Когато хората се заселват в Ньордлинген, те смятат, че живеят във вулканичен кратер. Уникалният пейзаж около тях обаче е бил оформен от нещо извънземно.
До кулата на готическата църква в германския град водят тесни стълби, а изтърканите каменни стъпала изглеждат все едно проблясват под слънчевата светлина. Те внасят неочаквани отблясъци от светлина в изкачването към върха, което иначе би изглеждало мрачно и сиво.
Всъщност цялата кула е направена от суевитов камък и в него се съдържат миниатюрни диаманти.
Това обяснява ентусиазирано Хорст Ленер - пазачът на кулата. За щастие скъпоценните камъни са много, много малки. В противен случай цялата кула би била съборена преди много време.
Въпреки че звучат шеговито, всъщност думите на Ленер са верни. По време на строителството на града, който за първи път е споменат в архивите от IX век сл.н.ера, заселниците не са осъзнавали, че камъните, които използват, съдържат милиони миниатюрни диаманти, в концентрация, каквато не е наблюдавана никъде другаде по света.
Трудно е да си представите нещо, освен спокойствие, докато гледате от върха на кулата надолу, към сънливото баварско градче. Само че на практика страховито и буквално извънземно събитие води до странната реалност на превръщането на Ньордлинген в "диамантения град" на Германия. Преди 15 млн. години районът е ударен от метеорит.
Движещ се със скорост около 25 км в секунда 1-километровият астероид се е забил в земята с такава сила, че не само е създал широкия 26 км кратер, в който се намира градът, но и е подложил най-ниските пластове на почвата на такава горещина и налягане, че мехурчетата въглеродни съставки в него почти мигновено са се превърнали в диаманти, никой от които не е по-голям от 0.2 мм - почти невидими за човешкото око.
Без хората да подозират, че камъкът, наречен суевит, е пълен с диаманти, сградите са били почти изцяло построени от този камък - което прави Ньордлинген уникален сред всички градове на Земята.
Всичко в границите на територията на града е строено от този останал след астероидния сблъсък камък. И, което е още по-странно, едва наскоро обитателите на Ньордлинген са научили какъв е произходът на кратера.
Никога не обръщали особено внимание на блясъка от стените на домовете им, местните жители са вярвали, че Ньордлинген е изграден в кратера на угаснал вулкан, докато американски геолози - Юджийн Шумейкър и Едуард Чао, са посетили града през 60-те години на миналия век.
След като разгледали пейзажа на Ньордлинген отдалеч, учените забелязали, че кратерът не отговаря на точните критерии за вулкан, и пристигнали в града да проверят хипотезата си: че той е бил оформен отгоре, вместо отдолу.
Не им било нужно много време, за да докажат правотата си; достатъчно било да анализират стената на църквата в Ньордлинген, за да открият струпванията от миниатюрни скъпоценни камъни.
В училище учат децата, че земята около тях изглежда така заради вулкан. После се установява, че е от астероид и се налага промяната на всички учебници.
Скоро след като Шумейкър и Чао за първи път посещават Ньордлинген, местни геолози пресмятат, че стените на града и сградите съдържат приблизително 72 000 тона диаманти. Въпреки че суевит е открит и на други места по света, явно от подобни астероиди, никъде концентрацията на скъпоценни камъни не е толкова голяма, колкото в Ньордлинген.
След изкачването на стълбите до върха на кулата и един поглед отгоре можете да се върнете и да обиколите тихите улички на града. Около Ньордлинген все още има останки от старата крепостна стена. Когато слънцето пробива през облаците, блестящите диаманти в стените привличат погледа.
"Гледката е уникална," казва д-р Щефан Хьолцл, геолог и директор на музея "RiesKrater". Разположен в плевня от XVI в., музеят просвещава посетителите как астероидът е оформил бъдещето на града. В шестте зали на музея, витрини са изпълнени с парчета метеорити, и, естествено, суевит.
"Има някои места по света, където подобен тип материали от астероиди са използвани за строеж на сгради, но никъде няма толкова много от него", обяснява Хьолцл, докато обикаляме из залите. "Тук той е бил използван за строежа на целия град."
И не само сградите отразяват събитието отпреди милиони години. Извън стената, иглолистни и борови гори, наподобяващи тези от юрския период, растат по периферията на кратера върху изключително плодородната почва, която някога е била на дъното на солено езеро, оформено след удара на астероида в земята. Сред пейзажа са разпръснати изоставени мини и кариери, от които е добиван суевитът.
Хьолцл разказва, че кратерът в Ньордлинген е толкова специфичен, че астронавти от "Аполо 14" и "Аполо 16" са го посещавали в процеса на подготовка за лунните си мисии, за да научат какъв тип камъни могат да открият в космоса, и кои от тези камъни би трябвало да носят обратно на Земята.
"Все още понякога ни посещават от НАСА, и астронавти от Европейската космическа агенция бяха тук само преди две седмици," казва с гордост Хьолцл. Той ни води към зала на партерния етаж на музея, където е изложен истински лунен камък, сувенир от една от космическите мисии "Аполо".
И все пак, мнозина в града остават безразлични към факта, че живеят сред милиони миниатюрни диаманти. Както може да ви каже някой жител, докато излизате от църквата, например: "Виждаме го всеки ден, за нас това не е нищо специално."
За Хьолцл, който се е преместил в Ньордлинген от Мюнхен, идеята, че хората не биха се вълнували от уникалната геология и история, звучи абсурдно.
"Те не смятат, че това е нещо интересно - и се чудят защо хората биха дошли тук да посетят града," оплаква се той. Подобно на лунния камък, Хьолцл счита Ньордлинген за нещо изключително.
"Реалността е, че всичко в Ньордлинген е свързано с това събитие отпреди милиони години. То може и да е в миналото, но все още го виждате дори и в момента," обяснява той. "Настоящето е пряк резултат от миналото."
