Представете си, че сте галерист и много искате да ядосате художника Станислав Беловски. Има много прост и ефективен начин да го направите.
Кажете му, например, че не е "утвърдено име". Предложете му да остави картините си "на съхранение". ("Ще ги показваме, ако някой иска да купи"). Ако се чувствате достатъчно нахален, можете и да му заявите, че не е достатъчно "академичен".
Върхът на обидата ще бъде да му поискате CV и ако ви го покаже (в което се съмнявам), с пръст можете да започнете да търсите по датите в автобиографията къде пише "завършил Национална Художествена Академия".
Това ще бъде най-сигурния начин Станислав Беловски никога да не изложи във вашата галерия.
Което (ако сте галерист), ще ви лиши от доста зрители и от печалба, защото става дума за един от малкото български художници, които не са свързани с дадено държавно лоби, които имат собствена публика, собствени купувачи и, в някаква степен, са независими от програми, фондове, обществени поръчки и финансиране (което рано или късно обикновено достига до едни и същи хора).
"Става дума за много работа", бърза да уточни Беловски и разказва, че се опитва да работи по цели дни (ако може всеки ден) на фона на музика. "Понякога се случва да минат ден-два без работа, но веднага се появява едно безпокойство..."
снимка: Вера Петкова
"То си е една постоянна борба този занаят. Сам си опъваш платната, сам грундираш, сам търсиш материалите, сам рисуваш, след това сам си снимаш нещата, търсиш хора, рекламираш, продаваш..."
Някои от картините на Стан, както го наричат приятелите, са толкова известни, че се репродуцират като картинки в интернет, понякога без дори да се споменава името му.
Като например серията "Целувката", в която Тодор Живков и Леонид Брежнев се целуват "братски" на фона на текстове от песента на Алла Пугачова "Милион альх роз":
4 платна от серията "Целувката"
Това не го дразни, а го ласкае, но, както често се случва при хората, които са наясно със собствената си цена и умения, по лицето му се чете привидно безразличие.
"Всъщност сега аз не правя нищо повече от онова, което съм правил като дете.
Тогава режех с ножица главите на хората от снимките и ги размествах върху други тела. Това правя и сега, но в по-голям мащаб".
Форматът, върху който работи Беловски, рядко е по-малък от метър на метър.
Това важи особено за платната в последните му изложби: свръхуспешната "Send Me A Postcard Darling..." от 2011-та (във вече несъществуващата "Галерия за съвременно изкуство 1908" ) и "Корекция на социализма" - Should I Stay or Should I Go, която се откри точно преди година в "Ракета Ракия Бар".
Именно във втората изложба, която се състои от приблизително 20 картини и която беше показана и тази година по време на "Нощта на музеите" в Пловдив (в Studio24) може да се види следната картина:
"LUK, I am your Father"
Брежнев, предствен като Дарт Вейдър, казва на Лук(ойл) a.k.a. Люк Скайуокър от "Междузвездни войни", че е баща му. А зад тях - слънце и неизбежния фон от стари вестници "Правда", който обединява всичките картини в изложбата.
"Нищо в моите картини не е случайно", казва Беловски.
"Брежнев е в основата на петролните компании, които по-късно се обединяват в онова, познато ни тук като Lukoil".
Toй много задълбочено изучава историята, когато рисува.
"За всяка една работа влизаш в интернет и четеш - какво се е случило, героите какви са...".
Беловски казва, че работи много бързо, но голяма част от времето му отива за проучване. Когато рисува картината с първия космонавт Юри Гагарин, той прочита абсолютно всичко за него.
"Може да манипулирам фотографията, но не лъжа историята", заявява.
Стилът му може да бъде определен като поп-арт, но не е. Колажната техника и заявлението "обичам да правя каквото си искам" изключват придържането точно към един конкретно художествено течение или към какъвто и да е друг стил, освен този на Беловски.
Стремежът му? Да използва още по-ярки цветове от сега.
Мечтата? Голяма самостоятелна изложба, която подготвя за март 2017-та година. И никак не се тревожи, че масово хората не мислят в толкова голяма перспектива от цели две години напред за работата си.
"Ето го къде е, а трябва да подготвя 17-18 платна дотогава".
Клиентите? "Прави ми впечатление, че хората, които купуват моите картини, са по-широко скроени и със сравнително богата обща култура. Много от тях са живели или живеят в чужбина. Нямам представа защо такива хора ме харесват повече, отколкото някои у нас..."
Станислав Беловски има и собствена теория за онова, което се нарича "история на изкуството".
"Историята на изкуството", казва той, "трябва да се учи отпред-назад, а не отзад-напред, както се учи сега. Да започнем с нещата, които аз рисувам и да се върнем назад, към Анди Уорхол и после към импресионистите... Само така в един момент може да се стигне до... шумерското изкуство и то да му стане интересно".
Може би и само с подобно обръщане на историята може да се обясни и "картината с калашника", която всъщност е съвременен "ремикс" на прочутата картина "Бар във Фоли-Бержер" на френския художник Едуар Мане:
Жената, зад която има огледало, внезапно получава калашник. "Има нещо като заговор", намига Беловски.
Което само потвърждава казното по-нагоре, че неговите картини трябва да се гледат внимателно. Много внимателно.
Workaholics
