От личните данни до личния живот, привидно, всичко в нашето съвремие е изложено на показ, a "различното" е навсякъде и се толерира. Говори се за права на малцинства и групи, защитават се заплашени от изчезване култури и застрашени животински видове.
И мнозинството хора (привидно) ще се съгласят, че живеем в епоха на цивилизационен възход.
Не и Петер Кумранов, който не привидно, но съвсем явно, заявява, че съвременната епоха не е толкова светла и забавна, колкото си мислим.
Нещо повече, той предупреждава, че светът изобщо не върви на добре и целият този масов оптимизъм, който пропагандират медиите, е просто патология.
Петер може да си позволи да мисли така, защото е художник.
Нещо повече - той се самоопределя като сюрреалист (сещате се - онзи популярен стил на Салвадор Дали... и не само). И не се влияе от това доколко е "модерно" днес, в епохата на пърформанса, фотографията и дигиталния "арт", да рисуваш с маслени бои.
Той е наясно и, че в полу-виртуалния свят, който обитаваме днес, когато се ескпериментира безобразно с техники - нещо все куца в идейно отношение. Затова и не се бои от традиционния начин на рисуване, стига да може да изкаже замисъла си.
Именно този "немодерен" подход на Кумранов събра невероятно много хора на откриването на първата му изложба на 1 декември в галерия Suspacious, на ул. "6-ти септември" № 13.
Изложбата е наречена Civilizatia obscura и привлича публиката с интересен плакат, на който е изобразен хамелеон, стъпил върху парче месо, но насочил алчен език към пчела.
Макар и издържана в стила на старите майстори, картината, която е на плаката, всъщост носи изключително съвременно послание: хамелеонът би могъл да показва избора ни днес: месо или мед.
Но ако сме принудени да имаме хамелеонско поведение - избор ли е наистина това?
На български името на изложбата се превежда като "Цивилизация на мрака". Което неизбежно води до въпроса:
Защо това заглавие?
"Защото нашата епоха е мрачна, неясна, замъглена, скрита. Хората са объркани, а живеят с претенцията, че обитават велико време. Е, по света има твърде много гнили неща, за да е така", отговаря Петер.
Напълно в стила на сюрреалистите от началото на 20 век и около него има нещо загадъчно. Първо: неговата фамилия по рождение не е Кумранов.
Това е псевдоним, който идва от името на областта Кумран (сега в Палестинската автономия), където в пещери са намерени загадъчните Кумрански ръкописи (или ръкописите от Мъртво море). Сред тях са най-ранните бележки към Стария завет. Откриването им през 1947-ма се нарежда сред най-важните събития на 20 век.
Историята на Петер става още по-загадъчна, след като е невъзможно да му зададеш клишираните въпрости за неговата "творческа" биография.
Защото става ясно, че той няма нищо общо с гилдиите на художниците в България, нито с традиционното образование на Художествената академия. Нито дори с традиционен курс по рисуване.
Той се е учил от "старите майстори" в годините, "когато интернет беше още в междинна фаза". Тогава е можел да тегли широкомащабни изображения на произведения на изкуството в огромна резоция - нещо, което сега е немислимо.
Петер е доволен, че не е член на СБХ или на някаква професионална гилдия.
"Гордея се, че не участвам в съществуването на тези демодирани оргазнизации, защото, когато влезеш в схемите им, по този начин ги подхранваш и те продължават да работят".
Той признава все пак, че макар да е имал късмета да бъде "спасен" от "остарелия, експресивен" стил на който учи Художествената Академия, фактът че не е завършил там, доста е забавил "дебюта" му.
Кумранов всъщност е дипломиран юрист, но никога не е практикувал.
"Учех в гимназия, която подготвяше учениците или за право, или за мениджмънт. Единствен аз от всички исках да рисувам и единствен мен от всички приеха право" , казва Петер. "В Университета ми се отдаваше правото, защото има последователност".
Той обаче смята, че ако в България хората на изкуството се чувстват зле, то служителите на Темида са буквално стъпкани.
"У нас по-лесно можеш да промениш нещата с изкуство, отколкото с право. През следването си успях да видя за какво става въпрос: всички нива на правосъдната система са прогнили. Дори и адвокат не можеш да станеш ей-така. Трябват връзки или те разпределят в последна глуха. А в системата влизат невероятно прости хора".
Що се отнася до областта на изкуството, Петер смята, че съществува нещо като арт-среда, което все още има нужда от много развитие, особено по отношение на визуалните изкуства. Надеждата му е средата да стане нормална, въпреки че засега е такава единствено "дълбоко в ъндърграунда".
Интелигентен отпор
"Въпреки това, нещата могат да се случат и доказателството, че не са необходими единствено пари, е тази изложба. Ако имаш силна идея, много хора те подкрепят".
Въпреки, че не е съгласен, че всичко трябва да опира до институциите, когато става дума за култура (както много хора смятат), Петер е присъствал на протеста срещу назначаването на Слави Бинев за председател на Комисията по културата и медиите в парламента.
Той смята, че протестът е единственият начин да бъдеш чут и да спрат назначенията на неадекватни хора на възлови позиции. "Трябва активност. Трябва интелигентен отпор. Думите трябва да бъдат казани, а не само да се правим, че всичко е наред и сме съгласни".
Прозорците на думата
Затова и Петер не се бои от думите. Той си служи с тях не само със стиховете, отпечатани на листове, които придружават изложбата, но и в заглавията на самите картини.
"Взаимно плашещи се плашила", "Крехката граница на контрола", "Прозорците на думата", "Азбука за слепи", "Ловци на време" са само част от заглавията на картините му.
Най-коментираното произведение на изложбата, според Петер, е "Улицата на обесените доктори" ("50% от съвременните доктори днес заслужават тази участ", казва той, а именно - да бъдат обесени на някоя улична лампа, както нагледно и гневно показва картината).
Изложбата ще може да бъде видяна до 10 декември. След нея, Петер вече е готов с идеята за следващата. Този път на мушка ще бъде не толкова цивилизацията и нейния мрак, колкото интернет.
Или ИНЕРТНЕТ, както го нарича (и основателно), Кумранов.
