаежи на църкви из Средния запад.

Малко преди да се разделят с Джими Бенсън, Панцрам сменя името си на Джеферсън Болдуин и се записва в армията, но се оказва абсолютно негоден да спазва военната дисциплина. След като открадва чифт дрехи от продоволствен склад, той е изправен пред военен съд, където пледира виновен.

Присъдата му е освобождаване без почести от армията, глоба за нанесените щети и тежък физически труд в продължение на три години.

Което означава отново затвор - този път това е Федералния затвор Левънуърт, без все още да е навършил 17 години.

Там той бива подложен на серия мъчения, като наприемер е принуден да ходи с 23 килограмова топка на крака и да разбива камъни в кариерата по 10 часа на ден.

Един ден той успява да подпали една от работилниците в затвора, причинявайки щети за над 100 000 долара.

Освободен през 1910-та година, Карл решава никога повече да не се върне в този затвор. Но му се налага - 20 години по-късно. Това е и мястото, където ще срещне смъртта си.

"Освободиха ме от този затвор през 1910 година. Бях се превърнал в олицетворение на злото... Е, и преди това не бях стока. Но, когато си тръгнах от там, всичко добро, което може би ми бе останало, вече беше избито и изритано от мен".

Следват години на скитничество и палежи. Под името Джеф Болдуин той извършва обири, намира оръжия, цели се по къщите на фермерите и по животните в полето.

Силният физически млад мъж започва да изнасилва непознати момчета.

През 1911 година той има ново име: Джеферсън Дейвис. След серия престъпления, арести и бягства, накрая е заловен за кражба с взлом и влиза в затвора Диър Лодж, където лежи до 1915-та година.

През 1920-та започват серия убийства.

Под името Джон О`Лиъри той регистрира яхта на име "Акиска" на която примамва 10 моряка, обира ги и ги убива всичките - отново по неговите самоприознания, като хвърля телата им в морето.

През 1921-ва той се качва тайно на презокеански кораб и се озовава в Ангола на брега на Западна Африка - тогава португалска колония. Първо той изнасилва и убива едно 11-годишно момче.

А само след няколко седмици отива на лов за крокодили с шестима местни жители. Те се отправят с лодка в джунглата, без да подозират, че се возят със свиреп масов убиец.

Той застрелва мъжете в гърбовете, след това в тила за по-сигурно и накрая ги хвълря в реката на крокодилите.

Изумителното е, че през цялото време, докато върши своите престъпления, Панцрам е подозиран от местни жители, но така и никога не е хванат заради убийство.

Всичко, което се разбира за неговите престъпления, е на база на неговите самопризнания, направени по-късно.

Обратно в Щатите, на 18 юли 1922 година, Карл се натъква на едно 12-годишно момче, което върви само в западната част на град Сейлъм, щата Масачузетс.

"През целия си живот аз постоянно преследвах една идея - преследвах слабите, беззащитните и нищо неподозиращите", пише той и описва как изнасилил и убил момчето.

В нощта на 9 август 1923 година, Панцрам убива и изнасилва още едно момче.

Ако през 1928-та Панцрам, който е арестуван за грабеж и задържан в окръг Вашингтон, не принзава, че е убил двете момчета, вероятно тези му престъпления никога нямаше да бъдат разкрити.

Самият той вече е уморен от живота, който води, а и има нужда да сподели приключенията си.

С всеки изминал ден Панцрам започва да разказва още и още. Започва да пише записките си:

"Ако това не е достатъчно, ще ви дам още много. Бил съм по целия свят и съм видял всичко, освен ада, но предполагам, че и това ще видя скоро".

И добавя:

"Защо съм това, което съм? Ще ви кажа защо. Не съм се направил аз такъв. Другите ме създадоха".

Карл Панцрам е обесен на 5 септември 1930-та година в следствие на обширните си самопризнания, за които едва са привлечени свидетели. Към присъдата му се добавят и бягствата от затвора, както и множеството обири.

Последните му думи към палача, преди да бъде екзекутиран, са:

"Побързай, копеле такова, докато ти се мотаеш, вече щях да съм убил десет човека!".

Така умира въплъщението на злото, човекът, който прекарва 39-годишния си живот под мото, формулирано от самия него:

"Мразя цялата шибана човешка раса. Кефя се да убивам хора".

Трейлър на филма "Дневникът на убиеца" (Killer: A Journal of Murder) от 1995-та: